- Проф. Марков, на Балканите вече има нова държава – Косово. Според вас това ли е краят на разпадането на Югославия и на създаването на нови държави в региона или този процес ще продължи?
- За мен това е верижен процес. Непрекъснато говорим за глобализация и светът се обединява. Оказа се обаче, че държави се разпадат и национализмите избуяват, включително и в Европа. Не мога да кажа, че това е краят на разпадането на бивша Югославия, защото подобни процеси има и във Войводина, която е в Сърбия и е населена с унгарци.

Сърбите сега преживяват своята национална катастрофа. Ние това много отдавна сме го преживяли. Аз дори казах следното на един мой колега от Сърбия: “Знам как ви боли, защото когато ни заграбвахте Македония ние изживяхме същото.” Сърбите сега ще преболедуват, макар че те загубиха Косово още преди 9 години. Тогава Милошевич загуби войната. Обикновено който губи войната, губи и територии. Югославия е създадена с много насилие и кръв, но сърбите ще разберат, че няма вечни победители.

Въпросът е косовският синдром да не се разпространи наоколо. През декември 2007 г. бях в албанския Тетовски университет, който се намира на 25 км от Скопие. Там се веят само албански знамена, всички надписи са на албански. Както и сега при обявяването на независимостта на Косово се вееха само албански, американски и тук-таме турски знамена. Говореше се за европейско семейство, за ЕС, но сякаш Косово ставаше американски щат. Опасното е, че албанците живеят исторически 100 години след съседите си. Те сега се обединяват. А ние правихме това в края на ХІХ и на ХХ в. – всички българи под обща държавна стряха. По този начин ние се отзовахме против всички и накрая загубихме всичко. Албанците трябва да теглят поуки от нашата история и да не форсират нещата. Те сега са на нож със сърбите. Но имайте предвид, че в южен Епир, който е в Гърция, има много албанци. Много албанци има и в южна част на Черна гора, в Северозападна Македония. Там на всеки 20-30 къщи има по една джамия.

- Затова и балканските държави, с изключение на Албания и Турция реагират плахо на косовската независимост, нали?
- Да. Гърция и Кипър едва ли ще признаят Косово, тъй като те имат Севернокипърска турска република. Румъния в Северна Трансилвания има 2 млн. унгарци. В Южна Словакия също има половин милион унгарци. Испания си има баските. Белгия също се въздържа да признае Косово.

Буш каза, че Косово не е прецедент. Според юристите “прецедент” означава случай сам по себе си. Но дали каквото каже Буш, ще стане?! Абхазия и Южна Осетия (автономни области в Грузия) веднага ще обявят независимост и Русия с радост ще ги признае. Ще скочат и баските – този древен народ на Пиринеите.

- Македонците, като създаваха държава обявиха, че са потомци на Александър Македонски, а албанците сега на кой древен герой ще посегнат?
- Албанците са най-младата нация в Европа. Те казват, че са илири и твърдят, че славяните са пришълци. Все едно сега ние с вас да кажем, че сме траки. Но те също посегнаха на Александър Македонски и казаха “Той е наш” и говорят за Дардания. (б.а. Косово се смята за част от античната провинция Дардания.) Сега Скопие и Атина се карат за Александър Македонски, ние няма да се съгласим, че цар Самуил е македонец, но албанците вече се намесват и казват, че Александър Македонски е илир.

- Казахте, че сърбите ще преболедуват загубата на Косово. Според вас те готови ли са масово да грабнат оръжието, за да си го върнат?
- Сърбите са много вироглав народ, но и в добрия смисъл на думата. Те са много особени. Ние в това отношение сме по-хрисими. Но те няма лесно да се примирят. Сърбите не са просто националисти, понякога те са направо шовинисти.

Косово исторически е в първото българско царство до падането ни под византийско робство през 1018 г. Сърбите са владели Косово след нас от ХІІ век. Така че ние първи сме владели Косово. Това място е стратегическо и не случайно там се водят много битки, включително прочутата битка на Косово поле през 1389 г.

Сърбите губят битката, но правят мит, че са непобедими. Това е парадоксът на историята. Затова Милошевич на 15 юни (по стар стил) 1989 г. – 600 години след битката на Косово поле събра там 1 милион сърби и обеща, че ще има Велика Сърбия и че Югославия няма да загине.

