Неизползвани суровини на стойност над 65 млрд. евро се съдържат в излезли от употреба домакински уреди и потребителска електроника в Европейския съюз. Това показва съвместно проучване на „Бостън консълтинг груп“ (Boston Consulting Group – BCG) и инициативата „Крейдъл ту крейдъл електроникс“ (Cradle to Cradle Electronics), представено на технологичното изложение ИФА (IFA) в Берлин, съобщи ДПА.

Авторите предупреждават за сериозни рискове пред европейската промишленост, произтичащи от зависимостта от чуждестранни доставчици, и призовават за промяна в проектирането на продуктите съобразно принципите на кръговата икономика.

Според доклада годишно около 1,6 млн. тона критични и стратегически суровини, сред които мед, алуминий, литий, кобалт и редкоземни елементи, се влагат в устройствата, пускани на пазара на ЕС.

Много от тези материали се доставят почти изцяло от държави извън съюза. Особено значима е ролята на Китай, който има почти монополно положение при тежките редкоземни елементи, посочват авторите.

Ограниченията върху износа, недостигът на полупроводници и бързото разрастване на центровете за данни за изкуствен интелект повишават разходите за доставки. Същевременно потенциалът за възстановяване на суровините след употребата на устройствата остава до голяма степен неоползотворен.

В Европа ежегодно се образуват над 13 млн. тона отпадъци от електрическо и електронно оборудване, но официално се събират едва около 43 на сто от тях. По оценки около 700 млн. неизползвани смартфона се съхраняват в европейските домакинства. Те съдържат приблизително 50 000 тона стратегически суровини.

Авторите открояват и недостатъци при третирането на електроотпадъците. Старите устройства често се раздробяват, изгарят или изнасят незаконно, при което се губят ценни метали и компоненти.

Като решение проучването предлага прилагането на концепцията „Крейдъл ту крейдъл“ (Cradle to Cradle – C2C), при която материалите се запазват в цикъл на повторна употреба.

Устройствата трябва още от етапа на проектиране да се разглеждат като „банки за материали“ – да не съдържат токсични вещества, да се разглобяват лесно и да имат модулна конструкция. Това би улеснило ремонта и повторната употреба на компоненти като двигатели и електронни модули, както и рециклирането на вложените суровини.

При големите домакински уреди, например пералните машини, които все още се произвеждат предимно в Европа, подобрените процеси на повторна употреба и рециклиране биха могли да намалят с до 50 на сто необходимите материали за производството на нови уреди, сочи проучването.