Емоционалната импровизация, направена наскоро от премиера Бойко Борисов в отговор на въпроса на скопски журналист – защо България се меша в спора с Атина и защо той не приема името "Северна Македония ", заслужава внимание и критична оценка. Защо?

Първо: От отговора на премиера не става ясно нито на българската общественост, нито на българите в Македония дали България се меша в спора или не и дали трябва да се меша, а също така дали се прави опит за ревизия на наложената от официална София и повтаряна от политици и дипломати близо две десетилетия теза, че спорът е двустранен между Атина и Скопие / т.е. – не ни засяга /, теза, която предопредели линията на мълчание и бездействие по въпрос, засягащ коренните интереси на българската нация и държава;

Второ: Посочените в отговора аргументи за антибългарската политика на Скопие внушават, че отношенията между България и Македония са ненормални, каквито са и тези между спорещите Гърция и Македония. Тези аргументи са точни, но само изброени те не дават ясен и пълен отговор за причината за следвания от десетилетия антибългаризъм чрез налаганата фалшива македонистка етническа идентичност на коренното българско население в Македония. Именно тази идентичност е същностният проблем, както в спора между Атина и Скопие, така и в отношенията между България и Македония, а не името. Не става ясно, ако този извод е верен, трябва ли България да се намеси за разрешаване на спора чрез политико-дипломатически действия за разчистване на въпроса за етническата идентичност на славянското население в Македония?

Трето: Заявената от премиера позиция, че България няма да приеме името "Северна Македония", тъй като същото крие потенциална опасност от териториални претенции към нея, автоматично включва България като трета страна в спора и то по най-недалновиден начин. В случая възниква логично и въпросът - защо името Македония, с което България призна новата държава, не носи заплаха от териториални претенции, а "Северна Македония"– плаши?

Налага се извода, че казаното от премиера не внася яснота по същностните проблеми в отношенията ни с Македония и българското виждане за тяхното разрешаване. То се оказва поредната кръпка на една лутаща се и мъглява външна политика, неразбираема за българите и външния свят. За съжаление в продължение на двадесет години нито едно правителство, нито една сериозна политическа сила не показа воля и не можа да мобилизира интелектуален потенциал за изработване и парламентарно утвърждаване на консенсусна и действена стратегия за противодействие на антибългаризма и нормализация на отношенията с Македония.

Днес това е трудна задача за политическия връх на България както поради сложността на Македонския въпрос така и поради утвърдилият се в страната от десетилетия национален нихилизъм, който попречи на няколко поколения българи да разберат същността на утвърждаващия се във Вардарска Македония след Втората световна война македонизъм. Не трябва да се забравя, че когато говорим днес за македонизма, се има предвид един уникален политически експеримент за формиране на нова нация, за реализацията на който бяха жертвани десетки хиляди македонски българи и ограбено тяхното историческо и духовно наследство. Не трябва да се забравя, че същият е иманентен с антибългаризъм, че се подхранва целенасочено от управляващите в Скопие и оцелява чрез перманентно насаждане на омраза и враждебност към българите и българското.

Ако властите в Скопие продължат да следват тази политика и официална София с мълчание и бездействие я толерира, конфликтността и отчуждението между двете държави ще продължи и в бъдеще. Неоснователно някои политици и дипломати подхранват илюзията, че проблемите ни с Македония могат да се решат с членството й в ЕС по простата причина, че ще бъдат твърде малко тези наши съюзни партньори, които ще искат да чуят, разберат и подкрепят българските аргументи в хода на преговорния процес на тази държава. /БГНЕС

------------------

Любчо Трохаров - дипломат от кариерата, директор на Дирекция "Балкански страни" в МВнР, бивш посланик на България в Хърватия и Босна и Херцеговина.