От Фейсбук профила на Ирини Зикидис:

Виждам, че след като месеци наред поантата беше "ПП договори цена на газа 4 пъти по-ниска от тази на Газпром", в момента тази поанта хлъзгаво се подменя с нова: най-важна е НАДЕЖДНОСТТА на доставчика и изпълнението на договора.

Това е толкова елементарно и близко до ума, че съм изненадана, че изобщо се коментира. Никой никога не е поставял под въпрос важността от това доставчикът на услугата да е надежден.

Проблемът е съвсем друг, но това може да го оцени само един собственик на бизнес, а не секретарката му.

Проблемът НЕ Е в това дали ще има газ на "най-добрите цени за този сезон", а в това, че дори и да има газ от надежден източник, от една цена нагоре просто става БЕЗСМИСЛЕНО да го имаш. Защото ПРОСТО НЕ МОЖЕШ ДА ГО ПЛАТИШ.

Ето защо, дори и при наличието на някакъв газ в Европа, на цени допълнително спекулативно раздути от борсите, много компании или спират дейност или директно фалират. Като под ножа първи минават средните и малките компании. В ЮК фалираха не малко средни по размер енергийни компании, и то още преди войната, при първото разлюляване на цените.

И точно в тази връзка е изключително важно да знаем, дали г-ца Бориславова е излъгала или не. Защото числата, които тя посочи, създадоха илюзия за предвидимост на бизнес средата у нас. Защото на 15 май, след знаменитата реплика "Успяхме да договорим изключително успешна цена 4 пъти по-ниска от тази на Газпром", бизнесът си пое въздух и си каза "Май ще оцелеем". Поех си въздух и аз.

Ако все пак г-ца Бориславова е излъгала и тази лъжа е била изречена от чисто политически конюнктурни съображения, цялата тази надеждност и прозрачност отива на майната си. И само след два месеца дневният брой на фалиралите фирми ще е трицифрено число.

Ето така стоят нещата. На бизнеса и на потребителя не му дреме дали плаща руски или американски газ. Бизнесът и потребителят имат само една сметка на ум - ще оцелея ли.