Косово през 2020: Партийни сблъсъци, оставки и много неизвестни

Избрано 30.12.2020 14:26 Снимка: ДНЕС+

Косово през 2020: Партийни сблъсъци, оставки и много неизвестни

Отиващата си 2020 г. не започна никак обнадеждаващо за гражданите на Косово.
След продължително броене на гласове и обжалване на резултатите от парламентарните избори, в края на декември 2019 г. най-сетне беше конституиран новият парламент на страната. Това обаче не доведе до бързо преодоляване на политическата криза и след множество срещи между лидерите на спечелилите парламентарни мандати политически партии, на 20 януари 2020 г. започна обратното броене за съставяне на правителство на Косово.
Мандатоносител стана лидерът на Движение „Самоопределение“ Албин Курти, на когото президентът Хашим Тачи даде 15-дневен срок за съставяне на правителство.

До подобен облечен в законова рамка ултиматум се стигна, след като двете победили в изборите партии – лявото и националистическо Движение Самоопределение и десноцентристкият Демократичен съюз на Косово (ЛДК), не успяха да се споразумеят. Както стана ясно, причината за това стана разпределението на постовете в бъдещия кабинет, а не идеологическите различия между тях.
След продължили още срещи и призиви от страна на ЕС и САЩ за съставяне на правителство, лидерите на двете партии подписаха коалиционно споразумение, а на 3 февруари парламентът на Косово гласува състава на новото правителство, ръководено от Албин Курти.
Върховният комисар на ЕС по външни въпроси Жозеп Борел приветства сформирането на ново правителство призова за бързо завръщане на масата за преговори със Сърбия.
„Новото правителство го очаква много работа по прилагането на Споразумението за стабилизиране и асоцииране, както и европейската програма за реформи, върховенството на закона и социално-икономическото развитие. Трябва да се засили регионалното сътрудничество, както и добросъседските отношения“, заяви Борел, който обеща помощ за продължаване на реформите в страната, подобряване услугите на публичната администрация, създаването на нови работни места и растеж, както и в областта на върховенството на закона.
Самият премиер в първото заседание на кабинета си обяви пред министрите, че няма да има разделение по партии, а единен правителствен екип.
„Първите сто дни ще бъдат дни, изпълнени с максимална ангажираност и всеотдайност. Имаме столове, но повече ще бъдем на крака. Планът ни е амбициозен, но очакванията на гражданите са високи. Очите на всички граждани са вперени в този кабинет. Мандатът ни е повече за служене, отколкото за командване“, каза Курти, оценявайки шансовете на правителството за успех.

Много скоро тези очаквания и декларации бяха опровергани.

В косовските медии се появи информация за разговор между специалния пратеник на Вашингтон за диалога Белград – Прищина Ричард Гренел с премиера на страната Албин Курти. Повод за това беше премахването на премахване на въведените през 2018 г. 100 % мита за стоки, произведени в Сърбия и в Босна и Херцеговина. Твърдеше се, че американският дипломат дори е оказал натиск върху премиера и председателя на парламента по този въпрос и се споменаваше за „остра комуникация“ между тях. Стигна се дори до предупреждения, че САЩ са готови оттеглят милионни инвестиции в Косово и да изтеглят намиращите се на територията на страната американски войски, ако митата не бъдат вдигнати.

В същото време Вашингтон настоя Белград да спре кампанията за оттегляне на признаването на Косово от държави по света.

Френският президент Еманюел Макрон също призова за вдигане на митата и дори предложи да посредничи за продължаване на диалога със Сърбия заедно с германския канцлер Ангела Меркел и върховния представител на ЕС Жозеп Борел.
Премиерът на Косово Албин Курти и неговият коалиционен партньор Демократичен съюз на Косово обявиха, че ще премахнат сръбските мита върху вноса, ако Белград прекрати агресивната си кампания срещу косовската държава
Курти се обяви публично и срещу получилата широка подкрепа от страна на ЕС и САЩ инициатива, станала известна като „балкански“ или „мини – Шенген“. Според него, това е пит от страна на Сърбия за формиране на четвърта Югославия и подобна идея представлява заплаха, като най-голям интерес от това има Русия.

