Когато някой като Джулиан Асандж заговори за „нов Маккартизъм“ това е симптом, че се задава поредната битка за истината. А тя, както всички знаят, винаги е някъде по средата и никога не е само една.
Към днешна дата, заради разкритията на Асандж, бяха убити десетки мъже и жени. Тяхната смърт лежи на неговата съвест и някой ден, когато всичко свърши, ще му се наложи да плаща за арогантността си. Бил е предупреден, че така ще стане. Че ако обяви имената на сътрудниците на САЩ в Афганистан, тези хора и семействата им ще бъдат изклани като животни. Отговорът на Асандж е бил: „Това не ме интересува“. Още първия ден след публикациите в Уикилийкс зловещите предупреждения стават факт.

В Кабул има убити цели семейства. Убиват ги без никаква милост и без процес по доказване на вината. За разлика, например, от затворниците в Гуантанамо тези хора нямаха право даже и на достойна смърт.
А убиецът им се нарича Джулиан Асандж - австралийският интернет-талибан!

Колкото до Джоузеф Маккарти...
Когато след десетилетия бяха отворени архивите на САЩ и СССР се видя, че покойният сенатор от Уисконсин е бил прав за всичко.
За разлика от Асандж и високопарните му приказки, Маккарти е достоен мъж. В качеството му на съдия по време на Втората световна война е имал право да откаже мобилизация. Той обаче отива в армията. И се сражава за родината си и за същата тази демокрация, с която днес злоупотребява Асандж.

Малцина днес помнят скандалът „Рознберг“. Вероятно този скандал е една от най-шумните битки на сенатор Маккарти.
Деца на еврейски емигранти от Русия, Етел и Юлиус Розенберг са родени и израснали в Ню Йорк. Семейство Розенберг са изобличени като шпиони след ареста им, когато правят пълни признания. След осъждането на британския физик Клаус Фукс през 1949 г. вината им е потвърдена. Самият Хрушчов признава в спомените си как съветският диктатор Йосиф Сталин е възхвалявал семейство Розенберг. "Бях част от обкръжението на Сталин, когато той спомена семейство Розенберг с топлота – пише Хрушчов. – Не мога да кажа със сигурност с какво точно са ни помогнали, но съм чувал и от Сталин, и от [Вячеслав М.] Молотов – тогава министър на външните работи, че семейство Розенберг са ни оказали значителна помощ за ускоряване създаването на наша атомна бомба."

Джоузеф Макакрти може да е всякакъв, но точно оцапания с невинна кръв Джулиан Асандж няма право да говори за „нов Маккартизъм“.
Истината за съжаление е, че в наши дни малко повече Маккартизъм във Вашингтон нямаше да е излишен.
Друга част от истината е, че и милата ни родина вече има предостатъчно жълтеещи безумци тип „Джулиан Асандж“.
Тук обаче, за разлика от САЩ, обществото може да понесе всякакви помии.
На нас никога не ни е трябвал сенатор Маккарти.
Защото в България глупостта умира по същия начин, по който се ражда.
Зачеват я в безразличие и я погребват с безразличие.
Антон Луков