Старите глобални баланси и стратегически съюзи се разместват драматично

Историята като отражение на социалното движение на света бавно, но неумолимо следва своя ход.

Досега всички империи се разпадат, когато се слеят двете злини - парите и властта. Така е било от Рим досега. Всяка от тези злини е имала пагубно въздействие върху човешките нрави и природа като цяло. Но когато се комбинират, ответната им сила е опустошителна за общественото развитие и предизвиква социални сътресения и дълбоки исторически промени.

Ако през Средновековието властта е използвала насилието върху физическата издръжливост на човека, то през Ренесанса и Просвещението постепенно се облагородява духа като висша даденост на човешката природа, до този момент, насилвана и смазвана от господството на деспотичната власт.
С нарастващата сила на просвещението и технологичното развитие на капитализма се налага свободата на духа като свещено достояние на човека, отприщила духовната енергия и социален напредък.

Ако през Средновековието държавата беше олицетворявана от властта на личността – „Държавата – това съм аз!“, с развитието на капитализма Западът донесе властта на демокрацията , т.е. суверенът е народът.
Оказа се, че като носител на свободата на духа над физическото насилие върху човека, Западът внедри парите и пазара като арбитър и двигател на човешките отношения и развитие, материализиращи духа и духовността. Широтата на темата не подлежи на изчерпване, но се разбра, че духът освен физически може да бъде превзет и от прекомерното му овеществяване и от алчността.

Живите свидетели на „стария капитализъм“ си спомнят, че парите развиваха националните индустрии, като произвеждаха и продаваха стоки, като отново  реинвестираха в нарастващо производство на стоки за вътрешно и международно потребление.

Националните държави процъфтяваха в два, идеологически противоборстващи блока. След войната световният мир и сътрудничество бяха гарантирани на здрава юридическа основа. Рисковите отношения между двете свръхсветовни сили бяха минимизирани. За всяко създало се напрежение се задействаха отпушващи клапани за разлика от настоящата международна ситуация.

Моралният упадък на Запада започва в началото на 70-те години на миналия век, когато индустриалният дух на стария капитализъм постепенно се изражда в либерално-олигархичен след разпада на СССР, когато парите и властта навлязоха в пагубна симбиоза на двувластие.
На тези процеси З. Бжежински посвещава поредица свои изследвания, в които не само ги предрича, но и вещае пагубните им последици за западната цивилизация и конкретно на САЩ като неин водач. Забележително този период съвпада с икономическия упадък на социализма.

В същия този период се случва нещо фундаментално за бъдещото функциониране на западната финансова система. За първи път във финансовата история златното покритие на долара се заменя със суровина - с петродолара. Началото поставя сключеното споразумение между САЩ и Саудитска Арабия на 8 юни 1974 г. за продажба на саудитския петрол в долари. В замяна САЩ се задължават да предоставят военна помощ и защита. Това променя международната търговия, защото всички държави трябва да съизмерват и конвертират валутите си в долари и това превръща долара в световна разплащателна валута.

Тази промяна в световната финансова система коронясва нарастващата хегемония на САЩ в света след края на Студената война окончателно, не само икономически, но и финансово подплатила господството на американските интереси върху целия свят.

С неотдавнашното решение на Рияд да прекрати 50-годишното петродоларово споразумение със САЩ, което слага край на петродоларовата система. Не подлежи на никакво съмнение, че това решение на Рияд никак не е случайно – то финализира един продължителен процес, започнал с официалното допускане на Русия за член на ОПЕК, преориентацията на саудитската политика на Изток и затопляне на отношенията с Иран. То е продължение на политиката на БРИКС за ограничаване на търговията с долара и подкопаване на неговата роля като световна валута, чийто член от м. януари тази година е СА.

С прекратяването на споразумението със САЩ се слага край на петродоларовата система, което ще бъде и краят на САЩ като световна суперсила и ще предизвика големи сътресения на глобалния финансов ред.

Така че, ако някога всички пътища са водели към Рим, т.е. на Запад, то отсега нататък, както се очертава все по-ясно, както маршрутите, така и центровете на света ще се променят. В Новия свят, в който навлизаме, всички пътища ще водят към Пекин и Москва.

Видно е, че Китай и Русия разширяват влиянието си в ислямския свят. Русия сключва антиатлантически пактове и стратегически съюзи с важни страни от Тихокеанския регион и Азия, все в зоните на влияние на САЩ.

Вместо институции и блокови структури, символизиращи глобалното статукво на Запада, като НАТО, ЕС, Световната банка, МВФ и СТО,  организациите на ревизионистичния свят като БРИКС и ШОС, водени от Русия и Китай, стават все по-привлекателни на новата международна сцена.  През януари 2024 г. Саудитска Арабия,  Иран, Египет и ОАЕ станаха членове на БРИКС.

Старите глобални баланси и стратегически съюзи се разместват драматично.

Империалистическите центрове, олицетворявани от САЩ, са подложени на големи трудности в конфронтацията на три фронта: Русия - Украйна; Израел - Палестина и Китай - Тайван.

Всичко това показва, че САЩ са забравили предупрежденията на историята на войните на два фронта, които погубиха Наполеон и Хитлер. Към всичко това трябва да добавим и ЕС, който е основен съюзник на САЩ, потънал в хаос и безпътица. Наред с изгубената си военна и геополитическа тежест, те изпитват сериозни затруднения от социално-икономически, културен и демографски характер като колапс на десноцентриските партии, енергийна криза, деиндустриализация, причинена от икономиката на климата, високите разходи за живот, намаляващата работна ръка, мигрантски проблеми, спад на раждаемостта и др.

Няма да бъде пресилено, ако се обобщи, че играчите от двете страни на Атлантика вървят катастрофално във вътрешната и външната си политика.

Старият ред ускорено рухва.

Дефицитите на западното лидерство слагат своя дълбок отпечатък, продължават да си поставят максималистични цели в плен на все още неизживени илюзии и неспособност да приемат настъпващата реалност и ускоряват още повече прехода към постамериканската ера.

Петър Карлуковски, Труд