Премиерът на страната откри фронт и срещу държавния глава Хашим Тачи, когото обвини, че е извършил грубо нарушение на конституцията, като е подписал през 2013 г. тайно споразумение с тогавашния генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, според което на тогавашните сили за сигурност на Косово е забранено да влизат в северната част на страната, обитавана от мнозинство от сръбско население.
Курти заяви, че подобно нарушение на конституцията е основа за започване на процедурата за освобождаването на Тачи от поста президент на Република Косово.
В писмо до председателя на парламента Вьоса Османи той обяснява, че по силата на това споразумение Тачи е прехвърлил на КФОР абсолютното право на вето върху всички бъдещи мисии (на косовските сили за сигурност) в северната част на Косово за неопределено време”,
В края на февруари Албин Курти обяви, че от 15 март „в знак на добра воля“ ще бъдат премахнати митата върху вноса на промишлени стоки от Сърбия. Това решение беше посрещнато с критика от страна на САЩ, а специалният пратеник Ричард Гренел заяви директно: „Ние не подкрепяме половинчатата мярка на премиера Курти. Нашата позиция е съвсем ясна: митата трябва да бъдат напълно премахнати. Г-н Курти прави сериозна грешка”, написа в Туитър американският дипломат.

Според плана на Курти митата, които се превърнаха в най-новия източник на неприязън между Косово и Сърбия, първо ще бъде премахната за суровините.
След това те ще отпаднат изцяло през април, но само ако Сърбия също покаже признаци на добра воля, каза Курти.
Сръбският президент Александър Вучич подкрепи позицията на Гренел и заяви, че обявеното намерение е трик от страна на премиера на Косово, защото страната получава по-евтина пшеница от Северна Македония и това е настояване на албанските бизнесмени, за да могат да приготвят по-евтино тесто.
„Ние ще почакаме и може да разговаряме, след като бъдат премахнати митата. Дотогава ще бъдем търпеливи”, заяви Вучич.

Новоизбраният премиер стана обект на критики и от съюзници, и от противници у дома.
Ключовият партньор на Курти ЛДК заплаши да напусне правителството, ако митата не бъдат „отменени безусловно“, заяви вицепремиерът Авдулах Хоти пред местните медии.
Президентът на Косово Хашим Тачи нарече премиера Албин Курти „твърдоглав” и го обвини, че води страната към изолация и разваля отношенията със САЩ.
„Оставането в сила на митата е сериозна пречка и препятства стратегическото сътрудничество и новите американски инвестиции в Косово”, заяви държавният глава.
Той призова политическите партии в страната да приемат „необходимите стратегически решения”, да сложат край на изолацията, да осигурят възможност за диалог с цел постигане на окончателно споразумение със Сърбия и да укрепят приятелството и стратегическото сътрудничество със Съединените щати.

