Музата отново осени българската легислатура. Този път титулярите ни в законодателния орган на републиката решиха, че е дошло време сериозно да се занимаят с феномена, известен като спортно хулиганство. Похвално, наистина, защото през последните години неведнъж ставахме свидетели на непристойни гледки и случки, заслужаващи не просто порицание, а и сурово наказание. Нещо повече, трябваше да се примиряваме и с появата на жертви на футболния и изобщо спортния вандализъм и разпасаното поведение на най-крайните кръгове сред така наречените “ултраси”.

Че нещо трябваше отдавна да бъде сторено по този въпрос, струва ми се, беше ясно. А че нещо, в крайна сметка, беше направено, вече е известно на всички ни. Само дето някои елементи от това нещо ме карат сериозно да се съмнявам в адекватността и здравия разум на мнозина наши народни представители.

По силата на разглежданото от мен парламентарно решение, в бъдеще повече или по-малко сурово ще бъде наказвано отправянето на ругатни и други неприлични изрази и жестове, които са особено вулгарни. Наказанието ще бъде, както е вече широко известно на нашата прогресивна общественост, задържане в МВР, от 200 до 500 лева глоба или от 10 до 15 дни безвъзмезден общественополезен труд.

Гениално! Музата, благоволила да осени народните ни представители, очевидно е била муза с особено специфично чувство за хумор. Муза, съчетаваща в неземния си натюрел фриволната шеговитост с пуританско отношение към вербалната и жестомонична експресия, така да се каже. И заедно с това – Муза, която, по всичко личи, или не е с всичкия си, или пък си няма понятие от това, какво представляват едно спортно състезание и неговата публика.

Наивно е да се мисли, че с едно решение на Парламента феновете изведнъж ще престанат хорово да изпълняват добре известната песничка, изразяваща съмненията им в сексуалната ориентация на съдията. И какво ще правим тогава, при условие, че тази песничка от всяка една гледна точка би могла да бъде разглеждана като отправяне на особено вулгарни и неприлични изрази, а обикновено изпълнението й бива придружено и с такива жестове? Всичките участници във веселяшкия хор ли трябва да бъдат задържани, глобени или пратени да се трудят безвъзмездно и общественополезно? А как ще дебнем всички запалянковци, за да фиксираме сред тях онези, които упорито размахват длани с определени конфигурации на пръстите, натоварени от традицията с неприличен смисъл?

Малко неща са по-разумни от това, да бъдат наказвани тези, които провокират и участват в насилия, които трошат, палят и бесуват. Но трудно мога да се досетя за нещо по-глупаво от това, към тях да бъдат приравнявани онези, които си позволяват по-пиперливи изрази или жестове, особено ако имаме предвид обстоятелството, че Историята е отредила на България да се намира на Балканите. Това, всъщност, не е само глупаво, то е и неприложимо. Тук, разбира се, правя изключение за случаите, когато подобно поведение е директно насочено срещу представители на органите на реда, които по силата на своята длъжност, съвсем основателно при това, се ползват от по-различен статут.

Опасното в случая е, че невъзможността да бъде упражняван тотален контрол върху държането на всички запалянковци може да доведе до селективен подход от страна на органите на реда, които да започнат да задържат онези, които не са им симпатични, например, докато си затварят очите за вършеното от останалите. Тогава ще се стигне до положение, при което въпреки че лицето А и лицето Б са жестикулирали и припявали с еднаква вулгарност и непристойност, лицето А ще се прибере безметежно у дома си след мача, за да тегли един кютек на жена си, докато лицето Б ще се окаже санкционирано. Къде тогава ще отиде принципът за равнопоставеност пред закона?

Особено забавни бяха обясненията на редица депутати, направени непосредствено след гласуването, според които голяма част от новоприетите текстове просто няма да бъдат спазвани.

Това също е глупаво и опасно. Защото когато е приет един законов текст, неговото спазване става абсолютно задължително, иначе защо изобщо бихме уважавали който и да било закон или пък институцията, призвана да създава и приема законите? Тъкмо поради тези съображения е особено важно да не бъдат предлагани и гласувани глупости, а не да бъдем убеждавани, че вече приетите глупости нямало да бъдат стриктно спазвани. Именно такова безсмислено поведение, обаче, вече се превръща в наш навик. Спомняте си, вероятно, че и по въпроса за еднократната доза ни разясняваха, че – въпреки току що приетите текстове - те нямало да бъдат прилагани универсално и нямало начин под техните удари да попадне някой нещастен тийнейджър, заловен с една цигара ганджа. Е, как да няма, като пише, че има?

Що се отнася до онези от запалянковците, които просто не могат да преживеят пълноценно емоцията, без да и дадат отдушник чрез отправянето на ругатни и други неприлични изрази и жестове, които са особено вулгарни, те могат да му намерят колая много бързо. Например, след мача могат групово да отидат на театър, където да се държат както си знаят, защото в България това поведение ще бъде преследвано по стадионите, но никой все още не е споменал за драконови мерки в театралните зали. Най-малкото е много вероятно (и още повече абсурдно) там глобите и наказанията да се окажат по-меки и поносими за джоба на изтерзания от хрумванията на прекалените светци фен.

Жоро Георгиев