Тази година лятото във Варна (отново) се оказа махленски-епично. Щеше да е странно, ако не беше елементарно логично, като се отчетат реалностите. Ситуацията е махленска: интригата е завладяла умовете на онези, които са се нагърбили да движат градските дела. Така се случва, когато първокласник се амбицира след тържеството „вече мога да чета“ и хукне да пише магистърска степен по квантова физика, примерно. Или ако хора неопитни в политиката се нагърбят да управляват град и то от тертипа на Варна.

Делата в града не просто не се движат в посока напред, ами направо вземат обратния завой с превишена скорост.

Прогрес липсва, затова пък интриги има в изобилие. По стар византийски обичай се лее омайна реч, която иска да покаже на „чуждите“, че Варна пее и процъфтява; че сме силни, мощни и изобщо не ни пука да се сразим с всекиго, ако реши да ни влезе остро. Когото трябва твърдо държим под око, на когото трябва създаваме проблеми, където трябва сме проявили непоколебимост… Варна направо е напът да бъде сочена за еталон на просперитет!

Лакърдии, илюзии или халюцинации – както щете, така го наречете.

В града епично се редят тонове интриги и времето на хората, които уж трябва да се занимават с градските дела преминава в непрекъснато създаване на нови слухове и перипетии за другите и пазене на собствените задн… персонални средства за сядане, да ги наречем, от сродни преживявания. Нещо като добрите стари времена, когато на мода бяха номерата от селските вечеринки.

Обаче светът днес е съвсем друг. Тактиката на снишаване, дребнаво сплетничене и изчакване, с бързи темпове води наникъде. Византийското мрънкане не минава. И без допитване до изкуствения интелект е ясно, че естествените опростенчески модели на протакане дърпат града назад, при това с шеметна скорост.

…и накрая идват „варварите“ и ти виждат сметката. Но първо „дружески настроени“ кръстоносци ще ти приберат и малкото останали ценности. Ти оставаш, те отиват да си харчат „дружески прибраното“.

Добрата новина е, че византийското (поредно) варненско лято има край. Иде есен. Византийското мрънкане вече не носи резултати. Създаването на илюзии за собствената ти сила и сеенето на интриги сред неприятели, съседи и приятели, за да се занимават един с друг и да не се сещат за теб – също е безплодно.

А новата реколта полусухо „Манастирско шушукане“ (засега) зрее по чепките.

Златко Станоев