Как лесните пари водят до рецесии

Избрано 22.11.2020 09:13 Снимка: ДНЕС+

Как лесните пари водят до рецесии

Според популярния начин на мислене, различни икономически данни могат да предоставят на анализатора необходимата информация относно състоянието на икономиката. Счита се, че чрез проверка на показатели като брутния вътрешен продукт или промишленото производство може да се установи етапа от бизнес цикъла, в който се намира стопанството, пише Франк Шостак.

Според експертите от Националното бюро за икономически изследвания (НБИИ), бизнес циклите се разглеждат като големи колебания в много икономически показатели, които след внимателна проверка позволяват установяването на върхове и дъна на общата икономическа дейност.

Освен това, според тях, тъй като причините за бизнес циклите са сложни и не са добре известни, е много по-добре да се съсредоточим върху следствието от тях, проявяващи се чрез икономическите данни.

Но ако движещите фактори на фазите на бума не са известни, както е в основата на методологията на НБИИ, как правителството и централната банка могат да въведат мерки за противодействие срещу тях?

Противно на начина на мислене на НБИИ, данните не говорят сами по себе си и никога не издават никакви "сигнали" сами по себе си. Тълкуването на данните, ръководено от теория, генерира тези "сигнали".

Като се казва, че бизнес циклите са свързани с промени в данните, не се казва нищо за това какво представляват самите бизнес циклите. За да се установи как бизнес циклите са движещата сила, която е отговорна за появата на икономическите колебания, трябва да се гмурнем по-дълбоко.

Защо имаме цикли на бумове и рецесии

Обратно на подхода, доверяващ се единствено на показателите, циклите на бумове и рецесии не са свързани само със силата на изменение на данните като такива (например според НБИИ рецесията е значителен всеобхватен спад на икономическата активност в икономиката за повече от няколко месеца). Всъщност те се пораждат от феномените, възникнали заради разхлабените парични политики на централната банка.

Когато централната банка понижи основния лихвен процент, тя задейства икономически бум чрез отклоняване на реалните спестявания от производителите на реално богатство към различни дейности, които не генерират богатство и които не биха били създадени на свободните пазари.

Именно това поражда циклите на бумове и рецесии в съвременната икономика.

Следователно, когато основният лихвен процент се понижи, това трябва да се разглежда като начало на икономическия бум. Обратно, покачването му задейства икономически спукването на балона или процеса на ликвидацията.

Колко дълбок е сривът зависи от мащаба на изкривяванията, причинени по време на икономическия бум. Колкото по-големи са те, толкова по-тежка ще бъде фазата на ликвидацията, т.е. на рецесията. Всеки опит на централната банка и правителството да се противопоставят на фазата на ликвидация чрез парични стимули само ще подкопае количеството на реалните спестявания и ще отслаби икономиката.

Отново, тъй като политиките на централната банка задействат цикъла на бумове и сривове, точно тези политики са това, което води до икономически колебания.

Винаги, когато централната банка променя своята лихвена и парична политика, ефектът от тях не настъпва мигновено, а отнема време. Той започва да се усеща обикновено на един пазар и постепенно обхваща все повече.

Разликите между икономическо забавяне и рецесия

По правило симптомите на рецесия се появяват, след като централната банка затегне своята лихвена или парична политика (тук отново има забавяне във времето). Това, което определя дали икономиката изпада в рецесия, или просто претърпява обичайно икономическо забавяне, е състоянието на количеството реални спестявания.

Докато този пул все още расте, затегната парична политика на централната банка ще завърши с икономическо забавяне. Независимо от това, че различните дейности, които не генерират богатство, сега ще преминат през криза, общият икономически растеж ще бъде положителен. Причината е, че има повече производители на богатство спрямо потребителите на богатство. Разширяващият се обем на реалните спестявания отразява това. Докато техният пул расте, централната банка и държавните служители могат да създадат впечатлението, че имат силата да се справят с рецесията посредством изпомпване на още повече необезпечени пари и изкуствено намаляване на лихвените проценти.

В действителност обаче тези действия само забавят или спират ликвидацията на дейности, възникнали при разхлабената парична политика и политиката на ниски лихви, като по този начин продължават да пренасочват реалните спестявания от производителите на богатство към потребителите на богатство.

Това, което всъщност поражда реален растеж на икономическата активност, не е инжектирането на нови пари в системата, а фактът, че количеството реални спестявания все още расте. Илюзията, че чрез помпането на пари е възможно да се поддържа икономиката, се разбива, след като пулът от реални спестявания започне да намалява. Щом това се случи, икономиката изпада в рецесия.

Агресивното разхлабване на паричните политики няма да предотврати кризата. Всъщност, вместо да върне икономиката към растеж, разхлабената парична политика допълнително ще подкопае потока от реални спестявания и по този начин още повече ще отслаби производствената структура, респективно производството на стоки и услуги.

В своите трудове Милтън Фридман обвинява политиките на централната банка за Голямата депресия от 30-те години. Според Фридман Федералният резерв не е успял да вкара достатъчно парични резерви в банковата система, за да предотврати срива на количеството пари в обращение. Понижението му, смята Фридман, е ключовият фактор за изпадането на икономиката в икономическа депресия.

За Фридман провалът на американската централна банка не е, че е причинила паричния балон през 20-те години, а че е позволила дефлацията на балона.

Икономическата депресия обаче не е причинена от срива на количеството пари в обращение, както предлага Фридман, а по-скоро от срива на количеството реални спестявания. Свиването им е следствие от предхождащото го инжектиране на новонапечатани пари от страна на централната банка и от банкирането с частични резерви. Увеличаването на паричното предлагане стартира размяна на нищо за нещо, т.е. потребление без предшестващо производство, което подкопава пула от реални спестявания.

Нещо повече, спадът в пула на реални спестявания води до намаляване на банковото кредитиране от "въздуха" и по този начин поражда свиване на количеството пари в обращение. Това от своя страна предполага, че предишните разхлабени парични политики причиняват спад в обема на реалните спестявания и предизвикват колапс на икономическата активност и на общото количество пари.

Спадът в цените на стоките и услугите следва спад в паричното предлагане. Повечето икономисти погрешно смятат това за лоша новина, срещу която трябва да се противодейства чрез политиките на централната банка. Въпреки това, всеки опит за противодействие на ценовите спадове чрез разхлабена парична политика допълнително ще подкопае пула от реални спестявания. Освен това, дори ако свободните парични политики щяха да успеят да вдигнат цените и инфлационните очаквания, това не би могло да съживи икономиката, докато запасът от реални спестявания намалява.

И накрая, погрешно е да се счита, че спадът в цените на акциите причинява рецесии. Популярната теория твърди, че той намалява богатството на хората, което от своя страна понижава потребителските разходи. Тъй като се смята, че те формират 66% от БВП, това означава, че спадът на фондовия води икономиката до рецесия.

Но да припомним - именно пулът от реални спестявания, а не потребителското търсене, позволява икономическия растеж.

Освен това цените на акциите отразяват оценките на фактите от реалността от индивидите. Поради паричната инфлация, тези оценки обикновено са погрешни. Ако централната банка промени политиките си, хората могат да видят много по-ясно какви са фактите от реалността и да коригират предишните си погрешни оценки./money.bg

CHF CHF 1 1.80577
GBP GBP 1 2.16453
RON RON 10 4.01361
TRY TRY 10 2.05831
USD USD 1 1.6096