Обективното представяне на комунизма не е факт в много от съвременните ни общества и трябва постоянно да привличаме вниманието към тази тема. От страна на Европейския парламент и по-специално групата на Европейската Народна Партия съществува силна воля да се поучим от нашето близко минало, за да не повтаряме грешките си. Това е задача, стояща пред всички общества, а най-важното в нея е да гарантираме, че знанието за комунизма стига до младото поколение по подходящ, ангажиращ начин.

Какво знаят младите хора за комунизма? Те знаят единствено, че комунистическият режим в България, както и в цяла Източна Европа по време на Студената война, е бил тоталитарен. Някои са наясно с най-ужасната част от случилото се по това време – репресии срещу инакомислещите, забрана за пътуване, концентрационни лагери, недостиг на стоки, например се знае, че нямаше банани и т.н. Това знание обаче остава абстрактно, сякаш се отнася за друга, далечна страна. То не е част от индивидуалния опит на младото поколение и не засяга личния му избор или социално поведение.

От друга страна, младото поколение е изправено пред политическите сили от миналото, които се опитват да манипулират историята и да създадат изкуствена носталгия. Използвайки сегашната икономическа криза, те не спират да създават фалшиви митове как в миналото всичко е било толкова хубаво.

Дали в такъв случай е достатъчно просто да "пренапишем" нашите учебници по история и да изречем истината, над която комунистите са налагали вето половин век? Аз вярвам, че нашата истинска цел трябва да е следната: да направим знанието за тоталитаризма част от социалния морал, част от политическите решения както на индивидуално, така и на обществено ниво.

Не е достатъчно да се пренапишат учебниците и да смятаме, че сме изпълнили задачата си. Това, което трябва да направят държавите, е да дадат възможности на гражданите да изследват миналото си в международен контекст. Това може да стане факт с няколко на пръв поглед прости, но задължителни мерки, без които разбирането на миналото е невъзможно. На първо място трябва да се предостави достъп до архивите, да се насърчава изследователската дейност върху периода, да се предостави поле за изследване пред учени, журналисти и преподаватели.

Най-напред правителствата трябва да направят архивите на комунистическите тайни служби публични, ако вече не са го сторили. Българският опит в това отношение е много болезнен – архивите на Държавна сигурност бяха отворени едва преди няколко години. В продължение на две десетилетия те бяха източник за създаване на обществени митове за миналото.

Медиите и обществото гадаеха и продължават да гадаят каква е ролята на ДС в българския политически и икономически преход, каква е връзката на олигарсите и милионерите с БКП, Държавна сигурност и техните наследници.

Всички в България, включително и младото поколение, знаят за забраната върху свободното пътуване в комунистическа България. Но това познание отново е абстрактно. Понастоящем, съвместно с няколко изследователи, ние се опитваме да променим това в рамките на проекта ‘Българската стена по време на комунизма ’ - изследване върху това как българската граница е била охранявана преди 1989 година, какви хора са се опитвали да я преминат и каква цена са платили за това. Много от тях са платили с живота си.

Опити за пресичане на българската граница са правени не само от българи, но и от източно германци, унгарци, поляци, чехи, словаци, румънци. И тяхната съдба трябва да се знае. Но това знание не трябва да остава заключено в тесните кръгове на изследователите и учените. Трябва да го превърнем в активно знание, знание което се разгръща в публичното пространство. Да вземем например музеят Чекпойнт Чарли в Берлин – той е изключително посещаван не само от туристи, но и от самите германци. Там историята е жива! Пренаписването на учебниците е едно, но разбулването на миналото от страна на историците трябва да бъде само първата от серия стъпки по един дълъг, а понякога и болезнен път, който ще направи знанието ни за миналото част от нашето ежедневие.

Двадесет и трети август е Европейският ден за възпоминание на жертвите на тоталитаризма. Освен това всяка страна има своя собствена дата, на която ги почита. Нужно е тези символи да бъдат използвани много активно и представени по подходящ начин на младото поколение. Хората, отгледани от върхушките на тоталитарните режими, продължават опитите да издигнат нова желязна завеса, но този път не между Изтока и Запада, а между миналото и настоящето. Трябва да използваме всяка възможност, всеки форум за да попречим това да се случи.

Накратко, ако искаме младото поколение да преосмисли тоталитарното минало, то следва младите хора да приемат случилото се като свой собствен опит, на който да се основават действията им. Пренаписването на учебниците по история е само едно от условията за това. Друго условие е да се осигурят възможности за изследването на епохата, а това от своя страна ще популяризира знанието. Мисля, че това е естествен процес, на който трябва да помагаме с цел да достигнем до пълното разбиране на миналото си и това как то влияе на настоящето ни.

Комунизмът и неговото наследство не са си отишли. Все още има страни кандидат-членки на ЕС, които не са разсекретили комунистическите си архиви. Сърбия вече доста е закъсняла в това отношение и иска да го отложи до 2071 година – не знам кой ще бъде жив, за да прочете архивите тогава. А това са архиви, отнасящи се до гражданите на ЕС! ЕС трябва да изиска от Сърбия да предостави достъп на своите граждани и на гражданите на бивша Югославия до тези файлове, преди присъединяването към Съюза. В противен случай митовете ще станат по-силни от знанието - както за комунизма, така и за настоящето ни.

Левия политически спектър в Източна Европа използва един изпразнен от съдържание аргумент срещу отварянето на комунистическите архиви, а именно, че това е национален интерес и част от националната сигурност. Напротив, това е интересът и сигурността на старите режими - авторитарни режими, чиито наследници продължават да бранят разпадналия се Съветски съюз, Тито, Живков, Милошевич и създадената от техните режими мафия.
Не може в едно общество да има помирение, преди то да знае обективната истина за миналото си, защото който контролира миналото, контролира и бъдещето.

д-р Андрей Ковачев - Евродепутат, Ръководител на българската делегация в Европейската народна партия

*Статията е базирана на лекцията на д-р Ковачев, изнесена на конференцията "Какво знаят младите европейци за тоталитаризма" на 29.03.2011г. в Европейския парламент