Според анкета на Евробарометър близо половината от респондентите са наблегнали, че трябва да се обърне повече внимание на политиките по жизнения стандарт, а други 20% са казали, че сигурността трябва да влиза по-често в дневния ред

Социалната проблематика като инфлация, нарастващите цени, разходите за живот са трите най-важни теми за българите, които биха искали да се разглеждат с приоритет от Европейския парламент, става ясно от проучване на Евробарометър преди началото на първата есенна сесия на депутатите.

Анкетата е проведена в началото на май на принципа "лице в лице" във всички страни членки като у нас са отговорили над 1300 души. Засегнати са няколко теми, свързани с ролята на ЕС, бюджета, ценности и приоритети, удовлетвореност като при част от тях са дадени и повече от един отговор.

Близо половината от респондентите са наблегнали, че трябва да се обърне повече внимание на политиките по жизнения стандарт, а други 20% са казали, че сигурността трябва да влиза по-често в дневния ред. Интересен факт е, че едва 10% от запитаните са поставили проблемите с изменението на климата като важна тема. Малко повече (14%) са обърнали внимание на промишлеността в ЕС. За сравнение тези теми не са сред ключовите и в останалите европейски страни.

Резултатите от анкетата са изключително показателни с оглед на влизането на България в еврозоната, приемането на еврото от 2026 година и ширещите се от месеци антиевропейски протести и настроения по софийските улици.

От графиката се вижда, че над 50% от българите са положително настроени към ЕС, а песимистите са малко над 20%. "Евробарометър" прави пояснението, че данните от националното проучване са отразени във вътрешния кръг, а общо за ЕС- във външния.

По възрастови критерии също най-ясно се вижда, че с изключение на сънародниците над 55-годишна възраст, са положително настроени към европерспективата на България. Хората са дали повече от един отговор с допълнение, че нещата се развиват в правилната посока. Около 30% са казали, че е станало по-зле. Анкетираните са заявили, че с членството в ЕС сме получили по-голяма сигурност, подобрило се е сътрудничеството между страните и е постигнат икономически растеж.

Мир, просперитет, национална идентичност на Западните Балкани

Теми като икономически растеж и приоритети на сближаване прозвучаха от устата не само на редовите европейци, но и от председателя на Съвета на ЕС Антонио Коща, който обърна внимание също за бъдещата роля на Съвета в контекста на предстоящото разширяване на Западните Балкани. Подобно на анкетираните дипломатът също смята, че мир, солидарност и растеж са най-важните съставки за един хомогенен и силен Европейски съюз.

Пътищата за присъединяване на Западните Балкани, Молдова и Украйна не са просто обещания. Те са приоритети. Тези държави са в сърцето на Европа и са част от бъдещето на Европа. Тяхното разширяване няма да е лесно. Но ще си заслужава. Това е най-добрата инвестиция, която можем да направим - да помирим нациите и историите и да изградим по-обединен континент. Ще продължим да работим с всички партньори за присъединяване и ще се възползваме от този положителен импулс за разширяване", смята председателят в навечерието на новата есенна сесия, която ще продължи да търси начини за приобщаване на Скопие, Прищина, Тирана и останалите в региона в голямото европейско семейство. Същото, което са поискали 14% от европейците и 26.3% от българите.

А близо 27% са казали, че трябва да се зачитат националните идентичности, култури и традиции в държавите членки на ЕС. Нищо лично, просто факти и въпроси, върху които е хубаво да се замислят нашите съседи от РС Македония, ако искат да бъдат част от елита на Стара Европа. Засега обаче показват повече, че не искат.

Паралелно с обявения днес "Евробарометър"на Европейския парламент, ден по-рано (2 септември) в ежедневния си новинарски бюлетин Европейската комисия пуска също текст с резултати под името "Специален евробарометър", което създава леко объркване. В него също се говори за бъдещото разширяване и ценностната нагласа на европейците. От българската пресслужба на ЕП уточниха след запитване на кореспондента на 3E News в Брюксел, че са различни анкети и тази на ЕК, е по-стара. Въпреки разликата във времето изводите обаче остават категорични: Над половината са се изказали позитивно за нататъшното разширяване на ЕС като особено висока оценката на сред младите хора на възраст между 15 и 39 години

Проучванията разкриват цялостна подкрепа за присъединяването към ЕС в Западните Балкани с изключение на Сърбия. Подкрепата за присъединяването към ЕС е особено висока в Албания (91 %) и Северна Македония (69 %) като гражданите очакват ползи като подобрено качество на живот и отворени граници. За разлика от тях, Сърбия показва най-ниската подкрепа за присъединяване към ЕС в региона - 33%.

"Резултатите показват, че гражданите на ЕС, и особено по-младите хора, подкрепят разширяването. "Евробарометър изпраща още едно ясно послание: хората искат надежден, основан на ценности процес, задвижван от реални реформи. Заедно с държавите членки ще се ангажираме пряко с гражданите, ще отговорим на техните опасения и ще покажем как разширяването носи мир, просперитет и по-обединена Европа", коментира комисарят по въпросите на разширяването Марта Кос и сякаш от дистанция в единомислие нейният колега Антонио Коща я допълва... "защото тук не става въпрос за география. Става дума за ценности като демокрация, човешки права, свобода и върховенство на закона. Европейският съюз, припомня председателят на онези, които може да са забравили, че "не е затворен клуб, а проект за мир, просперитет и все още не завършен".