Какво значи новият конфликт Русия-Азербайджан

През последните няколко дни между Москва и Баку се разиграва сериозен скандал, като изобщо не е ясно докъде той може да стигне в развитието си.

До него се стигна, след като руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) арестува в Екатеринбург азербайджанци, които според официалната версия са заподозрени в серия от убийства и опити за убийства в периода 2001-2011 г. Задържани са близо 50 души от диаспората. Двама от тях са били убити. Техните роднини твърдят, че задържаните са били жестоко бити и малтретирани. Те твърдят, че починалите са починали от изтезания. Същата версия преобладава и в Азербайджан. Освен това се разпространява информация, че загиналите не са двама, а петима. Официално Руската федерация потвърждава смъртта само на двама.

Според версията на Следствения комитет на Руската федерация в Екатеринбург са предприети мерки за "задържане на етническа банда", заподозряна в организирането на убийствата. Следственият комитет заяви, че разследва случай на поръчково убийство. Според версията на следователите обвиняемите, които са били част от престъпната група, са участвали в редица убийства и опити за убийства в Екатеринбург. Сред тях са две убийства през 2001 г. и 2011 г., както и един опит за убийство през 2010 г. Мотивът е бил разделянето на сфери на влияние в бизнеса.

Като заподозрени са задържани шестима руски граждани с азербайджански фамилии. От Следствения комитет съобщиха, че единият от тях е починал в резултат на сърдечна недостатъчност, "причините за смъртта на второто лице в момента се установяват".

Събитията в Екатеринбург доведоха до втората публична разправия между Русия и Азербайджан за една година.

Министерството на външните работи на Азербайджан остро протестира пред Русия, като заяви, че двама азербайджанци "са били убити" по време на задържането. Министерството определи действията на руските служби за сигурност като "етническо насилие".

След това азербайджанското министерство на културата отмени всички предварително планирани в страната събития с участието на руски институции. Концертите, представленията, изложбите и фестивалите бяха спрени. Посещението на руския заместник министър-председател в Баку също беше отменено.

Паралелно с това азербайджанският държавен телевизионен канал AZ излъчи репортаж, в който остро критикува Путин и Русия.

Водещ заяви, че след победата на Азербайджан в Карабахската война на Путин "не му харесва", че Азербайджан е станал "силна държава, върнал си е земи, възстановил е суверенитета си, защитава интересите си и води принципна политика".

"Разбираме, вие сте свикнали да доминирате над нации, които Русия е присъединила насила. Независимо дали по царско време, или по време на съветския период, руският народ е бил смятан за висша раса. Азербайджанците, узбеките, казахите, киргизите, туркмените и други народи винаги са били считани за хора втора класа", заяви водещият.

Освен това той обвини Москва, че "се стреми да върне 1937 г." (очевидно имайки предвид действията срещу азербайджанската диаспора в Екатеринбург).

С това не се приключи. В понеделник силите за сигурност в Баку отцепиха сградата на редакцията на руската държавна агенция Sputnik-Азербайджан. Министерството на вътрешните работи на страната потвърди обиските в клона на руската медийна компания, но не уточни причините. В същото време азербайджанските медии съобщиха, че в редакцията са задържани двама души, заподозрени в работа за ФСБ. Оказа се, че са задържани ръководителите на Sputnik-Азербайджан - ръководителят на редакцията Игор Картавих и главният редактор Евгений Белоусов. Малко по-късно бе съобщено за задържането на още една работеща за руска медия журналистка, която е отразявала случващото се в офиса на Sputnik в Баку.

Руското външно министерство заяви, че консулите не са били допуснати да посетят журналистите и извика посланика на Азербайджан в Руската федерация.

"Възприемаме случващото се с нашето представителство в Баку като несправедливост", заяви ръководителят на агенция "Россия сегодня" Дмитрий Киселев. Той добави, че действията на Баку изглеждат като "умишлен ход за влошаване на междудържавните отношения".

Острата реакция на Баку е резултат от мащабни промени в геополитиката на региона, коментира Би Би Си. Преди няколко години подобни събития не се отразяваха по такъв начин на отношенията между двете страни.

Сега обаче Азербайджан се превръща в регионална сила, която оспорва доминиращата роля на Москва в Южен Кавказ, твърдят експерти - и свързват претенциите към Русия именно с този факт.

Според експертите по-силната реакция е резултат от промяната в баланса на силите между двете страни. През 2020 г. Азербайджан спечели войната срещу Армения и започна да се утвърждава като регионален лидер. Азербайджан вече беше най-голямата икономика в региона с население, по-голямо от това на съседните Армения и Грузия взети заедно, но също така беше доказал военното си превъзходство.

