„В шоубизнеса е сила, но в управлението най-вероятно ще е бедствие“

От Фейсбук профила на политолога Калоян Методиев

На няколко пъти в кампанията журналисти ме питаха за коментар на Слави Трифонов. Отговорът ми беше, че няма как да коментирам политологично някой, който не е обелил и една дума за политика, няма позиция по нито един въпрос и реално не участва в кампанията. Днес Трифонов даде първото си интервю (БНР при Волгин).  Две неща трябва да се отбележат в него  – заявката му, че  ще разгражда модела ГЕРБ и демонстрирания управленски капацитет.

Първо, Трифонов е един от архитектите на модела „ГЕРБ“ в мутренските му характеристики. И не просто на ГЕРБ, а на целия преходен проблем на промотиране на криминалния начин на живот в патриотично-музикална обвивка.  Героизирането на престъпниците, които го олицетворяваха през 90-те години, същите, които биеха хора по светофарите, крадяха бизнеси, харесваха си момичета и ги завличаха, рекетираха дребните търговци и производители, е и негово дело.

Мнозина сме били свидетелите на черния джип из София с надпис отзад: „Добрите момчета отиват в рая, а лошите, където си искат.“  Това прогони много от добрите момчета и момичета от България тогава. Човекът, който беше основният глас на мутра-реалността ли ще я събаря?! Човекът, който напълни до пръсване свирката с пара за едно интервю с Бойко Борисов, превърна същото това интервю в слугинажно самоунижение пред погледа на десетки хиляди зрители.

И днес от националното радио се самопровъзгласява за опозиционер на „режима“ като громи реалната опозиция като фалшива. Едва ли би могло да има по-нахална поза.

Второ, относно управленския му и политически капацитет. Интервюто разкри фундаменталния проблем на Трифонов в политиката – това не е неговата сила и компетенция. Оплете се, започна да се кара, не можа да изрази смислена позиция и затъна по конкретните въпроси за плоския данък, Истанбулската конвенция, отношенията Запада и Русия, пенсионната реформа... 

А това е политиката – решения на конкретни проблеми за държавата и обществото. В чист вид се видя, че да интервюираш и да пристискаш не е като да даваш интервюта, да изразяваш свое мнение и да взимаш непопулярни позиции, колкото и да е тежко и неблагодарно понякога. Хубаво е и гласоподавателите да започната да го разбират.

Този човек е гост в политиката. В шоубизнеса е сила, но в управлението най-вероятно ще е бедствие. Триседмичният му престой в парламента го показа -  продуциране на хаос, непоследователност, задкулисие, обиди, крясъци и компромати. А думите, които каза на Волгин, че никога нищо не е обещавал (по повод на мажоритарния вот) са индикативни, че отричането му от всичко може да се изпълнява с лекота.

За да обобщим, няма как Трифонов да е „новото лице“. Няма как и да е моралният съдник и протагонист на каквато и да е положителна промяна. Може да се окаже промяна, но само към по-лошо.