В гримьорната на "Панорама" първи влязоха Петьо Блъсков и Вальо Моллов, весели както обикновено. Освен тях очаквах политическите лидери. Голям шлем, както се изразявахме ние. След "честните частници" влезе Доган. Изгледаха се студено, не си и кимнаха дори. Доган седна в едно ъгълче и настана ледено мълчание. Влезе Филип Димитров, завъртя глава към единия ъгъл, към другия, не поздрави, седна и той и надменно вдигна брадичката си. Влетя и по комсомолски усмихнат Жан Виденов, огледа ги всичките, усмивката замръзна на лицето му. Избра си и той едно местенце и седна. Въздухът натежа от напрежение и отрицателна енергия. Всичките те воюваха помежду си и взаимно се отричаха. Стана непоносимо и аз излязох навън.
Тогава сблъсъкът беше на политическа основа, допълнително обременен от личните отношения.

Днес сблъсъкът е на личностна основа, допълнително обременен от политическите различия. Затова социалдемократът Камов може да е в коалиция с комуниста Паунов, но не и със социалдемократа Александър Томов. Надежда Михайлова може да е в коалиция с екстремния земеделец Янe Янев, който хвърля димка върху сбирка на СДС, и с Любен Дилов-син, но не и с естествените си политически партньори Костов и Софиянски. А Софиянски може да е с Мозер и заради нея да се откаже от царя и да загуби Диляна. Както и да търпи популистките набези на Краси Каракачанов, които имат подчертано антиевропейски привкус. Затова и Костов стои самотен, макар да съм сигурен, че в последния момент той би подкрепил една дясноцентристка коалиция. С отвращение, разбира се. Затова сега и Доган се чуди какво да прави със стария си приятел Кошлуков, след като не можа да го пробута на царя.

А Симеон? Царят затова е и цар, да се скара с някого, и затова е отворен към всички.
Кое направи възможни тези абсурдни от политическа гледна точка предизборни коалиции?
Първо, милиардите от ЕС за предприсъединителни цели, които ще разпределя следващото управление. Второ, безрезервното приемане на тезата на Доган, че благодарение на тези милиарди следващото управление ще изкара поне два мандата. Зомбиран от тази перспектива, изтощеният ни политически елит по най-инфантилен начин се отдаде на елементарната аритметика как да попадне на всяка цена във властта. Именно така, със събиране и изваждане на социологическите данни, започна и предизборното коалиране.

Не по-малко наивни и безпочвени са и плановете и идеите за следизборно коалиционно управление. За достатъчна основа на стабилно управление се приемат отново сборът на цифрите и личностната поносимост. Не се разбира или се заобикаля най-важното.

Оттук нататък до приемането ни в ЕС и поне първите две години след това са най-отговорният исторически период за България през последните сто години. Преговорите са завършени, договорът ще бъде ратифициран, но това, което предстои, не е просто разпределение, раздаване, наливане и крадене на пари. Предстои да се извършат коренни промени в масовото съзнание. Предстои да се възпитават и отстояват европейско мислене и навици. Предстои да се вземат изключително важни, отговорни и затова трудни решения. Предстои да се окажат ощетени цели слоеве от населението. Предстои да се доказваме както като сериозен партньор, така и като защитници на националните си интереси. Коя партия излезе пред избирателите си с ясното виждане как ще стане това? Нито една. Занимават се с елементарна аритметика.

Нито една от спряганите или планираните следизборни коалиции не се базира на обща политика по европейското бъдеще на страната си. И затова са кухи, празни и далеч не така стабилни, както си ги представят.
Много "красив" щял да бъде парламентът, ако лявоцентристката коалиция БСП-НДСВ има около 160 депутати. Да не говорим, че това би било парламентарна диктатура
без реална опозиция без представителство на огромна част от населението. Да оставим настрана и наличието на противостоящи си тенденции вътре в БСП, както и това, че НДСВ е партия, създадена на прагматична основа, но твърде лесна за манипулиране, за разбиване на борещи се помежду си групички по възрастови, регионални, корпоративни и лични интереси. По-важното е дали това, което би обединило двете партии, е достатъчно за трайна спойка. Как ще приемат хора като Паси и Кунева периодичните антинатовски и антиевропейски избухвания на левицата? Как ще се съчетае строгата фискална политика на Милен Велчев с намеренията на левицата да развърже кесията? Ако ДПС е изолирано от тази компания, това съвсем не значи, че няма да има балансьор. Просто в "голямата коалиция" и балансьорът ще бъде голям. И това ще бъде НДСВ. За да оказва натиск върху своя партньор, царската партия непрекъснато ще флиртува с останалите в опозиция десни партии. И периодичните парламентарни кризи няма да бъдат решавани с цената на десетина депутатски гласа, които могат да бъдат "купени" с някое министерско кресло. Големият партньор в "голямата коалиция" може да се окаже голям проблем. Във всеки един момент той може да свали правителството от власт и да образува дясноцентристка коалиция. Докато левицата няма с кого да маневрира.

Впрочем в това няма нищо трагично, става дума за привични демократични процедури. И най-вероятно точно така и ще стане. Както наскоро ни припомни Николай Бареков, в далеч по-стабилните от България централноевропейски страни като Унгария, Чехия и Полша цели премиери на правителства "паднаха, шокирани от първите месеци в Евросъюза", а навсякъде в бившите соцстрани има разбити мнозинства, които могат всеки момент да повлекат надолу своите правителства.

Няма съмнение, че подобни сценарии ще се развият и при всяка една друга следизборна коалиция, след като тя се базира само на сбора на депутатските си места, а не на ясна политика за европейското бъдеще на България. Не е случайно, че сега управляващата партия все повече укрепва своите позиции. Защото по силата на обстоятелствата тя е тази, която реално работи за това бъдеще. А като цяло българският политически елит подцени народа си и след изборите ще има неприятното усещане, че е пропилял ценно време в аритметически занимания за първокласници.

Иван Гарелов
в-к “Стандарт”, 3 май 2005г.