А последвалото пълномащабно нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. отслаби позициите на Москва в Южен Кавказ. Няколко дни преди инвазията Путин и Алиев подписаха декларация за съюзническо сътрудничество. Двете страни така и не се превърнаха в истински съюзници - Азербайджан нарича украинските територии, завзети от Русия, окупирани и прехвърля хуманитарна помощ на Киев.

Въпреки това Москва прощава много на Баку заради участието му в проекти, които го свързват с външния свят при най-строгите санкции. През Азербайджан минават не само ключови газопроводи, но и разклонение на транспортния коридор Север-Юг, който дава на Русия достъп до азиатските пазари.

Азербайджан е важен партньор на Русия по отношение на логистичните маршрути. Тук обаче зависимостта и ползите са взаимни и не е ясно кой ще загуби повече от пропадането на проектите (през тази година по петролопровода Баку-Новоросийск например се планира прехвърлянето на 2,5 млн. тона азербайджански петрол за износ).

През декември, след катастрофата на азербайджанския пътнически самолет в Русия, който според най-разпространената версия е бил свален от руската противовъздушна отбрана, азербайджанският президент Илхам Алиев отправи редица остри обвинения към Москва, а клонът на "Россотрудничество" в Баку беше затворен.

След това темата доста бързо затихна, но сега, след арестите и смъртта на азербайджанците в Урал, започна ново изостряне. В същото време причините за него са коренно различни от случилото се през декември.

Тогава азербайджанският самолет очевидно е бил свален от руската противовъздушна отбрана случайно - отразявайки атаката на украински безпилотни самолети срещу Грозни. Сега действията на руските сили за сигурност са демонстративни.

В тази ситуация Азербайджан не се конкурира пряко с Русия, а оспорва доминиращата й роля в Южен Кавказ, коментира пред Би Би Си Заур Шириев, научен сътрудник в Центъра за Русия и евразийски изследвания "Карнеги" в Берлин.

В Баку не искат Русия да възстанови предишното си влияние в Грузия, особено защото през нея минават ключови енергийни и транспортни маршрути, каза Шириев. Азербайджан също така не е готов да допусне на власт в Армения да дойдат проруски сили, които са против помирението със съседите и окончателното отхвърляне на исканията по въпроса за Нагорни Карабах.

Определени сили се опитват да предизвикат разрив в отношенията между Русия и Азербайджан, съобщи ТАСС, като се позовава на изявление на представител на руското външно министерство.

Отбелязва се, че Москва последователно свежда до знанието на Баку своите "принципни подходи за неутрализиране на щетите в отношенията". Руското външно министерство допълва, че Западът се опитва да изтласка Русия от армено-азербайджанския процес на нормализация, като "принуждава страните да сключат прибързано мирно споразумение".

Но кризата в отношенията с Москва има и друг адресат - Западът.

"Дистанцирането от Русия е полезно [за Азербайджан], за да скрие собствените си грехове от Запада", казва Кирил Кривошеев, специалист по Южен Кавказ, посочвайки десетките журналисти и опозиционери в азербайджанските затвори.

В действителност Азербайджан и Русия не са нито близки съюзници, нито явни врагове, а нещо средно между тях, казва Заур Шириев от центъра "Карнеги". "Азербайджан дава ясно да се разбере, че вече не е готов да приема пасивно поведението на Русия, особено когато са застрашени собствените му интереси", добавя експертът.

Съществуват и други подробности около отношенията между Москва и Баку, които не бива да се пренебрегват.

Русия азербайджанците заемат много сериозни позиции в бизнеса, както и в криминалната йерархия. Като се съберат тези два факта, може да се предположи, че Москва се опитва да използва присъствието на богата азербайджанска диаспора в Русия като лост за натиск върху Баку, за да коригира позицията на азербайджанските власти, поставяйки ги пред избор: или да променят курса си, или най-големите азербайджански бизнесмени в Русия ще бъдат "разкулачени" и собствеността им ще отиде при други. Това е и сигнал към представителите на азербайджанската диаспора в Русия да повлияят на Баку в определена посока.

Тук си струва да се спомене, че след 2022 г. се появи цяла класа бенефициенти на процеса на преразпределение на активите на представители на "неприятелски държави", които бяха блокирани в Русия след избухването на пълномащабна война в Украйна. Това са руски бизнесмени, свързани с Кремъл и силите за сигурност. Затова за тях е очевидно, че ще се възползват от факта, че Азербайджан ще бъде включен в списъка на "недружелюбните" държави и активите на азербайджанците ще бъдат "прибрани" по един или друг начин.