Разпространението на коронавируса стана повод за задълбочаване на разкола в редиците на правителството.
На 18 март президентът на Косово Хашим Тачи подписа указ за въвеждане на извънредно положение заради разпространението на коронавирус в страната.
Междувременно премиерът Албин Курти освободи от поста му министъра на вътрешните работи Агим Велиу заради заявено несъгласие с позицията му относно пандемията от коронавирус. Според разпространена от кабинета информация, Велиу се е изказал срещу позицията на премиера във връзка с намерението на президента Хашим Тачи да обяви извънредно положение в страната. В мотивите за освобождаването се казва още, че и преди това Велиу при публични изявления, различни от позициите, изразявани на вътрешни заседания, показал „липса на ръководни качества и открито подкопавал дейността на правителството”.
Последва светкавична реакция на лидера на коалиционния партньор ЛДК Иса Мустафа, който определи решението като неприемливо и обвини Курти, че не се е консултирал с него по този въпрос, което е в противоречие с коалиционното споразумение. Мустафа свика извънредна сесия на партийното ръководство, след което обяви, че ще инициира вот на недоверие към премиера Албин Курти в парламента. В обръщението си той посочи като причина възгледите на премиера Курти към исканията на САЩ за премахване на данъците върху вноса на стоки от Сърбия и Босна и Херцеговина и решението му да уволни вътрешния министър Велиу.
“Не можем да допуснем по-нататъшно влошаване на отношенията с най-важния съюзник на Косово – САЩ, които ни помогнаха в освобождаването на страната, обявяването на независимост и развитието на демокрацията”, каза Мустафа.
Като пример за недоволството на официален Вашингтон от поведението на това правителство Мустафа изтъкна факта, че за първи път в историята на независимо Косово Съединените щати наложиха санкции, премахвайки над 220 милиона долара дарения от американската Millennium Challenge Corporation.
На 20 март партия ДСК внесе в парламента предложение за вот на недоверие към правителството.

Политическата криза, в която изпадна страната на фона на разрастващата се пандемия от коронавирус, предизвика гневни протести от страна на гражданите на Косово. Заради противоепидемичните мерки и забраната да се събират, те извадиха тенджери и тигани и излязоха на терасите си, за да изразят по този начин своя гняв срещу политиците, които използват епидемията от коронавирус за лична изгода. Протестиращите обвиниха политиците, че мислят само за себе си по време на криза, а политическите им игри са неморални и егоистични.
Междувременно президентът Хашим Тачи призова сънародниците си да не изпълняват наложените от правителството ограничения за придвижване и подчерта, че такива ограничения на основните свободи могат да бъдат налагани само при обявяване на извънредно положение. Той отправи апел и към полицията и органите за сигурност да не се подчиняват на правителствените решения, защото ако го направят „те самите ще извършват престъпление”.

На 25 март парламентът на Косово гласува вот на недоверие на правителството на Албин Курти след 12-часови дебати.
В обръщението си към депутатите премиерът каза, че истинската цел на смяната на правителството, което той ръководи, е да се направи възможна размяната на територии между Косово и Сърбия. Той обвини косовския президент Тачи, че има свои идеи, които са в ущърб на Косово и които не може да изпълни, докато това mравителство е на власт.
Държавният глава пък обяви, че започва консултации с политическите партии за сформиране на нов кабинет, подчертавайки, че Косово се нуждае от правителство, което ще донесе стабилност, по-голямо политическо и гражданско единство и което ще бъде всеобхватно и с ясна евроатлантическа ориентация.
Албин Курти заяви категорично, че идеята на Хашим Тачи за сформиране на ново правителство при сегашния състав на парламента е противоконституционно и онова, с което следва да се занимае, е да обяви дата за нови избори, а партията му – Движение „Самоопределение“, отказа да предложи мандатоносител.

На 30 април Тачи връчи на Авдулах Хоти мандат за съставяне на нов кабинет на Демократичния съюз на Косово – втората партия, спечелила най-много гласове по време на парламентарните избори през октомври 2019 г.

