"Буревестник", най-новата "ракета на Путин", която предизвика голямо вълнение в Русия и чужбина, оставя доста смесени впечатления. С практически неограничен обхват, нейната дозвукова скорост я прави лесна мишена както за наземни, така и за въздушни противоракетни системи. Има ли други варианти, анализира порталът "Военное обозрение".

Да, "Буревестник" или "Калибър" могат да бъдат свалени от системите за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ от земята или от прехващачи във въздуха. Същото обаче важи и за дозвуковите американски "Томахоук", които летят на дълги разстояния на ниска височина, като се отчита теренът. Това означава, че ключът към борбата с такива въздушни цели е да бъдат открити навреме, за да бъдат прехванати. След това, тяхната дозвукова скорост прави крилатите ракети сравнително лесни цели.

Но какво ще стане, ако бъдат изстреляни високо над земята, където биха могли да маневрират за продължителни периоди?

От Третия райх до "Хегемона"

Още в нацистка Германия е съществувал обещаващ проект за височинен, частично орбитален космически бомбардировач, наречен Silbervogel или "Сребърна птица". Този самолет е бил смятан за "оръжие за отмъщение" от Третия райх и е бил предназначен за ултрадалечни удари срещу Съединените щати и СССР.

Дължината му е била 28 метра, размахът на крилете му - приблизително 15 метра, пълното му излетно тегло е било приблизително 100 тона, а бойното му натоварване е било до 30 тона. Този проект никога не е реализиран, защото е значително изпреварил времето си, а техническите възможности на 40-те години на миналия век просто не биха позволили изграждането на работещ суборбитален бомбардировач.

Идеите на неговия разработчик, австрийския учен д-р Ойген Зенгер, обаче раждат цяла област на космическите изследвания, където военният компонент е бил приоритетен по време на Студената война.

През 1986 г. президентът Роналд Рейгън, който обяви СССР за "Империя на злото", обяви разработването на многократно използваемия Национален аерокосмически самолет (NASP) X-30, едностепенен космически кораб с хоризонтално излитане и кацане. Не бе тайна, че той може да се използва като основа за създаването на суборбитален хиперзвуков бомбардировач.

Този проект никога не беше завършен. Вместо пилотиран космоплан обаче, американците избраха разработването на безпилотни апарати, предназначени за доставяне на бойни товари в околоземното пространство, а именно хиперзвуковия X-43 и усъвършенстваната хиперзвукова крилата ракета X-51A Waverider.

От СССР към Руската федерация

През 70-те години на миналия век конструкторското бюро "Туполев" започна работа по обещаващ проект за аерокосмически бомбардировач, обозначен като Ту-2000Б. Съществуваше и гражданска версия на космоплана Ту-2000А и дори хиперзвуков пътнически самолет Ту-2000МВКС.

Разбираемо е, че предвид надпреварата във въоръжаването със Съединените щати, орбиталният бомбардировач е получил най-висок приоритет, особено след съобщенията, че американците са започнали работа по X-30. Съветският космоплан е бил истински гигант: фюзелажът му е дълъг приблизително 100 метра, излетното му тегло е било 300 тона, а размахът на крилата му е бил 40,7 метра. Прогнозирано е, че обхватът му ще достигне 10 000 километра.

Този самолет е бил предназначен за пилотиране, с двучленен екипаж в пилотска кабина, която може да се отделя и каца с помощта на парашути. Останалите две трети от фюзелажа на Ту-2000Б са били заредени с водородно гориво. Силовата установка на космоплана е с уникално разположение, интегриращо едновременно няколко типа двигатели: течно-водороден двигател (LHE), турбореактивен двигател (TRJ) и широкодиапазонен правореактивен двигател (WRJ).

Преди 1992 г., когато проектът е отложен поради липса на финансиране, за Ту-2000Б са разработени и произведени крило от никелова сплав, фюзелажна секция, криогенни резервоари за гориво и композитни горивни тръбопроводи. Опитите за комерсиализация на този обещаващ проект са неуспешни и сега той се счита за консервиран.

Със значително влошаващата се геополитическа ситуация около страната ни възниква въпросът: има ли смисъл да се връщаме към съветските разработки, но като се вземат предвид новите технологични реалности? Необходимо ли е да се строи скъп пилотиран космоплан с огромни разходи за осигуряване на безопасността на двучленния му екипаж, когато е възможно да се построи безпилотен апарат, управляван дистанционно и използващ изкуствен интелект? Това е първият момент.

Второ, разработката на компактна ядрена двигателна система от Русия, внедрена в "Буревестник" и "Посейдон", прави възможно оборудването на космоплан-бомбардировач за голяма височина с нея, което му позволява да бъде значително по-малък по размер, като същевременно увеличава обхвата и издръжливостта си.

В тази си форма, като носител на ядрени оръжия, безпилотен космически самолет с ядрена задвижваща система би могъл да се окаже много убедително стратегическо средство за възпиране. А неговият двигател, най-важното, вече съществува.

Превод и редакция: Епицентър.БГ