- Г-жо вицепрезидент, преди дни започна предизборната борба. Какво очаквате от нея, какви препоръки бихте дали, за да се избегне ожесточаващото се противопоставяне?
- Очаквам да се случи това, което обикновено се случва в предизборни състезания. Всеобщият мир и съгласие не са възможни, нито полезни. Противопоставянето на идеи с творческа енергия не е вредно. В такъв контраст по-лесно се избира.
Ожесточението и омразата са грях, който се връща към тези, които ги изповядват и практикуват. Работата е в това, че тази зараза като че ли обхваща все по-голяма част от човешкото общество и страданията се умножават. А чувствителността загрубява и отслабва. Ще дойде ред децата ни да плащат за нашите грехове. Дали това е в състояние да ни спре и да ни засрами?!
- Как да се избегне израждането на евровота в тяснопартиен разговор?
- Струва ми се, че срокът за дълбок и релефен европейски дебат изтече.
Пропиляхме
време в домашни
разправии
В основата на европейския дебат със сигурност място имат специфични национални теми. Затова и партийният дебат не би бил страшен, ако политиците говорят смислено и искрено.
Нека не сме наивни - как поначало ние участваме в големия разговор във и за Европейския съюз? Къде се води такъв разговор, коя е полезната тема за всички в съюзната общност? Казаха ли европейските политици кои са причините за тежката криза без аналог днес, за упадъка на нравите, които донесоха толкова безпокойство и страдания на народите? Признахме ли, че дълго и упорито е погазван законът заради още и още власт и печалби?
Хората не искат да им говорим това, което и без друго сами виждат - социална дезориентация, бедност, безработица. Европейският дебат има смисъл, ако участващите по-често отговарят на въпроса ЗАЩО. Нека у нас говорим, че България е уникално място, шанс за бъдещето на Стария континент и на ЕС. Нека кажем, че страната ни може да е преносител на мощна духовна енергия между различни култури. Нека говорим как България да допринесе ЕС да бъде по-полезен проект за всички. Несъмнен принос би било, ако политиците се помъчат да укрепят чувството ни на принадлежност към съюзната общност, което очевидно е в дефицит и се задълбочава. Смисленият дебат - и национален, и европейски, предполага духовна извисеност и подходящ подход към нас - избирателите.
- Вие сте един от политиците, които особено активно призовават за разбирателство между институциите. Как обаче да се получи то, след като водещи партии считат за свой дълг да отхвърлят всяко предложение, дори да е разумно, ако то идва от опонент?
- Демокрацията сама за себе си не произвежда политическа стабилност.
Не възпитава в политическа култура и етика в междуличностните отношения. Особено когато е в период на изпитания. И ако в практикуването противопоставянето се е превърнало в самоцел - изправени сме пред истински провал.
В естествената същност на човека е стремежът към обединяване. Националното единение в името на кауза е нашето спасение пред всеобщ разпад на сигурността на хората и държавността. Иначе
ще загубим
поколението
на децата ни
Преди година публично споделих позиция за жизнената необходимост от единение на народа и от разбирателство между институциите. Призовах политиците да подпишат в парламента споразумение. Преди седмица пък на форум за националната идентичност и чистото родолюбие предложих да подпишем Харта за национално съгласие.
Казват, че обществото е разделено, че политиците са част от него и единение едва ли е възможно. Нека не приемаме подобна теза. Тя е удобна и оправдателна. Политическите водачи трябва да са по-различни от останалите. Кой иначе да бъде напред, да променя манталитет, да възпитава, да дава пример? Спасението ни е в различния политик.
- Какво означава призивът ви за Харта за общонационално съгласие?
- С две думи - да се обединим по най-важните за народа ни проблеми и да работим заедно. Да обещаем грижа за България - това е първата стъпка.
- Вие неведнъж сте се отнасяли критично към някои изяви на президента. За последно препоръчахте повече юридическа прецизност и вещина в мотивите за налагане на вето. Как обаче той се отнася към вашите препоръки?
- Ако някой успешно обори тази моя загриженост, ще съм по-спокойна. На полето на правото взискателността ми е позната на хората, с които съм работила, и на тези, от които продължавам да се уча и днес.
Актовете с подписа на президента трябва да излъчват класа. Тези теми двамата сме обсъждали отдавна. Изказвала съм тревога. Позициите ми са ясни и коректно ги споделям публично. От друга страна, честно е гражданите да знаят как реално функционира властта на всички нива. Дължим им го, включително след обещанията да отворим институцията и да променим някои стереотипи на работа в нея.
- Като бивш прокурор и правосъден министър не е ли редно президентът да чуе и вашето мнение при изготвянето на мотивите за вето? Вашият опит би помогнал много на юридическия му екип.
- Когато се търси мнението ми, насреща съм.
Няма правило
президентът да
съгласува
решения
Споделял е вече - наложена е такава работна атмосфера, важно било кой каква позиция заема.
В правната сфера екипът на една по правило внимателно подбрана администрация държи летвата високо в принципна защита на закона. Няма място за комплекси и самонадеяност.
- Вече отхвърлихте обвиненията, че със зачестилите връщания на закони се отваря война между президента и парламента. Ако не е война, тогава как да окачествим изострените отношения между двете институции?
- Не прекалявате ли с моята искреност и откритост? Моля да не добавяте до длъжността ми и друга - на говорител.
