От профила във Фейсбук на кандидата за президент Лозан Панов

Скъпи приятели,

хубав празник е днес, важно е да го зачитаме, щото ни напомня, че и друг път сме задрямвали, не когато трябва. С наивността на дете, често през годините сменяхме едни управници с други, само заради едното им сладкодумие. После „балонът“ се пукаше и така отново, и отново… Не потърсихме сметка на ни един от тях, щото винаги се явяваше нов герой, макар и фалшив, докато забравим за старите.

Чини ми се, че за да излезем от дрямката на фалшивите надежди, е нужно грехът да „си намери своя майстор“. В разговор за списание „Разум“ отпреди десетина години, името му е изрекла Вера Мутафчиева, за която си струва да си спомним днес:

„Просто е да си обясним понятието грях. А ние го оспорваме, подобно на Иван Карамазов: “Щом Бог няма, всичко е позволено.” Голям оптимист бил горкият. Оптимисти са напоследък и значителен процент млади българи: у нас се живее зле заради мизерия, престъпност, корупция, заради всенародната лошотия - ще емигрирам! Не ми се вярва, рекох по-горе, из чужбина да виреят главно благородни и съзнателни хора. Просто там са по-точни, често страшни наказанията за грешници. Нали гледаме вносни филми: тресне ти съдът 38, понякога чак 124 години затвор не барем в килия - в кафез. Съвсем не като тук, където ти броят три дни срещу два изработени в пандиза, пък всъщност „пет за четири“. Българите, види се, забравиха, че споменатата всенародна лошотия не вилнееше през Червенково и последвалото го време, когато за злоупотреба в размер на десетина средни заплати се полагаше разстрел, също и за изнасилване. Ала в комфортната днешна безнаказаност кой няма да повилнее?“