От фейсбук профила на Кристиян Шкварек

Когато през 2016-та г. Доналд Тръмп слезе по онзи ескалатор и обяви кандидатурата си за президент, почти никой в републиканската партия не го вземаше насериозно. Рейтингът му беше нищожен, а шансовете да спечели номинацията - практически нулеви.

Много хора си мислят, че основното му оръжие бяха дебатите с другите републикански кандидати. Всъщност обстоен анализ на кампанията, публикуван през 2018-та, показа друго. Основният му инструмент се оказа една игра, която започна да играе с... вражеските медии. С демократите, с техните канали, журналисти, инфлуенсъри.

Доналд Тръмп редовно провокираше либералите, казваше нарочно неща, които знае, че ще ги накарат да беснеят, да се подиграват и да му обръщат внимание. Това беше своеобразен танц с врага, от който само печелеше подкрепа сред републиканците. Защото беше направена елементарна сметка - поне половината американците не понасят и в кръвта си либералите, демократическата партия и техните медии, журналисти и инфлуенсъри. Това ги кара почти инстинктивно да симпатизират на онзи, когото тези либерали, демократи и медии "тричат".

Принципът се оказа изключително ефективен - докато самите либерали те подиграват за вътрешна употреба и си въобразяват, че така ти сриват образа, всъщност ти правят огромна услуга, поставяйки те в позицията на "този, дето либералите мразят". Перфектна позиция за кандидат в антилибералния сектор, където това автоматично ти носи симпатиите на широките маси, които не могат да дишат либералите, медиите им, инфлуенсърите им и вечния им инфантилизъм.

Абсолютно същото нещо наблюдавам, че се случва в България. Костадинов нарочно чепка ДБ-тата с неща като "Доносническа България". Нарочно казва работи, които знае, че ще бъдат осмивани или скандализирани от демократичната общност - "урановите мини", "Белене", "Козяк". И като по часовник - вече две години, целокупната либерал-демократична мрежа, барабар с всичките си карикатуристи, медии и инфлуелсъри, взима всеки повод, за да го издигне до пиедестала на "този, когото ДБ-тата подиграват".

Без да разбират, че това е пиедестал, а не дръвник. Защото не осъзнават колко точно презирани са от българите - като общност, като светоглед, като култура и дори просто заради слабите си умения в хумора и сатирата. Всеки път, когато вълна от либерален, умнокрасив хейт се насочи по Костадинов, това доставя две неща:

1. Удовлетворение и забава на хиляди членове на умнокрасивия, либерал-демократичен балон.

2. Още няколко хиляди гласа за Костадинов, докарани му от широката периферия нормални българи, които нито са русофили, нито радикали, ама ей Богу не могат да дишат Комарницко-Капиталския балон и умнокрасивата общност.

И така двете общности изведнъж си стават взаимно полезни. "Танцувайки" този танц едните периодично получават шеги и забавления на гърба на Костадинов, а той и Възраждане - нови гласове от подарения му пиедестал на "враг Номер едно на либералната, Разградско-селищна система".

Когато Костадинов чукне 25%-30% е хубаво да помните и повтаряте, че хора като Манол Пейков, Комарницки, Хазарта, Летящата Коза, Дневник, Капитал и прочее са сред основните виновници за това. Всичко, което последва, ще трябва да се пише и на тяхна сметка.