И сега почти 20 години след това Хашим Тачи събра толкова албанци и каза, че Косово повече никога няма да е сръбско. Словото на Тачи, който е партизанин и терорист, беше написано в европейски дух и той говореше за права на малцинствата, въпреки че той прочисти Косово от сърбите. Затова едва ли в Белград ще му повярват.

- Каква е най-голямата опасност в момента от косовската независимост? Опасността е следната - ако Сърбия наложи ембарго на Косово има опасност ЕС и САЩ да наложат ембарго на Белград. Ние това вече сме го преживявали и загубихме много от ембаргото над Сърбия през 90-те години. Нашите пътища към ЕС минават през Сърбия. Още не е построен Дунав мост – 2. Ново ембарго върху Сърбия ще ни удари много силно икономически. Независимо от какви политически партии са сърбите, когато стане въпрос за Косово, който е техен национален символ, те се обединяват. Говорят едно и също, макар и с различен тон – Косово е сръбско и докато има един сърбин, то ще е сръбско.

Според мен американците не са изчислили народопсихологията на сърбите. Ясно е, че от 1999 г. САЩ заложиха на албанската карта и в Косово ще бъдат разположени американски бази. Сърбите и през двете световни войни, разбира се и с наша помощ, бяха заличени от картата на Европа. През Първата Световна война ние ги гонихме чак през албанските планини и ги изхвърлихме на Адриатика. Те отидоха на о. Корфу с кораби на Съглашението, направиха една по-малка армия и се прехвърлиха на Южния фронт. След това обаче следва пробивът на Добро поле.

И през Втората световна война пак изчезнаха от картата и се възстановиха. Те имат един мит за изкуплението на кръвта в Косово поле. Проливаш кръв, но тя ще се изкупи. Това е един особен манталитет. ЦРУ би трябвало да го проучи. Например сърбите винаги са имали чувството, че са водещи сред южните славяни и трябва да ги обединят. Ние обаче сега не бива да злорадстваме на това, което се случва с тях, макар че исторически много пъти сме били един срещу друг.

Моето опасение е да не се изостри конфликтът. Ако албанците решат да установят власт върху цяло Косово, сърбите ще окажат въоръжена съпротива. Четох, че в Косово при 2 млн. население има 400 000 единици оръжие, което означава, че всеки пети има оръжие. Но това важи и за сърбите. От тези войни у тях има много оръжие. Щом си мъж и юнак трябва да имаш оръжие. Не говоря за сръбската армия, тя вече претърпя поражение през 1999 г. Но сърбите имат много полувоенни организации. Има опасност от партизанска война, а сърбите там са майстори.

В народните песни албанците се наричат арнаути – т.е разбойници. Вижте, в Османската империя албанците са били с привилегии. Две трети от тях са приели исляма. Има много велики везири албанци. Те са били от другата страна. Ние със сърбите и гърците сме били гяури, а те – не.

- Смятате ли, че Косово ще се обедини с Албания?
- Те се кълнат, че няма да се обединяват, но ние това сме го изживели с Източна Румелия. Само 7 години след Берлинския договор, в нарушение на волята на Великите сили, ние провъзгласяваме Съединението. Естествено е те да се обединят - дали Косово към Албания или Албания към Косово – няма значение. Рано или късно ще го направят. Няма какво да се заблуждаваме. Въпреки че великите сили им забраняват. Но те като извикат от двете страни “Да живее Съединението” и се прегърнат, кой ще ги спре?!

Каква политика трябва да следва България в случая “независимо Косово”?
Важното е да не следва сляпо Големия брат, защото САЩ са затънали в Ирак и Афганистан, където се води партизанска война. САЩ много се надяваха на новите технологии, но подцениха човешкия фактор. Но при една партизанска война човешкият фактор се оказа по-важен. Онези, които са си сложили главата в торбата не можеш да ги победиш.

Вижте, че Афганистан първа призна Косово. Това ми напомня как едно време НРБ изпреварваше ТАСС. По време на Берлинската и на Карибската криза БТА пускаше декларации против американския империализъм. Така че сега веднага може да се направи извода кой управлява в Афганистан.

В дипломацията не трябва да има емоции. Сега САЩ ще започнат да оказват натиск върху най-верните си съюзници, но не бива да се поддаваме. Ние сме прекалено близо и прекалено уязвими. Буш казва, че няма прецедент, но утре ще си отиде от Белия дом. Прецедентите в историята за съжаление много често се случват. И то в отрицателен смисъл.