Движение „Самоопределение” оспори пред Конституционния съд правото на държавния глава да връчва мандат, на която и да е друга партия, освен на спечелилата парламентарните избори.
Дни преди обявяването на решението на Конституционния съд, посолството на САЩ в Прищина призова всички партии и институции да изпълнят решението на съда, като подчерта, че спазването на съдебните решения „не е вариант”, а ключов въпрос за демокрация в страната.
Конституционният съд постанови, че указът на Тачи за връчването на мандат на Авдулах Хоти не противоречи на Конституцията на Косово, след което представители на Самоопределение обявиха граждански протести.
В подкрепа на решението на Конституционния съд се изказа и ръководителят на канцеларията на ЕК в Прищина Наталия Апостолова, която призова всички политици в страната да уважат неговото решение да предприемат необходимите стъпки за прилагането му.
В края на май стана ясно, че ДСК на Иса Мустафа е подписала коалиционно споразумение с Алианс за бъдещето на Косово (AAK) на Рамуш Харадинай и Социалдемократическата инициатива на Фатмир Лимай (НИСМА), а в бъдещото правителство, което да бъде оглавено от бившия вицепремиер Авдулах Хоти ще влязат най-голямата партия на косовските сърби Сръбска листа и партии на другите етнически общности.
На 3 юни с 61 гласа „за“, 24 „против“ и 1 „въздържал се“ парламентът на Косово одобри новия състав на коалиционното правителство начело с Авдулах Хоти. Така в рамките на 4 месеца страната се сдоби с второ правителство, което, според политически анализатори, съвсем не означава спокойна обстановка в страната в обозримо бъдеще заради крехкото мнозинство на новата управляваща коалиция, към което се прибавя сложната пандемична обстановка и лошото социално-икономическо положение.

Обвиненията на Специалния съд в Хага
През февруари стана ясно, че Специализираната прокуратура на Съда в Хага за военните престъпления в Косово официално отправи първите обвинения.
Разследването започна, след като доклада на Съвета на Европа свърза редица албански лидери, сред които и президента Хашим Тачи, с извършени военни престъпления срещу цивилни по време на войната за независимост на Косово 1998-1999 г. В него се посочва, че около 500 души са изчезнали безследно в Косово, след като армията на Слободан Милошевич се оттегли през 1999 г. и Армията за освобождение на Косово (АОК) е имала “на практика пълен контрол върху събитията на терен”. Докладът говори за отвличания, масови екзекуции и дори търговия с органите на затворници.

През септември Хашим Тачи бе извикан на интервю в Хага и след завръщането си заяви, че ще подаде оставка в момента, когато Международният съд за военни престъпления в Косово потвърди обвиненията срещу него.
Той удържа на думата си и на 5 ноември обяви, че подава оставка, като подчерта в изявлението си, че при никакви обстоятелства няма да позволи да се яви пред съда като президент на Република Косово.

„Чувствам се горд, че съм бил част от АОК”, заяви Тачи и каза, че е готов за всички необходими разследвания.
Заедно с него пред съда в Хага се изправят Кадри Весели, Реджеп Селими и Якуп Красничи по обвинения в извършени военни престъпления. В началото на декември стана ясно, че съдебният процес срещу Хашим Тачи няма да започне преди август 2021 г.
Съгласно Конституцията на страната, до избирането на нов президент ръководството на държавата преминава в ръцете на председателя на парламента Вьоса Османи.

На 21 декември Конституционният съд на Косово обяви действащото правителство на Авдулах Хоти за нелегитимно. В решението се казва, че следва да се проведат извънредни парламентарни избори в рамките на 40 дни от обявяването им от президента на републиката.
В изявление на съда се уточнява, че настоящите решения на правителството остават в сила и че кабинетът на Хоти ще продължи да изпълнява задълженията си до избора на ново правителство.

Във външнополитически план вниманието на косовските политици беше фокусирано основно върху преговорите между Прищина и Белград за разрешаване на съществуващия между тях конфликт и взаимното признаване на двете държави.
През април еврокомисарят Оливер Вархели официално потвърди, че бившия словашки външен министър Мирослав Лайчак е назначен за специален пратеник на Евросъюза за Западните Балкани и диалога Белград-Прищина. Задачата му е да постигне пълна нормализация на отношенията между Сърбия и Косово, да подобри междусъседските отношения и помирението между партньорите от Западните Балкани, да им помогне да преодолеят наследството от миналото и да допринесе за последователност и ефективността на действията на ЕС на Западните Балкани.

