Никол Пашинян в ООН: "Имам удоволствието да съобщя, че между Армения и Азербайджан е установен мир"

Имам удоволствието да обявя на цялата международна общност, че между Република Армения и Република Азербайджан е установен мир. Това заяви арменският премиер Никол Пашинян в речта си пред Общото събрание на ООН. Изказването му е цитирано от държавните информационни агенции на Армения и Азербайджан - Арменпресс и Азертаж.

Той отбеляза, че президентът на Съединените американски щати Доналд Тръмп е изиграл решаваща роля в мирния процес и по тази причина Баку и Ереван заедно ще предложат номинирането му за Нобелова награда за мир.

„Неговата всеотдайност, последователност и почтеност направиха възможно това, което изглеждаше невъзможно. Ето защо, заедно с президента на Азербайджан Илхам Алиев, решихме да номинираме президента Тръмп за Нобелова награда за мир. В края на краищата, видяхме от първа ръка, че президентът Тръмп е наистина отдаден на тази идея“, добави Пашинян.

Това става след като лидери от Пакистан, Израел и няколко африкански държави също изразиха подкрепата си за номинацията на Тръмп.

Официалното обявяване е на 10 октомври. Сред възможните фаворити са Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), детският фонд на ООН (УНИЦЕФ), Червеният кръст, „Лекари без граници“ или местни групи като „Emergency Response Rooms“ в Судан.

„Той няма никакъв шанс да получи Нобела за мир“, коментира историкът Асле Свийн, като посочи подкрепата на Тръмп за Израел във войната в Газа и опитите му за сближаване с Владимир Путин.

В завещанието на Алфред Нобел се казва, че наградата трябва да бъде присъдена на човек, „който е направил най-много или най-добро за развитието на приятелството между народите“. Това, според Нина Грегер от Норвежкия институт за изследване на мира, няма нищо общо с политиката на Тръмп: „Той извади САЩ от Световната здравна организация и Парижкото споразумение за климата, започна търговска война със стари съюзници. Това не е поведение на президент, който работи за мир“.

В историята обаче е имало и неочаквани носители на отличието – например Барак Обама само осем месеца след като стана президент, или Хенри Кисинджър по време на Виетнамската война. „Понякога хора са получавали Нобела за мир въпреки авторитарно минало или принос към конфликти – но именно защото са предприели стъпки да поправят стореното“, обясни бившият член на Нобеловия комитет Хенрик Сюсе, посочвайки примера с Фредерик де Клерк и Нелсън Мандела.

Според Грегер, ако Тръмп успее да окаже натиск върху Путин да прекрати войната в Украйна или върху Бенямин Нетаняху да спре войната в Газа, би могъл да бъде обсъждан като кандидат.

Много политици са лобирали за наградата, но никой не го е правил толкова настойчиво, колкото Тръмп. Той нееднократно е използвал публични изяви, включително пред Общото събрание на ООН, за да заяви, че заслужава отличието.

Подобни кампании обаче са контрапродуктивни, заяви заместник-председателят на настоящия Нобелов комитет Асле Тойе: „Тези опити за влияние имат по-скоро отрицателен, отколкото положителен ефект. Обсъждаме това вътре в комитета и не го харесваме“.

Председателят на комитета Йорген Ватне Фриднес подчерта, че вниманието няма да промени начина им на работа: „Всички политици искат да спечелят Нобелова награда за мир. Нашата надежда е, че идеалите зад нея ще бъдат цел за всеки лидер“.