Преди 26 години никой в света, включително и във върхушката на Съветския съюз, дори Михаил Горбачов, не знаел какво точно се е случило в Чернобил, нито мащабите на катастрофата. Днес вече официално се признава, че радиацията е засегнала над 8 милиона души и продължава да нанася поражения.В 0,28 часа на 26 април 1986 година, в следствие на експеримент, ядрената реакция в Чернобилския реактор излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата.

Реакторът се взривява в 1 часа и 23 минути. В 1:24 часа капакът, който тежи 1 200 тона е изхвърлен на десетки метри височина.

Двата последователни взрива разрушават енергоблока.

В атмосферата са изхвърлени тонове радиоактивна пепел, а от пробития корпус, където гори ядрено гориво се разпространяват радиационни материали с изключително високи нива, разнесени от вятъра по цяла Европа.

Активната графитена зона на реактора се запалва и гори 10 дни, изхвърляйки в атмосферата опасните вещества.

В книгата си «The Dead Hand: The Untold Story of the Cold War Arms Race and Its Dangerous Legacy» (Мъртвата ръка: Неразказаната история на надпреварата във въоръжаването през Студената война) разказвам за събитията, довели до катастрофата и за последиците от нея.
Няколко часа след взрива, когато вече е горяла активната зона на реактора, в ЦК в Москва постъпил «спешен доклад».

В него се съобщавало, за взрива, предизвикал пожара и разрушаването на покрива не реактора:

«В 3 часа и 30 минути пожарът бил ликвидиран». Служителите на АЕЦ предприели «мерки по охлаждането на активната зона».

Евакуация населения не се налага, пишело в доклада.

Почти всичко в него било лъжа-реакторът продължавал да гори и никой не го охлаждал. А хората трябвало да бъдат евакуирани незабавно.

Това, за което в доклада дори не се съобщавало, било още по-страшно: детекторите за радиация не работели, пожарникарите и останалите спасителни екипи били изпращани в централата без предпазни средства, а ръководството обсъждало евакуацията на хората-но нищо не решавало.

Първоначалната реакция на Горбачов била бавна. Според него, той нямал и понятие за мащабите на случилото се.

На всички нива на ръководство лъжата се предавала нагоре и надолу по веригата, населението се намирало в неведение, а властите търсели кого да накажат. Горбачов се намирал на самия връх на тази верига, но изглеждало, че дори той не може да се добере до истината за катастрофата-нито от самото място, нито от останалите отговорни за атомната енергетика на СССР, в момент, когато тя била нужна повече от всичко друго.

Шведите идентифицирали високата радиация и на 28 април поискали отговори от Съветския съюз.

До този момент Москва пазела пълно мълчание.

Едва в този ден, в 9 часа вечерта ТАСС разпространява изявление на Кремъл, което било толкова кратко, че от него не можело да се разбере нищо за катастрофалния характер на аварията:

В Чернобилската атомна централа възникнала авария, довела до повредата на единия от реакторите. Предприемат се мерки по ликвидация на последствията. Пострадалите получават помощ. Създадена е държавна комисия.

На следващият ден, 29 април Горбачов свиква заседание на Политбюро. Обсъждали какво да се каже на външния свят.

Във второто съобщение се отбелязвало, че при аварията е била разрушена част от сградата, в която се намира реакторът, и че това е довело до «определено» изтичане на радиация». Двама души загинали, а в «настоящия момент радиационната ситуация на АЕЦ и около нея се стабилизира».

За социалистическите страни бил добавен допълнителен абзац, в който се отбелязвало, че съветските специалисти са открили разпространие на радиацията в северно, западно и южно направление от Чернобил. «Нивото на замърсяване е малко над установените норми, но не в такава степен, която изисква специални мерки за защита на населението».

Докато пожарникарите и работниците на АЕЦ извършват своя самоубийствен подвиг, ръководството на Съветския съюз се опитвало да заблуди света.

Затова и евакуацията на град Припят започнала едва 36 часа след взрива.

Вторият етап, в по-голям периметър, когато били евакуирани 116 000 души започнала една на 5 май.

Забавената евакуация е по настояване на украинската Комунистическа партия, чието ръководство настоявало манифестацията на 1 май в Киев да се проведе както обикновено.

Само един час след взрива вече станало ясно, че радиацията се разпространява, но никой не предприел мерки.