Независимо от нотката оптимизъм, обаче, между Прищина и Белград прехвърчаха искри при всеки международен форум с участието на представители на двете страни. Позициите остават непоклатими: Сърбия отказва да признае съществуването на независима държава Косово, а Прищина е категорична, че няма да има частично съгласие и без взаимно признаване не може да има споразумение за нормализиране на отношенията.
Ръководството на страната също се раздели по въпроса за водещата роля на „ментор“ на преговорите. Хашим Тачи бе категоричен, че САЩ трябва да имат водещата роля, а с назначаването на Лайчак ЕС само ще забави процеса.
Според премиера Хоти, Косово остава ангажирано да приключва всички открити въпроси чрез посредничеството на Брюксел.
Проведените експертни срещи на екипите на Сърбия и Косово не доведоха до напредък в преговорите, което стана повод Авдулах Хоти да заяви, че ако двете страни не постигнат договор за решаване на взаимните спорове, ще продължат да функционират „като две съседни държави, които взаимно не се признават”.

От Брюксел напомнят, че преговорите между Сърбия и Косово под егидата на ЕС са насочени към нормализиране на отношенията, официалното признаване на Косово и интеграцията на двете страни в Евросъюза. Европейският съюз не налага на Сърбия и Косово никакви форма на споразумение, но то следва да бъде „всеобхватно и правно обвързващо“.
В случай, че бъде признат от Белград, Косово има шанс да получи статут на кандидат за прием в ЕС и това ще отвори пътя за признаването му и от другите държави от ЕС. Неофициално се твърди, че Сърбия няма да бъде приета в общността, докато не признае независимостта на Косово.

Вашингтон не остана встрани от процеса на преговорите между Прищина и Белград. По инициатива на Доналд Тръмп в началото на септември сръбският президент Александър Вучич и премиерът на Косово Авдулах Хоти подписаха в Овалния кабинет на Белия дом споразумение за нормализиране на икономическите отношения. Споразумението предвижда в частност инвестиции в размер на 13 милиарда долара в съвместни проекти, включително инфраструктурни.

От гледна точка на американската администрация основните точки в документа за „икономическа нормализация” са тези, които регулират отношенията на двете страни с Израел и ги „отдалечава от Русия и Китай”. В този смисъл „икономическата нормализация” между Белград и Прищина „е голяма дипломатическа победа за Доналд Тръмп”, заяви пред американски медии специалният представител на САЩ за мирните преговори между Сърбия и Косово Ричард Гренел.
Страните се ангажират с изпълнението на подписаното през февруари 2020 г. споразумение за магистрала Белград-Прищина и със съвместната експлоатация на граничния пункт Мердаре. Сърбия и Косово взаимно ще признават професионални дипломи и сертификати и ще забранят използването на 5G устройства, доставяни от ненадеждни доставчици в техните комуникационни мрежи. Споменати са контролът на пътниците във въздушния трафик и взаимния обмен на информация.
И двете страни се ангажират да защитават религиозната свобода и да ускорят усилията за намиране и идентифициране на изчезнали лица.
Документите задължават Сърбия и Косово да обявят „Хизбула“ за терористична организация.
Косово се ангажира да приеме едногодишен мораториум, който спира заявленията за членство в международни организации, а Сърбия трябва да спре кампанията за Оттегляне на признаването на Косово,

Заради постигнатото споразумение и съвместната им работа в името на мира и икономическото развитие шведският депутат Магнус Якобсон е предложил правителството на САЩ, Сърбия и Косово за Нобелова награда за мир.

Остават надеждите, че въпреки турбулентните процеси в политическия живот на Косово през 2020 г., предстоящите предсрочни парламентарни избори и избирането на нов държавен глава ще донесат на страната и региона необходимото спокойствие и стабилност.


Анализът е подготвен от Международния отдел на Агенция БГНЕС.

Прищина / Косово

CHF CHF 1 1.78029
GBP GBP 1 2.24671
RON RON 10 4.01196
TRY TRY 10 2.1691
USD USD 1 1.61359