Наближават президентските избори - и е любопитно, в какво състояние  са двамата основни съперника.

    Наясно сте, но все пак не е лошо за всеки случай да уточня: това са Народът  и политическата класа - която, с цялото й привидно разнообразие от партийни субекти, все повече изглежда като едно цяло, поне в отношението към Народа. Тя просто не може да се справи с него и вече не му обръща внимание, дори няма желание да прикрие това.

     От своя страна, Народът е убеден, че напълно е изоставен от политиците - във всяко отношение, във всичко.

    Доньо Донев, големият майстор на анимацията и карикатурата, казваше, че Народът е свикнал да я кара някак дори полуудавен.

    Един от безсмъртните лафове на  Доньо беше: "Когато водата ти стигне до шията - вдигни глава!"

    Не е известно, колко пъти сме се спасявали с вдигане на главите.

    Но  дори да не  оцелеем, винаги мрем с гордо вдигнати глави -и това трябваше да ни напомня скритият сарказъм на тази фраза.

    Тя няма нищо общо с истината, но ние и с това сме свикнали. Хора, които живуркат с вода до шията, са свикнали с всичко - дори и с това, че и Истините им са полуудавени...

    Днес Народът с мъчителни усилия се опитва да направи поне няколко хода в играта на оцеляване, която са му натрапили и в която той изглежда като съвсем незначителен съперник.

    Непрекъснато го души и недостигът на време - още от онези 500 години...

    А, всъщност, и какъв ход би могъл да изиграе, когато срещу себе си има противник, който продължава да го притиска с необяснимо, но видимо  враждебно упорство - и това са собствените му политици...

    Как тогава да не се затвори в себе си и апатията му - отблъскваща, но само на пръв поглед - да не е неговото отмъщение.

    И е прав - защото доброто навестява българина винаги със закъснение или пристига, натоварено с някакъв допълнителен данък.

    Струва ми се, че така изглежда Той  в навечерието на президентските избори.

    В кампанията за тях вниманието на публиката вероятно ще бъде обсебено от сюжетите от нападателния арсенал на двамата основни кандидати - Йотова, Гюров.    Но дори те да са опаковани със сериозни аргументи, никак не е сигурно, как ще реагира обикновеният българин. Той отдавна и, както изглежда, трайно е загубил интерес към изборите - за него те са се превърнали в някакво скучно дефиле на досадни, често и превтасали манекени.

     И изобщо не го занимава фундаменталния въпрос: как се формира властта в България.

     Разбира се, посредниците-комисионерите на урсулките от Брюксел ще се опитат да го убедят в предимствата на новите ценности, в които той е затънал, но въобще не успява да ги забележи. Или, ако успее да го стори, започва безкрайно дълго да пресмята нещо. Всичко това може да съкруши и най-безмилостните посредници.

     В един момент те могат напомнят за една картина от недалечното минало, което все още е живо в паметта на по-възрастните измежду нас: виждаме, сякаш на живо, един отчаян уличен продавач на боза, който все още не е успял и вероятно няма и да успее да разкара стоката си - и се влачи примирено в настъпващият полумрак...

    Затова и обикновените нашенци все по-малко вярват на всевъзможните продавачи на Надежда - и така ще бъде, докато не се намесят ясните европейски гласове - тогава, когато се откроят -  които имат куража да предвидят какво ни очаква в Бъдещето.

    В момента обаче това няма как да се случи, понеже е очевидно, че Европа е смазана от фантазьори, от невзрачни водачи, които може би последни ще научат, че Мракът неусетно е погълнал всичко. 

    А в него нашите полит- малчовци съвсем ще загубят посоката...

    Как ще протекат дебатите - ако изобщо ги има - особено основният, между Йотова и Гюров?

   Засега изглежда, че Гюров по-скоро ще е в ролята на Цецка Цачева от онзи паметен неин двубой с Радев. Но знае ли човек, какво може да се случи, джобовете на Гюров може да се окажат по-дълбоки - не се стряскайте, искам да кажа, че там може да има и някоя изненадващо свястна идея.

    Гюров вече разигра сюжетът за прекалената милозливост, проявена от президентството към помилвани наркотрафиканти - и получи, струва ми се, известно предимство, колкото и обтекаемо да е тълкуването на тази милозливост или може би тъкмо заради това.

    Екипът на Йотова трябва да компенсира това предимство, но с нещо конкретно и наистина значимо за обикновените хора. При това, изобщо не бива да посяга  към някои обстоятелства около избора на Гюров за служебен премиер.  

    По-важното е, че всичко вече е подвластно на инерцията, следвана от повече от три десетилетия. Тя трудно може да бъде преодоляна - въпреки че превръща нашенската политика в нещо безлично, сакато, стерилно - и то тогава, когато са нужни нестандартни, дори брутални подходи и решения.

    Докарали сме се дотам, че нашите "първенци" се страхуват дори да се сетят за поговорката "Интересът клати феса", камо ли да се вслушат в съвета, който е вложен в нея...

    Тук е  мястото за една история с известния писател Божидар Божилов. Той е в Америка, за да намери великия Уилям Сароян  и да го уговори да участва в една от знаменитите софийски писателски срещи. Седи си една късна вечер Божидар в бара на хотела, в който е отседнал, пийва си нещо - и, хоп, до него цъфва една прелестна дама, която без излишни приказки го кани да я придружи до стаята й.

    В този момент Божидар може да бъде оприличен на съвършеното копие, ако щете дори на прототипа на изтерзан соц интелектуалец, който непрекъснато си въобразява, че е следен, но това изобщо не гаси желанията му.  Хем-боли - хем сърби.

    Божидар, все пак, успява някак да смутолеви: "Може би някоя друга вечер, някой друг път"...

    А тя му казва: "В тези работи друг път няма , господине".

    Вие направете връзката с нашия разказ дотук.

    А иначе, на нашите политици и през ум не им минава, че Народът също може да участва поне в някои от дебатите, които определят съдбата му.

    Но това вече го знаете.

        ***

    Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр.. във ФБ, които използват името ми и мои фотоси, нямат нищо общо с мен.

    *** See less