Няма съмнение, че световната криза от 2008 година остави своя белег, като последствията от нея все още са навсякъде около нас. Тя тръгна от САЩ като ипотечна и постепенно прерасна във финансово-икономическа.

Кризата засегна всички страни, като причини всеобщ спад на производството, намаление на доходите и потреблението, нарастваща безработица... Всичко това и още много последици от кризата засегнаха световната икономика и безспорно се отразиха и на живота в България. И все пак, докато в редица страни и най-вече в САЩ, оправдаването на всички неуспехи с мащабната криза отшумя, то у нас ехото продължава да кънти. Няма партия, няма и политик, няма работодател, които да са изплюли тази дъвка. Дъвчат я с удоволствие и я използват за популистки внушения.

Дали на работно място, дали сред приятели, дали от устата на някой политик често чуваме за това как сме в криза и колко „лошо“ е положението във всички страни. Това се използва и като причина да не се търсят възможности, както и да ни принуждават да навеждаме глави, да мълчим, за да не стане „по-лошо“. Кризата се оказа като дюшеш за политици и работодатели, да оправдават намалението на доходите и увеличението на цените у нас. Това блокира и малкото начини за подобряване на икономическите показатели на страната или материалното състояние на обикновения гражданин.

Аз лично не искам повече да слушам за това как кризата ни е виновна. Трябват алтернативи, нужни са решения и действия за да бъде нашето утре по-добро. Да, България е и най-бедната страна в ЕС, безработицата достигна своя осемгодишен връх. Известни сме с ниските доходи и с понятието „работещи-бедни“. Именно тежкото финансово положение на народа доведе и до протестите от февруари срещу ниския жизнен стандарт и високите цени на тока. Тези факти обаче няма да ни накарат да се гордеем или да ни дадат по-високо самочувствие. И въобще не виждам нищо добро в приказките за тегнещата над нас криза.