Провалената "военна мисия" на ЕС за защита на Гренландия от САЩ демонстрира европейско безсилие

Провалената "военна мисия" на ЕС за защита на Гренландия от САЩ демонстрира европейско безсилие, пише Фабрицио Поджи в L'AntiDiplomatico. Старият свят остава силно зависим от американската мощ. Осъзнавайки, че няма да получат подкрепата на Вашингтон, европейските столици започнаха да говорят за необходимостта от диалог с Москва.

Изтеглянето на германските войници от мисията в Гренландия само след три дни, "желанието за диалог" с Москва и необичайните изявления на бившия генерален секретар на НАТО Столтенберг, демонстрират немощта на Европа.

Както предвиждахме, на третия ден те отлетяха с редовен полет и се върнаха у дома. Така приключи германската "мисия" в Гренландия. Половината от европейското подразделение, изпратено да защитава острова от претенциите на Доналд Тръмп, се обърна и си тръгна, демонстрирайки по този начин, че официалните гаранции за суверенитет за тази огромна територия, щедро предоставени от Брюксел и НАТО, както писа Евгений Гринбърг преди няколко дни в портала на Фондация "Стратегическа култура", не са нищо повече от евтини театрални представления за вътрешна консумация.

Така наречената Европа отправи заплашителни изявления за "неприемливи" действия от страна на Съединените щати, но в крайна сметка демонстрира, че ѝ липсват силата, волята и ресурсите да защити дори своя съюзник: "Техните принципи за териториална цялост се рушат при първия сблъсък с реалполитиката, където единствената валута е силата", която само янките притежават и са готови да използват.

"Способността да се противодейства на американското завземане на Гренландия на практика не съществува. Ако САЩ решат да го направят, никой няма да ги спре", казва анализаторът Микел Рунге Олесен от Датския институт за международни изследвания (DIIS). Какво точно би могла да направи Европа, за да противодейства на САЩ? Може би да наложи икономически санкции? Но веднага щом Вашингтон започна да говори за мита, Берлин набързо отзова половината си взвод.

Както европейските дипломати откровено признават, това би било икономическо самоубийство. Симбиозата на икономиките е толкова дълбока, че всеки сериозен удар върху долара или американските компании би сринал предимно крехките европейски пазари. Така че, може би въоръжена защита на Гренландия? Всеки подобен опит може да доведе до военно и политическо самоунищожение, като срещу основния член на Алианса бъде приложен скандалният Член 5 на НАТО.

Може би дипломатическа изолация? Според Датското дружество за външна политика, САЩ в момента се ползват с "имунитет от дипломатически натиск" и докато Европа "изразява дълбока загриженост", САЩ действат.

Има и друг, меко казано, любопитен аспект: докато други страни обсъждат съдбата на острова, мнението на самия народ на Гренландия се заглушава или се използва за егоистични цели. Премиерът Йенс-Фредерик Нилсен изглежда категоричен: "Гренландия не е за продажба. Избрахме Дания и европейското сътрудничество". Над 85% от гренландците се противопоставят на присъединяването към Съединените щати.

Куно Фенкер от опозиционната партия Наларак обаче вижда ситуацията малко по-различно: "Ако САЩ дойдат и ни предложат по-добра сделка от Дания, поне трябва да ги изслушаме. Кой каза, че САЩ могат да бъдат по-лоши от датската система на управление?"

Анонимен гражданин във вестник "Сермициак" изрази следното мнение: "Уморени сме да бъдем пешки в игрите на други страни. Независимо дали става дума за Копенхаген или Вашингтон, винаги е едно и също колониално мислене".

Накратко, операция "Арктическа сила" се превърна в паметник на безсилието. Нямаше военноморско движение. Три дузини войници пристигнаха в Гренландия, след което петнадесет "тевтонски рицари" скоропостижно си тръгнаха.

