Ако имаше машина на времето и беше измислена възможността в българската политика на 22 септември 1908 г. да бъде наложен олигархичният “модел Варна”* в цялата му прелест и всичките му отвратителни характеристики, можете да бъдете сигурни, че още щяхме да сме васална на Турция държава.
Просто, независимостта на никого нямаше да му трябва.
Нещо повече - през този месец нямаше да празнуваме и другия Национален празник - Съединението на България от 6 септември 1885 г.
Представяте ли си, допирна точка между народния гений Захарий Стоянов и руските имперски интереси на Балканите? Не случайно десетилетия наред пълното издание на “Записки по българските въстания” не е виждало бял свят и поколения българи си нямат и понятие от позициите на основните действащи лица в онези бурни времена.

На фона на днешната безгръбначност на българската политика, особено показателен е т. нар. “инцидент Гешов”, предшествал обявяването на Независимостта на България. В Цариград, на официална вечеря по повод рождения ден на султана, са поканени всички дипломатически представители без българския - Иван Гешов. Скандалът е невероятен и получава европейски отзвук, а реакцията на българското правителство е изпълнена със съзнание за национално достойнство. Вижте текста на телеграмата на тогавашния премиер Александър Малинов до Фердинанд: “Позволявам си да доложа на Ваше Царско величество … инцидентът “Гешов” е отличен повод да подемем енергично въпроса за независимостта …нека не се блазним от обещания”.

Каквото и да говорим, днешните политици имат едно огромно предимство - вписват се идеално в цинизма на епохата - оправдават се с народа, докато консумират благата, произведени от същия този народ. За тях най-големия кошмар е да не ги прекъснат грубо, докато редят празни приказки с нежен глас пред някоя мъжкарана с микрофон.
На всичкото отгоре завръщането в блатото на модерната терминология едва ли не задължително ни вкарва в спор “за” и “против” ползите - все пак заради независимостта си, България губи прекия достъп до “необятните пазари на Османската империя”.

Онези българи от старото време просто са действали! Не са се вписвали в никакви рамки. По-скоро тяхната епоха е била тясна за мъжеството и куража, които са притежавали.
Съзнавали са отговорностите си и са отстоявали нещо много по-велико от националните интереси, а именно - националната гордост!
Странно! Тези мъже НЕ са били толкова богати и все пак светът им НЕ са е изчерпвал с покупката на служебен мерцедес от 300 хил. лева.
Думите им са грапави, външният им вид издава суровост, в живота им няма грам изтънченост. Имали са не просто власт – били са носители на харизма, за която днешните политически лидери могат само да мечтаят.
Родени като хъшове, някои от тях даже и умират като такива.
Антон Луков

*Моделът “Варна” - Особено успешна олигархо-ченгеджийска форма на паразитиране, наложила се Варна след 1999г. Важно е да се отбележи една много характерна черта - патологичната обремененост с пост-съветски, панславистки и великоруски черти, на мафиотската Купола представляваща модела “Варна”.
Едва ли са много местата по света, където можем да наблюдаваме в толкова изчистен вид истинска примитивна КЛЕПТОКРАЦИЯ в действие. Нещо като реалния социализъм в действие … но наистина реален! Сбъднатият сън на комуниста!
Днес и сега!Краде се нагло,безнаказано и повсеместно. Куполата е под могъща закрила от проверени през годините приятелски връзки, финансови зависимости, информационна осигуреност и не на последно място общи идеологически пристрастия. Някой от тези връзки вече са семейни и се превръщат в родови.
На практика лицето на модела “Варна” Кирил Йорданов е недосегаем.Той вече е над групировката ТИМ и във Варна не съществува властови, икономически или силов ресурс съпоставим с неговия.
И въпреки всичко!Може да звучи парадоксално но същността на моделът “Варна” не са печалбите, ако и те да са крупни.Те са по –скоро следствие.
Моделът “Варна” обслужва руски геополитически интереси и стратегически нужди, различни( често и противоположни на) от Евро-атлантическта ориентация на Република България.
Докато този най-ревниво пазен в тайнственост аспект от същността на моделът “Варна”, не бъде осмислен сериозно и възприет от обществеността с необходимото внимание, предпазната мрежа от мафиотски олигархо-ченгеджийски връзки ще успява да се справи безпроблемно с предизвикателствата на неукрепналата българска демокрация./bel4ev1959.blog.bg/