Войниците били изпращани в опасната зона без индивидуални защитни средства. Всъщност таки изобщо нямало. Нямали защита и пилотите на хеликоптерите.

Цялата система на гражданска защита се оказала напълно парализирана.

В Киев липсата на информация довела до масова паника, особено когато хората научили, че местните «началници» евакуират децата и семействата си.

На 14 май, две седмици след катастрофата, Горбачов най-накрая проговорил.
Той направил това в телевизионно обръщение, но през цялото време избягвал да говори за причините довели до аварията, и повтарял, че хората са били предупредени «веднага след като получихме надеждна информация»

В онзи момент той изглеждал като човек напълно изгубил контрол над ситуацията, както и своето пословично хладнокръвие.

Чак два месеца след Чернобил Горбачов започва да се освобождава от първоначалната инерция. На заседание на Политбюро 3 юли той се разразява в гневна тирада спрямо виновните за аварията:

"Тридесет години ни говорехте, че всичко е безопасно. И очаквахте да го вярваме като слово Божие.

Системата е поразена от кариеризъм, подмазвачество и украсяване на истината, предследване на критикуващите, самодоволство, протекционизъм и клановост на ръководството.

Когато се случи аварията в Чернобил никой не беше готов".

От цитата става ясно нещо изключително важно-разгневеният Горбачев обвинява не съветската система и не партията. Той обвинява отделни личности, намерили служители-включително до най-ниски нива, като един стрелочник, например, които били обвинени за катастрофата и впоследствие били съдени.

Но истината е в това, че Чернобил показва пълната диагноза на това колко разрушен отвътре е Съветският съюз.

Но въпреки слабостта на цялата му позиция тогава не може да се отрече, че Чернобил дава аргумент на Горбачов за политиката му на гласност, особено когато е осъзната напълно мащабите на катастрофата.

На същото заседание на Политбюро той казва: «При никакви условия няма да крием истината от населението. Не можем да продължаваме да не си даваме сметка, че запазването на секретността ни вреди. Откритостта е огромното преимущество».

Хронология на катастрофата:

Чернобилската ядрена авария, при която се взриви единия от реакторите и в атмосферата са изхвърлени хиляди тонове радиоактивна пепел до ден днешен остава най-страшната и с най-тежки последици в цялата история.

Тя засегна практически цяла Европа, а опасността от радиацията на затворения в "саркофаг" реактор не е отминала.

На 25 април 1986 година в IV блок на Чернобилската АЕЦ «Ленин» започва планирано изпитание на турбогенератора.

Реакторът с мощност 3200 мегавата трябвало да бъде изключен за 20 секунди, а мощността му намалена до 700-1000 мегавата.

Тестът трябвало да покаже колко време реакторът ще може да произвежда самостоятелно енергия при режим на аварийно спиране.

В 1,06 ч. на 25 април започва намаляване на мощността на реактора. Заради експеримента и в нарушение на инструкциите за безопасност е изключена системата за аварийно охлаждане на реактора.

В 0,28 часа на 26 април ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата.

В 1,24 ч. се взривява горната част на реактора, изхвърлен е капакът който тежи 1 200 тона.
Двата последователни взрива разрушават енергоблока.

В атмосферата са изхвърлени тонове радиоактивна пепел, радиацията се разпрастранява първоначално в радиус от 100 километра, а от пробития корпус, където гори ядрено гориво се разпространяват радиационни материали с изключително високи нива .

50 000 души от град Припят, разположен на 3 км от Чернобил, са евакуиран едва 36 часа по-късно, на 27 април следобед, когато са регистрирани най-високите дози на облъчване, а пълната евакуация е извършена едва между 5 и 7 май.

Най-засегнати извън СССР са Финландия и Швеция, Норвегия, Германия, Австрия и Румъния.

Между 1 и 6 май радиационното замърсяване достига Югославия и България, но и българското правителство скрива информацията от населението.

Според официални данни непосредствено след катастрофата загиват 31 души.

Около 600 000 души, предимно младежи от армията, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация.

25 000 от тях умират преди да навършат 40 години, 200 000 са обявени за инвалиди.

С радиация непосредствено след взрива са облъчени общо 8,4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия.

Близо 200 000 квадратни километра са заразени.
Дейвид Хофман, Foreign Policy /glasove.com