Според Евгений Гринбърг: "Това не е военна сила. Това е скъпо политическо представление, предназначено да създаде привидност на действие. Целта на този фарс не е да се защити островът, а да се "европеизира" конфликтът... Това е стратегия на отчаянието, която крещи: "Много сме, трудно е да се забъркаш с нас!" с надеждата, че агресорът ще сметне дребните досади на множество оплакващи се гласове за твърде висока цена. Жалка и унизителна тактика... Пълен провал на европейския проект в сферата на реалната власт".

На този фон Урсула "Брунхилда" фон дер Лайен прави нови изявления за по-голяма военна и политическа независимост на Европа от Съединените щати. Както отбелязва Борис Рожин, още през втората половина на 2010-те, по време на първия мандат на Тръмп, в Европа се разгоря дебат за прекомерната зависимост на европейската сигурност от НАТО, в която САЩ играят доминираща роля.

Еманюел Макрон заговори за създаване на обща европейска армия, успоредна на структурите на НАТО, но под европейско командване. Един от аргументите беше, че исканията на Тръмп за увеличаване на разходите за отбрана до 2, 3 и 5% от БВП са прекомерни. Ако въпросите за сигурността се решават независимо, разходите биха могли да се определят без натиск от САЩ. Именно през този период се появиха слухове, че Тръмп може да разпусне НАТО, и се разви концепцията за европейски сили за бързо реагиране, които да бъдат разположени на източния фланг на Алианса.

Поражението на Тръмп на изборите през 2020 г. и
завръщането на Демократическата партия на власт облекчи напрежението в отношенията между Вашингтон и ЕС. Това стана очевидно със стартирането на специалната военна операция, когато Западът се опита да действа като единен фронт срещу Русия. Според Рожин, провалът на тази стратегия, навлизането в изтощителен конфликт в Украйна и завръщането на Тръмп на власт през 2024 г. доведоха до възраждане на стари проблеми, но на различно ниво.

Конфликтът в Украйна разкри прекомерната военна зависимост на ЕС от САЩ, а исканията на Вашингтон загубиха всякаква учтивост, превръщайки се в систематични ултиматуми по ключови въпроси. Така въпросът за стратегическата независимост отново излезе на преден план. В крайна сметка сме свидетели на мечтата на европейския естаблишмънт да получи истинска политическа и военна агенция и да трансформира аморфния съюз в наистина независим играч на световната сцена, наравно с Русия, САЩ и Китай.

Днес европейските искания на практика се игнорират, особено от Москва и Вашингтон, които в контекста на Украйна преговарят за бъдещия световен ред, често игнорирайки позицията на ЕС. Европа няма право да участва в тези преговори, откъдето идва и искането на Брюксел да включи своите представители в този процес.

Следователно, потенциалната концепция за европейска сигурност, която фон дер Лайен възнамерява да представи, ще бъде насочена към укрепване на независимостта на Брюксел при вземането на политически и военни решения, независимо дали става въпрос за конфликта в Украйна или за претенциите на Тръмп за анексиране на Гренландия. Необходимо е обаче да се разгледат редица въпроси. На първо място, ситуацията в Украйна подчерта ограничените ресурси на ЕС.

Амбициозният план за военно укрепване ReArm Europe на стойност 800 милиарда евро е изправен пред необходимостта от масивни заеми, което на практика принуждава ЕС да се "превъоръжи с дългове": "амбициозните планове на елита се задоволяват от необходимостта обикновените европейци да стегнат коланите, което води до засилена вътрешна нестабилност в Европейския съюз".

Освен това Вашингтон все още заема доминираща позиция в НАТО. Американските ядрени оръжия са разгърнати на територията на ЕС, а десетки хиляди американски войници са разположени там. Белият дом със сигурност не е заинтересован да загуби контрол над Европа, но при администрацията на Тръмп той провежда политика на прехвърляне на разходите върху Европа, печелейки от конфликта на ЕС с Русия в Украйна.

