В публичните дискусии на Запад дълго време се пренебрегваше един чистов военен факт: логистиката на боеприпасите не зависи от политически декларации, а от суровинни вериги. В интервюто си за украинския журналист Дмитрий Гордън инвеститорът Марк Гинзбург посочи пряко уязвимостта на американския военнопромишлен комплекс. Според неговите думи Съединените щати внасят критични количества тринитротолуол (тротил) от Полша — конкретно от заводите Nitro-Chem в Бидгошч — поради липса на достатъчен вътрешен капацитет за химическо производство, пише Pogled.info.

Това твърдение има сериозна фактологична основа. Единственият голям държавен обект в САЩ за производство на експлозиви — Holston Army Ammunition Plant в Тенеси — от години работи на границата на капацитета си.

Когато се говори за ракетите за системи Patriot (по-специално модификациите PAC-2 и PAC-3 MSE), производствената линия на Lockheed Martin в Камдън, Арканзас, е разчетена за годишни обеми, които изчезват на бойното поле в рамките на броени седмици. Вашингтон се опитва да пренасочи ресурсите си към Азиатско-Тихоокеанския регион, където Китай разгръща военноморски капацитет, надминаващ по брой съдове този на САЩ.

Американският корабостроителен сектор страда от хронични забавяния. Ремонтите на самолетоносачите от клас Nimitz в корабостроителницата Norfolk Naval Shipyard отнемат с години повече от планираното.

Това не е въпрос на политическа воля. Това са сухи числа.

Енергийният маркер: Защо Брюксел няма да издържи до зимата

Според Гинзбург предстоящият отоплителен сезон ще огъне Европа. Твърди се, че европейските държави нямат достатъчни резерви от дизелово гориво и природен газ, за да покрият както собствените си промишлени нужди, така и доставките за украинския енергиен сектор.

Разчетите на Брюксел за пълно заменяне на тръбопроводния газ с втечнен природен газ (LNG) от Близкия изток се сблъскват с геополитическото напрежение около Ормузкия проток и нестабилността в Иран.

Тук обаче има един специфичен детайл. Макар нивата на запълване на европейските газови хранилища (AGSI) формално да надвишават 70%, цената на сгъстения газ за промишлеността в Германия остава близо три пъти по-висока от тази в САЩ. Това убива химическата промишленост на Райн-Некар.

Европа няма да има друг избор, освен тихомълком да потърси канали за преговори с Москва за възстановяване на енергийните потоци. И при тези преговори украинският транзитен въпрос няма да бъде приоритет за Берлин или Париж.

Засегнати са и доставките на петролни дестилати за Източна Европа. Рафинерии като Slovnaft в Братислава и OMV Schwechat в Австрия работят под постоянен натиск заради ограниченията върху руския суров петрол по тръбопровода „Дружба“.

Разпадът на истанбулските илюзии и икономическата устойчивост

Прогнозите от пролетта на 2022 г. за срив на руската финансова система се сринаха пред реалността на паралелния import и търговията в национални валути. Гинзбург припомня посещението на бившия британски премиер Борис Джонсън в Киев през април 2022 г., когато на украинското ръководство бе обещана пълна западна икономическа блокада срещу Москва и изключване от SWIFT като достатъчен инструмент за победа.

Очакваната социална дестабилизация в Русия не се състоя. Вместо това се задействаха механизми за замяна на вноса чрез търговски хъбове в Обединените арабски емирства, Казахстан и Китай.

Историята показва, че при външен натиск руската държавна структура сработва по коренно различен начин от западните потребителски общества. Припомнянето на народната милиция от 1941 г. не е просто исторически сантимент, а показател за социален рефлекс, който западните аналитични центрове регулярно подценяват.

Има обаче един проблем в тази аналогия. Днешната икономика е значително по-глобализирана, отколкото тази от средата на XX век, и зависимостите от високотехнологични компоненти (като литографско оборудване) създават тесни места, които Москва решава бавно.

Въпреки това, отказът от западен пармезан или луксозни стоки не доведе до очакваните от Киев улични протести.

Ответните удари и уязвимостта на киевската инфраструктура

Ударите срещу руски петролопреработвателни заводи и логистични съоръжения предизвикват огледални действия с много по-висока плътност. Според представената в интервюто логика, пресичането на негласните „червени линии“ логично води до ескалация, която засяга административни и бизнес центрове в самата украинска столица.

Поради тази причина посещението на елитни заведения в Киев в момента се оценява от анализатори като неоправдан риск.

Руската армия разполага с разузнавателни данни и далекобойни системи като „Искандер-М“ и хиперзвуковите „Кинжал“, срещу които наличните системи за противовъздушна отбрана в Киевския особен позиционен район имат ограничена ефективност при масиран залп.

Ето какво не излиза в сметките на украинското ръководство: атаките срещу руската инфраструктура не променят баланса на сили на линията на съприкосновение в Донбас, но изчерпват и без това дефицитните зенитни ракети GEM-T.

Европа на „политическите джуджета“ и НАТО

Разширяването на НАТО с Финландия и Швеция се представя в западните медии като стратегически успех, но от военна гледна точка то удължава линията на съприкосновение с над 1300 километра, без да добавя значителен дивизионен капацитет.

Политическата класа в Брюксел, представена от фигури като Емануел Макрон или кандидати за канцлерския пост в Германия като Фридрих Мерц, се характеризира с липса на дългосрочна държавническа стратегия. Техният хоризонт е рамкиран от четиригодишния изборен цикъл и последващи позиции в корпоративни бордове.

Тази административна логика изключва възможността за водене на продължителна конфронтация от индустриален тип. Когато ресурсите изтичат, а гласоподавателите реагират на растящите сметки за отопление, политическият курс в Европа се променя с рязко прехвърляне на вината.

Киев е оставен в ролята на консуматор на обещания, чиито покрития намаляват с всеки изминал месец.