Двайсет години след като шведският министър-председател Улоф Палме бе убит на 28 февруари 1986 г. с куршум магнум 357 на заснежена улица в Стокхолм, следите на убиеца са се заличили и Швеция все още не знае истината.

Не знам дали ще разрешим случая, но още се надявам, заявява инспекторът от полицията Стиг Енквист, който води разследването за убийството през последните девет години. Знам, че е много трудно това да стане след 20 г. и съм реалист, добавя той. Малко след излизането заедно със съпругата си Лизбет от едно кино в центъра на шведската столица 59-годишният Улоф Палме бе застрелян в гърба от самотен стрелец, който произведе два изстрела. Оставяйки социалдемократическия лидер в локва кръв на тротоара, убиецът успя да избяга, отнасяйки със себе се оръжието на престъплението, което така и не бе намерено.

Шведите бяха дълбоко потресени от новината, че техният чаровен премиер, който се движеше без охрана, е бил така брутално ликвидиран. Те се гордееха със своето отворено и мирно общество и може да се каже, че този ден те “загубиха невинността си”. Шведската полиция, която бе абсолютно неподготвена за подобно престъпление, правеше грешка след грешка в началото на разследването. Тя пропусна да очертае достатъчен периметър около местопрестъплението и така позволи на зяпачите да се доближат и да унищожат евентуални ценни улики. Хората стъпваха едва ли не на мястото на убийството.

Това, разбира се, бе огромна грешка, признава Енквист. Полицията бе остро критикувана за лошия си старт, но също и за случайните версии, по които започна да работи във вреда на по-професионалната работа, предприета няколко години по-късно. Улоф Палме имаше много неприятели както в Швеция, така и чужбина, въпреки че и много хора му се възхищаваха. Той бе човек обърнат към международната сцена. Около него витаеха много заплахи от различни части на света и от различни слоеве на шведското общество, обяснява Енквист.

Отявлен противник на войната във Виетнам, Палме силно дразнеше Вашингтон и НАТО със своята неутрална и благосклонна към Третия свят политика. Той подкрепи режима на Кастро в Куба и на сандинистите в Никарагуа, обяви се срещу апартейда и за преразпределение на богатствата. Подозренията на следователите се насочиха както към определени среди от шведската армия и полиция, така и към кюрдската сепаратистка организация ПКК (Кюрдска работническа партия) и към южноафриканските тайни служби.

Други версии необяснимо бяха изоставени като аферата с подкупите, уличаваща шведската оръжейна компания “Бофордс” при продажба на гаубици за индийската армия. Защо “следата Бофордс” нито за момент не бе проучена? Не знаем, признава Ян Бонденсон, автор на излязлата през 2005 г. книга за убийството “Кръв върху снега”. Според него Палме се съгласил да участва късно вечерта в съвещание за “Бофордс” – теза, която се опира на свидетелски показания, че Палме бил говорил с убиеца си преди да бъдат дадени изстрелите.

Съпругата на премиера опровергава да е било планирано такова съвещание и по-късно категорично посочи Кристер Петерсен – престъпник и наркоман – като човека, произвел изстрелите. Петерсен бе осъден през юли 1989 г. на доживотен затвор, но няколко месеца след това Върховният съд на Швеция нареди той да бъде освободен поради недостатъчни доказателства. По-късно той се е хвалил с убийството, което след това отричал. През есента на 2004 г. Петерсен отнесе своята тайна в гроба. Очакваната отмяна на срока за давност от 25 г. в Швеция ще даде възможност за продължаване на разследването.
БГНЕС.