Не мога да правя политико-психологически анализи и изследвания. Говоря по въпроси, които предварително сме обсъждали с президента. Освен това говоря след президента. Този въпрос не е към мен.
- Как ще коментирате реплики от рода: "Щом не си харесва началника, да си потърси друг, така навремето постъпи Блага Димитрова"?
- Всеки в рамките на правилата сам избира как да подрежда живота си в личен и служебен план. Подобни реплики, допускам, са от някои, които не познават добре конституцията. Поправимо е. Репликите да оставим настрана.
Моят началник
днес е
българският
народ
Той избра и президента, и мен на тези постове за определен период. Той оценява. Поех дълга да защитавам народа си, неговото единение, спокойствие. Харесвам работното си място. Чувствам се свободна и разкрепостена. Внимателно подбирам и съзнателно рядко присъствам видимо на политическата сцена. Отношението на хората към работата ми и подкрепата, която срещам, доказват, че те имат нужда да се чувстват по-сигурни.
Нямам претенции и не очаквам президентът да казва и прави онова, което на мен се струва по-правилно или добро. Позициите ми са ясни и последователни. Публично подкрепям всяка добра инициатива. Но и от едни и същи листи няма как да четем - би било нетърпимо. В професионалната ми кариера не допуснах да бъда параван на чужди пропуски, житейска или юридическа посредственост. Стабилността на институцията и функционирането в строгите очертания на конституцията са обща грижа. Нека времето да оцени как се пази държавен престиж. И дали взискателността и критичността ми не са всъщност защита на институцията.

- Вие от ГЕРБ ли сте, г-жо Попова?
- Юношеската романтика, г-н Денов, и при отрицателен, и при положителен отговор в случая е невъзможна. Преди година чествахме родолюбиво събитие. На молебен в храма архиепископ ми каза: "Слушам те какво говориш. Избрала си най-трудното - да говориш за всички". И благослови. Дано това да отговаря на вашия многопластов въпрос.
- А как тогава приемате подкрепата от ГЕРБ?
- Подкрепата от партия ГЕРБ приех като увереност у тях за моята способност да уплътня поста като дялан камък, както казват за юристите, и грамотно да върша работата си. Да изявявам свободна политическа воля в интерес на нацията за вътрешно спокойствие и външен престиж. По конституция институцията е натоварена до педантичност юридически. Тя е и огнище за тържество на националния дух и енергия, и център за национално единение. С работата си днес отвръщам на доверието на всички български граждани, включително на партийната структура ГЕРБ, със
старание за
безукорно
поведение
При грешки най-много негативи се връщат там, откъдето са те подкрепили. Това са човешки измерения, етика и възпитание, които у мен присъстват неизменно.
За 20 г. в съдебната система се научих да правя най-трудното - да работя за всички, които чакат справедливост. От мен като министър на правосъдието и от екипа ми премиерът тогава никога не поиска партийност. Макар че други не го оцениха и нещата се промениха. През 2012 г. това даде повод на известен германски политик да каже, че грамотността и почтеността не са на почит в България.
Послушните и зависимите най-дълбоко си вярват, че партийното има нужда от тях. Като държавник нека ви кажа, че и като прокурор, и като министър на правосъдието работих за европейски институции. Отстоявам европейското развитие на страната ни и на региона без алтернатива.
- Наскоро бихте тревога, че националната идентичност е в опасност. Защо?
- Може ли днес да отговорим на въпроса кой е нашият национален приоритет, кои са най-важните за жизнеността на нацията ни и за стабилността на държавата ни задачи? Кое е ценност в живота ни днес? Как насочваме децата си? Кои са нашите специфики и кое може да е принос за общото? Днес възможностите ни в съюзната общност би трябвало да са по-големи. Би трябвало да си осигурим повече гаранции за национален напредък.
Липсва ни дългосрочна визия за устойчиво развитие. Защото не се познаваме. Това, което днес знаем за себе си, е, че сме объркани, тревожни и опасно разделени.
Разделението е най-големият грях, който сами сторихме на себе си и който не дава почва да покълне справедливостта. Националната идентичност е вътрешна реалност. Тя ни е необходима - нека оставим настрани съблазните на глобалния свят, в който всички участват, но единици печелят. Националната ни идентичност е
необходимост
от практикуване
на добродетели Разговорите за идентичността са спасителни, за да лекуваме нравите. Без това нито закони можем да пишем, нито да ги прилагаме.
- Има ли връзка тази опасна тенденция с тоталната криза на родното образование?
- Изтървахме връзката ценности - възпитание -образование - още образование - социална реализация и удовлетвореност. Встрани останаха семейството, родителите и тяхната значимост в тази връзка. Липсват взаимно уважение и координирани действия. Заличени са особената атмосфера и градивните чувства в този комплекс. Не говорим за причини, а констатираме нравствен упадък - болести на глобалния свят, през които минаваме.
- Как трябва да изглежда днес патриотичното възпитание?
- Топлина, привързаност и преданост към близкия свят, който не прилича на останалия. И в същото време желание да опознаем другия, със сетивата си да го харесаме и да го приемем. А разговорът за патриотичното възпитание е тема с поглед напред. Чест и добродетелност са възможни и необходими и в модерния свят с необозрими хоризонти за развитие на технологиите и човешкия интелект.
И все пак нищо в света не започва от днес. Епохите не си отиват съвсем. Времето е в нас и ние сме във времето, казва Апостола. А той не греши. /24chasa.bg