Доказателство за силното въздействие, което богомилството оказва върху катарството е, че "българин" става синоним за еретик в по-голямата част от западна Европа, но какво още носи това клеймо

Историческата истина за Монсегюр, катарската религия, обсадата и кладата, която поглъща "Съвършените", отказали да се отрекат от своята ерес, е добре документирана. Макар днес да знаем, че крепостта, която доминира над скалното възвишение, не е съществувала по време на кръстоносния поход срещу албигойците, а е издигната по-късно на мястото на каструма (укрепеното селище), който е бил последното им убежище, това не отменя нищо от мистерията.

Мястото все още е обект на противоречия и изследвания, но катарската история е все още много жива, оставила е не просто дълбок отпечатък, а е тясно свързана с българското минало. Тези мъже и жени, християнски дисиденти, героични в своята съпротива, тази пагубна обсада и клада, както и поставянето под въпрос на установената власт и религия, продължават да вдъхновяват.

Периодът XII-XIII в. е изпълнен с много "културни стълкновения" от военен характер, изтъква историографът Борислав Примов, акцентирайки върху преминаването на Третия и Четвъртия Кръстоносен поход през балканските земи, пише "Българска история".

Според "Хрониките на Баренсий", самата Византийска империя, в периода XI-XII в. също навлиза в задълбочен "културен" обмен с Южна Италия, където нейни експедиционни войски, в чийто състав влизали и българи се опитват да задържат нормански опортюнистични групи, стремящи се да се възползват от отдалечеността на региона от центъра на византийската власт. Впоследствие, явно оценявайки "културните предизвикателства", които Източната Римска империя може да предложи, норманите се прехвърлят и на Балканите, където конфронтациите продължават.

Така, чрез усилено военно и търговско общуване богомилското движение преминава от Балканите в Европа, където впечатлителните западноевропейци го инкорпорират в разнообразни местни еретични течения, като например албигойството, но несъмнено най-голямо разпространение и популярност печели доктрината с която богомилството оставя най-трайни следи в Западна Европа - катарството.

За възприемането на богомилските възгледи от катарите съществуват много данни. Безспорна е еднаквостта на догматиката, доказани са организационните връзки и единство между богомилството и катаризма. За силното влияние на богомилството свидетелстват и употребата на българското народностно име, като название с което катарите, често биват упоменавани в хрониките на Светата Инквизиция и разпространението на българска богомилска литература, преведена и използвана от западните еретици. Един от основните източници за връзките между българските богомили и катарите получаваме в лицето на инквизитора Райнер Сакони.

Снимка: iStock by Getty Images

Ползвайки се със значително влияние сред катарите, източните еретически ръководители далеч не са били единни. При своите визити за отсъждане на въпроси от идеологично естество павликянският ръководител Никита Цариградски и българският богомилският водач Петър се опитвали всячески да наложат влиянието на своята доктрина върху западните еретици, съответно стремейки се да ги привлекат към абсолютния или умерения дуализъм.

Доказателство за силното въздействие, което богомилството оказва върху катарството е, че "българин" става синоним за еретик в по-голямата част от западна Европа. На това мнение ни навежда и "Трактат за еретиците" на Анселм от Александрия, който посочва в своята хроника, че названието "Българи", често се използвало за упоменаването на еретиците във Франция в редица официални документи.

А замъкът Монсегюр подхранва цял един въображаем свят и дава живот на катарската легенда -  то привлича умове, търсещи абсолютното, мистерията и чудото. Днес повече от всякога неговият извисяващ се силует кристализира митове, легенди, фантазии и суеверия, като вдъхновява както учени, така и творци от различни области на изкуството.

Съкровището, което никой все още не може да открие

Между капитулацията на крепостта Монсегюр и екзекуцията на мъжете и жените, намерили убежище там, е имало 15-дневно примирие. През тези 15 дни няколко души са успели да напуснат мястото. Легендата разказва, че те са си тръгнали с катарското съкровище. И мнозина все още се питат какво е било това съкровище.

Дали е било златно, дали са били монети и бижута? "Добрите мъже" и "добрите жени" са се отказали от богатството и притежанията си, но общността е трябвало да оцелее. Изглежда, че това съкровище е заминало с оцелелите.

Други легенди говорят за духовно съкровище. Те се основават на тезите на германския археолог Ото Ран, който се позовава на "Парцифал" на Волфрам фон Ешенбах и на място, наречено "Монсалват", където се твърди, че се пази Граалът. От Монсалват до Мон сюр (Монсегюр на окситански) има само една крачка. На тази основа на мястото са извършени разкопки от нацисткия институт Аненербе (създаден от Химлер през 1939 г.). Липсвал е само Индиана Джоунс...

Възможно ли е Граалът да е бил нещо различно? Благодарение на влиянието на богомилството върху катаризма, научаваме за историята на едно произведение на богомилската апокрифна литература, а именно "Тайната книга". Тя съдържа ценни сведения за богомилските вярвания в разделението на света на добро и зло, сътворението на човека от Дявола, съдбата на човешкия род и прочее. Българският оригинал на въпросната книга не е открит, но латинският й превод е широко обсъден в хрониките на Светата Инквизиция, където е отбелязано че "пълна със заблуждения, тя бе донесена от България от техния ( катарския ) епископ Назарий.

Богомилите проповядват за преходността на земния живот и порочните тленни придобивки, но за "преходното" си земно съществуване, продължило около пет века, богомилите и в частност катарите натрупват респектиращи количества от "тленни придобивки", включително и огромната им укрепена цитадела в Монсегюр.

