Президентът Барак Обама, който някога изнасяше лекции на Европа за това как харченето и инвестициите са най-добрият лек за рецесията, вчера размишляваше върху последиците от сделката за дълговия таван, предвиждаща да извлече от нестабилната американска икономика повече от 2 трлн. долара за срок от десет години.

Огромните отстъпки, които Белият дом направи, за да задоволи исканията на радикалното Чаено парти и републиканците, бяха ключът към споразумението, което вчера получи одобрението и на Камарата на представителите. Сделката предвижда мащабни съкращения на разходите, в замяна на което Белият дом ще получи разрешение да вдигне дълговия таван и да отдръпне Америка от ръба на пропастта, пише британският "Индипендънт".

За отвращение на мнозина в Демократическата партия г-н Обама отстъпи от искането си сделката да бъде "балансирана" между съкращенията на разходите и повишаването на приходите от данъци, които към момента са в излишък.

Резултатът от преговорите бе нова програма за затягане на коланите за смирената Америка, която противоречи коренно на възгледите на демократите и техния лидер. Тежкият "капак" ще похлупи разходите с 2,3 трлн. долара до 2021 и ще навреди сериозно на възможността на Обама да върне икономиката обратно на крака. Следователно пакетът ще окаже влияние и на надеждната президентска програма за създаване на нови работни места, която се очакваше да бъде в центъра на новата предизборна кампания на Обама.

Отвращение от сключеното споразумение почувстваха и мнозина в Камарата на представителите. Въпреки това, сделката получи мнозинството от гласовете в долната камара, където 267 гласуваха "за", а 161 - "против". Очаква се днес Сенатът също да го приеме с мнозинство. Законопроектът впоследствие ще се нуждае от подписа на държавния глава и след това нажежените от горещото лято и обтегнатата обстановка обикновени американци ще могат да си отдъхнат, тъй като с кризата ще бъде свършено. Поне засега.

Дори тези, които вчера гласуваха с "да", го направиха с широко затворени очи и нежелание. Несъгласните със сделката пък сформираха коалиция от десни консерватори, според която съкращенията са твърде оскъдни. По време на гласуването не липсваха и емоции. Изненадващо посещение в Камарата направи конгресменката Габриел Гифърдс, която през февруари бе простреляна в главата.

Веднъж мастилото от бюрото в Овалния офис да изсъхне, заплахата от фалит ще изчезне мигновено и то секунди преди броячът да достигне нулата. Това обаче може и да се окаже недостатъчно за рейтинговите агенции, които вече обсъждат дали да оставят статуса на Америка непроменен.

Резултатът от канадската борба в Капитолия при всички случаи ще осигури на Вашингтон пари поне до края на следващата година. Изглежда, че събитията през последните седмици бяха най-ожесточеният политически епизод, на който американците някога са ставали свидетели. Въпреки това и двете страни на преговорите вчера подчертаха, че резултатът за тях е победен и разбира се, губещ за съперниците.

Първоначално планът предвижда повишаване на дълговия таван с 400 млрд. долара и поставяне на "капака", с което държавата да спести близо 1 трлн. долара за срок от десет години. Част от спестяванията ще дойдат от отбрана, въпреки че те няма да окажат въздействие на войните в Ирак и Афганистан. Мнозинството от тях обаче ще дойдат от т. нар. дискреционни разходи като студентските заеми, средствата за околна среда и програмите за бедните. Дискреционните разходи, които не включват държавните пенсии и здравните осигуровки за възрастни, обаче представляват едва 12% от бюджета на САЩ.

И борбата скоро ще започне наново. До края на ноември комисията в Капитолия ще бъде задължена да изработи план за спестяване на още 1,3 трлн. долара за срок от десет години. В сила тогава навярно ще влязат допълнителни съкращения на средствата за отбрана, както и реформи на данъчния кодекс, отбелязаха от Белия дом.

Републиканците обаче са на противоположно мнение и именно тази тема ще бъде най-обсъжданата месец преди края на годината. "Мисля, че това ще бъде позицията на президента. Ако през есента трябва да намалим допълнително дефицита, ще трябва да проведем данъчни реформи, за да затворим "вратичките" за заможните и големите корпорации", посочи Дейвид Плъф - съветник в Белия дом.

Победителите и загубилите от споразумението за дълговете:

Барак Обама: Губещ

Президентът бе принуден да приеме по-тежки съкращения на разходите, отколкото искаше, въпреки че дълговият таван със сигурност ще му даде възможност да продължи да управлява до следващата година. Дали той ще остане на власт обаче е спорно, тъй като държавният глава бе притиснат до стената да приеме сделка без исканите повишения на данъците.

Демократите: Губещи

Подкрепата на демократите за споразумението отчасти изчезна, след като лидерът им в долната камара Нанси Пелоси изрази притеснения, че при сключването му е отстъпено твърде много. "Притеснени сме, че сделката предвижда прекалени съкращения на разходите и не е взима и стотинка от най-богатите хора в страната. Объркващо е", посочи тя пред репортери. Въпреки това, партията трябва да бъде доволна от факта, че програмата "Медикеър" и социалните осигуровки останаха непокътнати съгласно условията на законодателството.

Републиканците: Победители

Председателят на Камарата на представителите Джон Бейнър получи исканите от него съкращения без повишаване на данъците. Неуспехът му да убеди крайно десните да гласуват за предишния му план обаче позволи на враговете му да го изобразят като пленник на Чаеното парти.

Чаеното парти: Победители

Парвенютата на американската политическа сцена изиграха много важна роля в сагата. Техният отказ да приемат увеличенията на данъците и гръмките им призиви за съкращения имаха съществен принос за крайния резултат. Въпреки, че част от обществото вини движението за удължаването на кризата, мнозинството от водещите му фигури изглежда се наслаждаваха на светлината на прожекторите.

Американското общество: Губещо

Безработицата в страната все още е 9,2%, а дискусиите за дълговете нарушиха съня на голяма част от гражданите. Част от съкращенията ще засегнат осезаемо образованието. /БГНЕС