- Заговорим ли в България за Косово веднага започваме да правим аналогия с българските турци. Според вас косовският вариант заплашва ли България?
- Република Турция няма да позволи на българските турци да поставят въпроса за независимост. Турция има проблем с 20 млн. кюрди. Докато в Косово албанците се подкрепят от държавата – майка Албания. Отвреме на време у нас се появяват щури глави, които искат автономия, турски университет. Така се започна и в Косово.

Когато Тито дава автономия на Косово, се създава Прищинският университет и след смъртта на Тито именно студентите от този университет се вдигнаха на бунт в рамките на Югославия. Те издаваха вестник “Независимо Косово” на немски език във Франкфурт на Майн. Това отдавна е тлеело. Не бива в никакъв случай да разрешаваме подобни училища и университети, защото след това следват исканията за автономия и независимост.

- България много настояваше да има обща позиция на ЕС, защото като че ли така й беше по-удобно.
- Да, но ЕС реши всяка държава сама да преценява каква позиция да заеме спрямо Косово. А единна европейска позиция по Косово просто не е възможна. Това е само теоретично пожелание. Според мен ние трябва да имаме собствена позиция, която трябва да се съобрази с нашите интереси.

А комплексът за обща позиция ни е останал от Варшавския договор и от СССР. Така е по-лесно. Вижте мемоарите на Тодор Живков. Той казва, че е управлявал, но не е делил Европа – Сталин и Чърчил я поделиха. Аз слушах Съветския съюз, пише Живков. Имахме Варшавския договор, имахме съгласувана политика, тогава действаше доктрината “Брежнев” за ограничения суверенитет. А сега вече трябва сам да си изработищ позицията.

- Може ли Косово да функционира като независима държава?
- Това е невъзможно. Особено икономически не може да бъде независима. В Косово има цветни метали, има въглища, там ще отидат големите корпорации. Но те ще експлоатират суровините, а от това обикновените косовари няма да станат богати.
- А великите сили сега взимат ли исторически поуки от предишни подобни ситуации?
- Великите държави си имат великодържавни интереси, независимо от идеологията. Ние им се сърдим, че не ни разбират. Но те не искат да ни разберат. Въпросът е дали ние можем да разберем тяхната политика. Твърденията за човешки права, демокрация – това е една димна завеса. Кой пита иракчаните, че трябва да бъдат освободени. Те сега живеят по-зле отколкото при Саддам Хюсеин. Ако нямаше нефт в Ирак това нямаше да се случи. Това докара войната, защото имаше апетити.

По време на Студената война двете свръхсили имаха ядрен потенциал да унищожат света по десет пъти. Но те загубиха две войни. САЩ загуби Виетнамската война, а СССР загуби войната в Афганистан. Поуката е, че въпреки технологиите, ядреното оръжие, шпионските спътници не можеш да спечелиш една война срещу наемниците, които те превъзхождат. Те се опасват с взривове, и казват: “Ти не можеш да направиш като мен, ти си рейнджър, обаче аз загивам и те превъзхождам.” Докато рейнджърът иска да изкара примерно в армията 20 години и после да отиде на Хаваите. На това му казват моралният фактор във войната – човешкият фактор. Партизанската война е човешкият фактор, там е превъзходството. Затова трябва да се чете историята. Ако Буш беше чел историята нямаше така лесно да нападне Ирак. Но той е твърде зает.

Според мен обаче сега в света има криза на държавници. Въобще сегашните ръководители не могат да бъдат сравнени например с тези от времето на Втората Световна война, примерно с Рузвелт или с Чърчил. Затова сегашните световни държавници не четат история, защото ще се комплексират. Те не могат да се съизмерят. Но всяка епоха си ражда героите.

Мисля си например, че Де Гол сигурно се обръща в гроба като вижда какво прави наследникът му Саркози в Елисейския дворец. Просто не може цял свят да се занимава с Карла Бруни. А на мен лично ми е трудно да си я представя като първа дама на Франция. Но както е казал Цицерон “О времена, о нрави!”


Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Софийския университет. Специализирал е в Института за европейска история в Майнц, Германия. Той е професор, член-кореспондент на БАН, доктор на историческите науки, преподава в Софийския университет и в Нов български университет. Директор е на Института по история към БАН от 1993 г. Автор е на около 15 книги. Изследва международните отношения и войните през ХХ век. Специалист е по балканска история.

Марина Чертова
Vsekiden.com