Други свързват катарското съкровище с последните тамплиери или с Рен-ле-Шато, за голямо удоволствие на търсачите на съкровища. Но до момента не са намерени нито златни монети, нито бижута.

Призракът в Монсегюр

Всеки замък си има своя бяла дама. Говори се, че Дам Есклармонд (сияние на света) броди по крепостните стени в бурни вечери. Две възможни кандидатки е най-вероятно да разхождат белите си силуети около цитаделата. Есклармонд дьо Фоа, която се обръща към Катарската църква и получава consolamentum (утешение/кръщение) през 1204 г. Тя е пламененд популяризатор на катарството и живее в Памие.  Или Есклармонд дьо Перей,  дъщерята на сеньор Раймон дьо Перей, господар на замъка Монсегюр. Родена след 1224 г., тя загива като катарка на кладата в Монсегюр на 16 март 1244 г.

Говори се, че бялата дама на Монсегюр оплаква катарите, жертви на Албигойския кръстоносен поход, и предупреждава жителите на Монсегюр за предстояща гибел.

Храмът на Слънцето и мистерията на строителите

Окултната легенда за Монсегюр се ражда през XIX век, по-специално с труда на Наполеон Пейра, който излага три теории, допаднали на много почитатели на езотеричните мистерии: "замък-светилище", мрежа от подземни тунели, в които катарите са се оттеглили, и огромно съкровище, теоретично скрито в тези пещери.

Снимка: iStock by Getty Images

Мнозина подхранват легендата, далеч от историческата реалност, и превръщат Монсегюр и неговата цитадела в цел за търсачите на съкровища: Жозефен Пеладан, романът "Монсалват" на Пиер-Бартелеми Гези, германецът Ото Ран, Антонен Гадал... В края на 40-те години на миналия век Деода Роше основава "неокатарското" движение. През 1950 г. той създава "Дружество за катарски спомени и изследвания", като възражда интереса към изучаването на този период и духовността на катарите. По същото време Фернан Ниел превръща мястото в храм на слънцето.

Вярно е, че по време на лятното слънцестоене златен лъч преминава през двата свода на долната зала и сякаш разделя замъка на две. Въпреки че това е доста обичайно, тъй като слънцето е било ориентир за строителите, които са го използвали в своите конструкции, гледката не е по-малко великолепна. И това помага за разпалването на въображението.

Монсегюр вдъхновява! От историята към историите

Монсегюр е обект на исторически изследвания и днес. Много изследователи са очаровани от мястото и неговата катарска история, превърнала се в маркер за окситанската идентичност. Мишел Рокбер (историк и журналист) и Жан Дюверноа (историк и медиевист) се опитват да възстановят историческата реалност и да проследят катарското приключение и Албигойския кръстоносен поход в своите изследвания и книги. Преди тях Рене Нели (етнолог, поет и историк от Каркасон) и историчката Ан Бренон създават Центъра за катарски изследвания с научен подход, за да отделят историческите факти от легендата.

Дори днес академичните дебати относно "измислянето" на катарите продължават (Алесия Тривелоне и Жулиен Тери). Но далеч от историческите спорове, катарите и скалата на Монсегюр очароват и вдъхновяват учени и творци.

Множество произведения на изкуството и/или художествената измислица черпят вдъхновение от Монсегюр и поддържат мита жив. 

Написани са книги и романи, създадени са филми, музикални албуми: Жил Легардиние, Le secret de la cité sans soleil, Джакомети-Равен, Le Triomphe des ténèbre, Кейт Мос, Лабиринт (преведена на 35 езика, тя постига огромен успех и вдъхновява сериала на братята Скот), но не само - Катарите (Les Cathares): френски телевизионен филм в две части, режисиран от Стелио Лоренци. Последен телевизионен филм от поредицата La caméra explore le temps (Стелио Лоренци, Андре Кастело и Ален Деко).

Iron Maiden пеят за Montségur в албума Dance of Death. Era издават първия си албум, Era, включващ парчето Rythm Cathar. Видеоклипът към Ameno е заснет в Монсегюр...

За разлика от българското богомилство, което изчезва някак тихомълком, без година която да ознаменува края му, западният катаризъм официално бива заличен през 1244 г., когато пада последната катарска крепост Монсегюр. Падането на могъщия укрепен замък е надлежно документирано от Инквизицията, чийто войски, осигурени от френския крал Луи IX, обсаждат мястото повече от десет месеца. В крайна сметка водата в крепостта свършва и на 16 март 1244 г. замъкът отваря вратите си. Потресен очевидец описва картината на последвалите събития: " 250 мъже и жени, слязоха в подножието, уловени за ръце и пеещи химни. Очакваше ги издигната огромна клада, на която те се качиха доброволно. След като всичко приключи местността бе наречена със злокобното име Полето на изгорените".

Дори и след този официален край на катаризма в Западна Европа, около катарите и техният последен бастион продължава да витае аура на мистицизъм. Приказки и легенди за баснословни богатства и реликви, очакващи този дръзнал да изследва мрачните подземия на Монсегюр и околностите му, продължават да очароват хората дори и в нашето съвремие. Фактът че в строежа на самия замък са вложени забележителни математически и архитектурни харатеристики допринася за мистерията на региона.

Снимка: iStock by Getty Images

Независимо дали там е Граалът или не, със сигурност има нещо пленително в малкия замък, заради което си заслужава да го посетите, когато сте в Югозападна Франция. За да стигнете до Монсегюр трябва да шофирате по криволичещ път в подножието на Пиренеите, завършващ с невероятна гледка към замъка. Следва изкачване до замъка по стръмна пътека, вероятно използвана от самите катари, за да се срещнат с вярата си, но това усилие си струва наградата - срещата с една удивителна история.