"Абсурдно е да мислим, че "ученето" е ограничено до формалното образование", Мъри Ротбард

Новите данни на Евростат за ученето през целия живот (УЦЖ) на възрастните хора (25-64 г.) показват, че и през 2023 г. България е на дъното в ЕС. Още по-смущаващ е фактът, че делът на хората, участвали в някаква форма на образование и обучение в страната, дори намалява спрямо проучването от предходната година. Той достига 1,4% и вече е почти десет пъти по-нисък от средния за ЕС и над двойно по-нисък от този в следващата най-зле представяща се държава - Гърция с 3,4%.

От данните за последното десетилетие се вижда, че в почти целия ЕС и след продължителен ръст през 2022 г. има спад на показателите за УЦЖ заради пандемията и свързаните с нея ограничения. След това, обаче, докато останалите държави бързо започват да се възстановяват до все по-високи нива на участия в обучения, в България спадът продължава, достигайки новото дъно от 1,4%. За сравнение - за това десетилетие делът на участието в УЦЖ в Швеция се е повишил с 10 пункта до 38,8% (почти 30 пъти повече от България) и с това тя заема челната позиция в класация за 2023 година. Поне всеки четвърти е участвал в обучение и в Дания, Нидерландия и Финландия.

На фона на това целите на стратегическите документи за УЦЖ не се постигат, а активната политика на пазара на труда продължава да залага на директно създаване на заетост.

В съчетание с тази статистика редица други данни показват множество свързани проблеми в страната - само 1/3 от населението покрива базовото ниво на цифрови умения (DESI Index), средният 15-годишен ученик е под линията на функционалната неграмотност по математика (PISA), в цели училища средният успех на зрелостниците по БЕЛ е под Среден "3,00" - 148 училища през 2024 г., а осем от тях са със средна оценка точно Слаб "2,00". Неграмотността и трудната квалификация и преквалификация не позволяват преодоляването на структурната безработица и поставят спирачка на трансформацията на икономиката и новите инвестиции.

Тези и много други интересни данни и факти могат да се видят в материала, представен от ИПИ тази седмица на събитието "Образование и умения - неизползван потенциал за икономически растеж", организирано от Българска Работодателска Асоциация Иновативни Технологии (БРАИТ).

*Зорница Славова е завършила бакалавърска и магистърска степен по специалност "Макроикономика" в УНСС. От 2007 г. е част от екипа на Института за пазарна икономика. Прави изследвания и анализи предимно в сферата на образованието, социалната политика, регионалното развитие, конкуренцията, пазара на труда. Автор е на статии в седмичния бюлетин на ИПИ "Преглед на стопанската политика", както и в редица печатни и електронни издания.

Анализът на ИПИ е публикуван ТУК >>