Опитът за пробутването на Рашков начело на КПКОНПИ е грубо погазване на принципите за върховенство на правото в Европейския съюз

Историята има странното свойство да се повтаря – първо като трагедия, после като фарс. Поне така е казал немският мислител Карл Маркс, а днес думите му намират ярко потвърждение. Днешните управляващи, макар и сринали се под дъното на доверието и на гражданите,  и на собствените си партньори, като за последно се опитват да превъртят историята повече от 20 години назад и да ни върнат към едни уж позабравени времена от началото на прехода. Целта – озлобилият се към старата власт и ползван като оръжие за изпълнението на всякакви „мокри поръчки“ вътрешен министър Бойко Рашков да бъде инсталиран за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Методът – чрез промяна на закона специално заради него, така че нормативната уредба да пасне на щенията му за саморазправа с опонентите.

Самонареклата се днес „демократична общност“, в лицето на формациите „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, далеч не са новатори в практиката за прекрояване на закона по мярката на определена персона.

През 2001 година, тогавашното управляващо мнозинство промени Закона за администрацията по същия начин, както сега ПП, ДБ и БСП опитват да променят Антикорупционния закон, за да е по мярка на Рашков.

Преди 21 години повод за лобистката поправка бе, че лансираният от НДСВ за шеф на Държавната агенция за младежта и спорта Васил Иванов-Лучано, се оказа без необходимото образование. Липсата на ценз у Лучано бе забелязано едва след като заповедта за назначаването му бе факт. Вариантите оттам насетне бяха два - или да бъде избран нов председател на агенцията, който отговаря на законовите изисквания, или да се направят поправки в закона. Затова законът бе наместен така, че в него изрично да бъде записано, че „в случай че кандидат за държавен служител не отговаря на изискванията от закона и Единния класификатор за държавния служител, той се назначава временно, за срок от 3 години“.

НДСВ отдавна ги няма, днес управлява „Продължаваме промяната“, които ни проглушават ушите колко са почтени, а всъщност излъченият от тях премиер, изкарал едва половин година на поста, се оказа най-слабия в най-новата българска история. Но подобно на някогашните „жълти депутати“, „лилавите“ представители на „Промяната“ пробутват назначаването на Рашков в КПКОНПИ като условие пред формирането на правителство. Целта е в ръцете на настоящия вътрешен министър Бойко Рашков да се даде неограничен ресурс за репресия и възраждане на милиционерската държава. От мандатоносителя всячески се опитват да прокарат избора на Рашков начело на КПКОНПИ, така, щото дори и да не се стигне до второ правителство на „Продължаваме промяната“ с премиер Асен Василев, то антикорупционния орган да остане в техни ръце. Това е най-голямото основание на твърдението на опозицията, а и на представителите на „Има такъв народ“, че т.нар. „антикорупционна реформа“, лансирана от Кирил Петков и Асен Василев, всъщност цели превръщането на КПКОНПИ в „политическа бухалка“, с която да се притискат политическите опоненти и икономическите конкуренти на спонсорите на управляващите партии. И всичко това в условие на предизборна ситуация.

Арогантният начин, по който от „Продължаваме промяната“ опитват да овладеят антикорупционния орган, е в пълен разрез с европейската практика за деполитизиране на институциите, свързани с противодействие на корупцията и организираната престъпност. Опитът за пробутването на Рашков начело на КПКОНПИ е грубо погазване и на принципите за върховенство на правото в Европейския съюз.

Освен очевидното преповтаряне на задкулисните договорки и практики от началото на криминалния преход в България от сегашната власт, е любопитно и че част от вечните главни герои на всеки строй са си съвсем същите. Някогашният следовател от времето на Народната милиция Рашков и колегата му прокурор от времето на Народната Република Атанас Атанасов, който иначе се подвизава като съпредседател на „Демократична България“, отново се оказват заедно, все в името на властта. И с това доказват и друга максима на мислителя Маркс, споменат в началото – тази, че моралните устои не могат да бъдат създавани с параграфите на закона. Защото явно няма закон който да спре ламтежа за власт на  политическите зомбита на Прехода./tribune.bg