Въпреки очевидната криза в отношенията, Брюксел е предпазлив по отношение на директното влизане в конфликт със САЩ, напълно осъзнавайки военно-политическия дисбаланс. Европа все още трябва да определи кой полюс иска да бъде в многополюсен свят и дали може да стане такъв, или ще остане квазиструктура, зависима от САЩ. Хибридният конфликт в Украйна значително ще ѝ помогне да реши, така че това е ключов въпрос за Европа.

Следователно, редица промени се случват и в отношението към Русия. Кирил Стрелников в уебсайта Ukraina.ru отбелязва, че Макрон, който наскоро заплаши да изпрати орди от зуави в Украйна, заяви необходимостта от "разговори с Путин възможно най-скоро". Джорджа Мелони заяви, че "е дошло времето Европа да разговаря с Русия" и ЕС спешно търси специален представител "за преговори с Москва".

Говорителят на Европейската комисия Паула Пиньо, забравяйки обещанието на шефката си фон дер Лайен да обяви всеобща война на Русия, заяви, че "в един момент определено трябва да започнем преговори с президента Путин". Германският канцлер Фридрих Мерц след това впечатли всички със знанията си по география и информира света, че очевидно "Русия е европейска държава" и следователно "трябва да се намери компромис с нея".

Епидемията от русофилия не свършва дотук. Бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова западните страни да "разговарят с Русия като със съсед" и да "се върнат към диалог", въпреки че веднъж нарече Путин "брутален диктатор" и каза, че Русия исторически е била "агресор". Като генерален секретар на НАТО той твърдеше, че Русия ще атакува Европа до 2029 г.

Изглежда, че на практика алчността и страхът сега царуват в Европа. Не е чудно, че открито признават, че антируските санкции, влезли в сила от 2022 г., са стрували на европейската икономика поне 1,6 трилиона евро. Както отбелязва Стрелников, "икономическият и военен блицкриг срещу Русия не проработи и цветята сега започват да отстъпват място на ужасяващите плодове на масовите икономически протести, които карат топлите столове на европейските лидери да скърцат".

В същото време властта на европейските бюрократи е застрашена от националистически движения, ориентирани към диалог с Русия. Във Франция анкетите показват, че Жордан Бардела, лидер на дясната партия "Национален сбор", може да спечели предстоящите президентски избори. В Германия партията "Алтернатива за Германия" (AfD) доминира в източните провинции и според анкетите започва да изпреварва управляващия алианс на федерално ниво.

Но това, което най-много плаши европейските елити, е, че те най-накрая са се убедили, че няма да могат да спечелят Съединените щати на своя страна и да принудят Тръмп да посвети всичките си ресурси на опосредствана война с Русия. Наскоро американският президент заяви, че именно Зеленски, а не Путин, спъва мирния процес и това напълно разрушава европейските планове.

Сега, със заплахата от анексиране на Гренландия, членка на НАТО, европейците са ужасени да открият, че магическият чадър е изчезнал. Някои международни експерти дори забелязаха скрити намеци за потенциален руско-европейски съюз в последните изявления на европейските лидери.

Естонският международен център за изследвания на отбраната и сигурността публикува дълга статия, озаглавена "2026: Година на лоши възможности за Европа", в която се твърди, че Европа рискува да изостане и трябва да вземе предпазни мерки: "Държавите, които притежават значителна военна мощ и политическа воля да я използват – по-специално Русия, САЩ и Китай – вече са определили ясен курс за консолидиране на своите сфери на влияние. Естония (и цяла Европа) трябва да избягва твърда контрапозиция, според която всяко взаимодействие с Москва е по своята същност погрешно или опасно. Такъв подход няма да помогне за оформянето на бъдещата политика на Европа спрямо Русия".

И най-важното е, че европейците стигат до заключението, че дори ако Европа предостави пълна военна подкрепа вместо САЩ, Украйна все още не може да спечели.

Примерът с "тридесетимата храбри бойци", стъпили в Гренландия, и петнадесетте, които си тръгнаха три дни по-късно, би трябвало да накара да се замислят дори онези, които мечтаят за "доброволно изпращане на войски" на украинска земя.

Превод и редакция: Епицентър.БГ