Депутатите отново създадоха Комисия за противодействие на корупцията. Предложението беше прието на първо четене. Основният мотив е да бъдат спасени европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

Става дума за около 215 млн. евро, които Европейската комисия задържа заради неизпълненото изискване България да има политически независим антикорупционен орган. Освен това Брюксел вече предупреди, че след закриването на предишната комисия, може да поиска и връщане на около 143 млн. евро, изплатени по-рано именно за тази реформа.

Предвижда се създаването на петчленна Комисия за противодействие на корупцията, като членовете ѝ ще бъдат избирани от различни институции - Народното събрание, президента, върховните съдилища и Висшия адвокатски съвет. Мандатът на комисията ще бъде пет години без право на преизбиране, а председателството ще се ротира ежегодно чрез жребий.

Комисията ще има широки правомощия - от превенция и анализ на корупционни рискове до разследване на престъпления като подкупи, злоупотреба със служебно положение и пране на пари, както и проверки на имуществени декларации и конфликт на интереси. Предвижда се и възможност за оперативно-издирвателна и разследваща дейност.

Правосъдният министър Николай Найденов коментира, че честите реорганизации в антикорупционната система са довели до институционална нестабилност. „Не само заради парите, които ще загубим, има непоследователност в антикорупционната политика. Първоначално създадената комисия през 2018 година беше разделена на две, после закрита, а сега ние се опитваме да възстановим този орган“, заяви той.

Според министъра, ако трябва да се направи обективна оценка, предишната антикорупционна комисия „изобщо не е заработила“, тъй като дълго време не е бил избран нов състав и институцията е функционирала със старото ръководство. Той уточни, че се предвижда едномесечен срок за избор на нов състав, за да се избегнат подобни блокажи в бъдеще.

Комисията за противодействие на корупцията (КПК) беше закрита след решение на парламента през януари 2026 г. Основният мотив на управляващото мнозинство беше, че структурата е била използвана като „политическа бухалка“ срещу опоненти и не е постигнала реални резултати в борбата с корупцията.