Много е забавно, когато разни политици и списватели започнат да се упражняват на тема левите са толкова, а пък десните в страната са толкова... Не, не че няма хора, които се определят като леви и десни. Проблемът е, че като надникнеш под червената или синя новоевропейска тога, най-често ще откриеш вмирисаните на шаяк кафяви ризи и мундири. Струва ви се пресилено? За съжаление е вярно. Ето как една огромна маса от българите вижда обществото, в което живеем, и света, за който си мечтае.

Без всякакво съмнение, ние живеем в едно много гадно, противно, нечестно, мутро-комунистическо общество. Общество, в което богатите и политиците са се наговорили да окрадат широките народни маси и да трупат и трупат мас и сланина. Истинското, справедливото общество е друго. То ще рече да се вземат парите, колите и жените
на богатите да се увеличат поне двойно заплатите и пенсиите, да се ликвидират такива безобразия като безработица, мизерия и материално неравенство... Това е, което мечтае огромната маса от избирателите в България.

Някой ще каже - ама това са левите. Нищо подобно! Такива тежнения ще откриете и при леви, и при десни, и при атакисти, и гербисти. И тези хора са над една трета от избирателите в страната. Не, не става дума за комунисти. Защото същите хора с ярост и хъс ще защитават върнатата им по реституция (и пустееща от години) земя, реституирания им магазин на ул. "Солунска" или малкото си магазинче. Сиреч защитават правото си на частна собственост върху средства за производство. Накратко, мечтаят си за социализъм плюс частна собственост върху средствата за производство и експроприация на богатите, на лошите.

Такава власт вече е пробвана през 1934 г. в Германия. Наричала се е националсоциализъм. И е дошла на власт именно за да отговори на тежненията и мечтите на широките народни маси.

Някой ще каже, че това са неуместни алюзии и аналогии. Че това няма нищо общо с политиката и съвременността. Че мечтите на масите нямат отражение върху политиката.
Само че няма да са прави. Наистина в продължение на години в страната се редуваха правителства, които пренебрегваха тази воля на масите. Правеха каквото трябва да се направи - а не това, което искаха хората. Правеха го с ясното съзнание (или поне подозираха), че ще си платят. Така беше и при Иван Костов, и при Симеон Сакскобургготски, и при Сергей Станишев. И си платиха.

Защото масите не просто мечтаят за "истинската" власт. Те вярват и искат да вярват, че тя е възможна тук и сега. Те гласуват, търсят тази подобна власт.

За тези хора политиката не се основава на икономическа логика, на логиката на икономическата система. Не! Всъщност за тях светът на политиката е персонален проблем. Просто дотук наблюдавахме нашествието на лошите, които не искат да направят... И които трябва да сменим с добрите.

Тези избиратели ще се хвърлят на врата на всеки, който намекне, че ще следва подобна политика или елементи от нея.

Нещо повече - тези избиратели няма нужда да бъдат убеждавани, да им се казва, че е възможно! Те знаят, че е възможно... просто трябва да се появи истинският политик, който ще проведе истинската политика. Те вярват и искат да вярват!
Това е и причината за перманентното разочарование на тези избиратели и от сини, и от червени, и от жълти... от всички управлявали. Това е и причината за възхода на ГЕРБ и "Атака" на последните избори.

Проблемът е, че подобна истинска власт е невъзможна. Че политиката се основава на икономическата логика, на логиката на икономическата система. Безработицата, престъпността, материалното неравенство, наличието на бедни и богати, дори и мизерията са иманентни, същностни характеристики на системата, която наричаме пазарна (други я наричат - капиталистическа). В тази система можеш да намаляваш, да тушираш донякъде тези проблеми, но не можеш да ги премахнеш - защото без тях системата просто не може да съществува. И това е ясно на всички - леви, десни, на Бойко Борисов, на Волен Сидеров.

Възниква въпросът - как да се харесаш на все по-кафеникавите народни маси, които искат невъзможното? И това не е само български проблем. Нашествието на Кафявото в различни форми можем да наблюдаваме навсякъде в Европа - Франция, Гърция...

У нас управляващите залагат на оглавяването на кафявото, а не на противопоставянето - яростна богатомразка реторика, мачкане на малкия и средния бизнес, размахване на пистолети и демонстрация на любимия на масите железен юмрук. Проблемът е, че опитът да се ръководиш от кафявото обикновено те праща в л...та - в чисто икономически смисъл (а и не само).

Кольо Колев, www.trud.bg