Продължение...

---

Сега, през август 2002 година, същите са думите на политиците, същите са действията на полицията, същите са дори имената на престъпниците (липсват само покойниците). Дори Роко пак е болен, а Златистия има вода в коляното или от каквото там боледуват крадците. Само в ролята на вездесъщия полицай не е вътрешният министър, а главният секретар. Няма значение дали властта излавя наркопласьори, убийци на сарафи, производители на фалшиви пари или перачи на мръсна валута, бивши борци, убийци, изнасилвачи или търговци на деца и проститутки. Сценарият винаги е същият.
Продължава да действа обаче и правилото, прието от всички демократични държави – престъпник може да бъде наречен само този, за когото съдът се е произнесъл. Другото са медийни игри за отклоняване на вниманието. Защото колкото и да се пъчат генералите, много добре знаят, че хилядите знайни и незнайни наркопласьори още утре ще се върнат на “работните си места”. Много добре съзнават също и че пазарът на дрога не се разпределя в границите на нашата държава, а е световно контролиран от сили, далеч по-мощни от родното МВР. И нему не е дадено да пресече пътя на наркотика.Даже неспящият Бойко Борисов знае, че търговията с наркотици не е залък за нито една власт и вместо да я бори с денонощни акции може поне да се опита да спре пътя й до училищата в държавата.
Генералът е паметлив и няма как да не знае, че всеки рунд на битката “власт-престъпност” през последните десет години винаги завършва с победа на бандитите, но и управниците получават заслужени дивиденти от медийното й претворяване. И не само от него.
Още преди 5 години политиците негласно признаха, че сенчестите босове вече са легализирали събраните пари от наркотрафик, кражби на коли и рекет и започва не залезът, а възходът на финансовата им мощ. Още тогава станаха ясни поне четири причини защо държавата не може да се справи с организираната престъпност, а убийци, крадци и изнасилвачи се разхождат на свобода. Тази борба винаги не успява, защото властта се прави на демократична, няма пари, няма кадри и няма сили за операция чисти ръце. Всъщност властта съзнателно не признава нито една от тези причини. На нея гангстерите са й присъщо необходими. Така е не само в България. Но у нас властта има нужда от бандитите, не дори за да ползва част от парите им, а за да отвлича вниманието на обществото от по-съществените проблеми в държавата. Ако тази акция беше толкова важна за управляващите и от нея те наистина очакваха резултати, защо тогава премиерът си отиде по родните места. Отговорът е простичък: Симеон също знае, че този полицейският шум е достатъчен, за да му осигури спокоен отпуск и отсрочка до поканата в НАТО през ноември.
Вече на всички е ясно, че настоящото правителство се намира в епицентъра на първата си сериозна криза. Натрупаха се трусове и откъм ракетите СС-23, от “Булгартабак”, от стачкуващите зърнопроизводители, от огладняващия електорат и най-вече от застрашително наближаващата среща в Прага. Там всъщност големите от алианса ще дадат истинската оценка на кабинета “Сакскобургготски”. Само атрактивна суперакция срещу престъпниците може да отклони вниманието на обществото от тази криза на грешно взетите решения. Затова и Бойко Борисов, като добър изпълнител, влезе в ролята си на екшън герой.
Евентуален отказ да ни поканят в НАТО ще означава неминуеми кабинетни смени. Покана обаче сама по себе си няма да отложи проблемите на правителството. Затова то също с надежда очаква трансформациите на върха. Те са очевидно желани от сегашната власт, която може да оцелее само с вливане на нова кръв и нови носители на отговорност. Останалите политически сили също чакат този момент, за да получат парче от властта.
Така че каквото и да твърдят, че правят, представителите на политическия елит са доброволни участници в инсценировката “залегни, полицията идва”. Защото резултатът вече и на децата е ясен – на долния етаж в блока съседът им все тъй безнаказано продава дрога, а от 100 разкрити престъпници наказание получават едва 4. В европейските държави – това число е 80-90 наказани от 100 разкрити.
Галина Стоянова
В-к “Монитор”, 21 август 2002г.