Четири годишен съдебен процес с финален успех! Това коментира членът на УС на БНБ и бивш депутат в три състава на Народното събрание Любомир Каримански на своята страница.
 
"Спечелването на дело в съда - на три съдебни инстанции за клевета и очерняне на професионалното достойнство и лична чест - представлява най-висшата степен на реабилитация, доказвайки, че обективната истина надделява над злонамерените лъжи. 

На 23.06.2026 година Върховният касационен съд, I-во гражданско отделение 3-ти състав, окончателно осъди Асен Василев за клеветническите твърдения, отправени към мен преди почти 4 години. 

Благодаря на българския съд, че разпозна истината и произнесе справедлива присъда. 

Благодаря на адвокат Валя Гигова и екипа ѝ за професионализма и перфектната защита в съда  през тези трудни за мен 4 години. 

Клеветническите твърдения срещу мен и опитите да бъда очернен, причиниха огромни лични и професионални трудности, но днешното решение потвърждава, че ЗЛОСЛОВИЕТО И НАБЕДЯВАНЕТО не вземат превес  над ИСТИНАТА.

Бих искал да публикувам няколко цитата от мотивите на съда: 

„…Правата, установени в чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на Република България и в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи - право на свободно изразяване и разпространяване на мнение, право на разпространяване на информация, свобода на печата и другите средства за масова информация, не са абсолютни и неограничени. Съдържанието им не включва възможност за разпространяване на клевети, нито отправяне на обиди. Упражняването им не може да накърнява репутацията, доброто име, честта и достойнството на другиго, свързано е с редица отговорности и е допустимо да бъде обусловено от предвидени в закона, с цел защита правата и доброто име на другите, ограничения и санкции. Нарушаването на посочените граници и разпространяването на невярна информация с опозоряващ характер, както и на обидни квалификации, поражда деликтна отговорност по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД и задължение за обезщетяване на злепоставеното лице. Гражданската отговорност за клевета и обида и реализирането й е средство за защита на честта, личното достойнство, доброто име, репутацията и представлява ограничение на правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение и на разпространяване на информация. Публично разпространеното невярно изявление за извършено от дадено лице деяние, покриващо състава на престъпление, не може да се окачестви като оценъчно съждение и винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространение на мнение и на свободата на словото. Въпреки възприетите по-широки граници на допустима критика към публични личности, свободата на изразяване на мнение спрямо тях не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез отправяне на клевета или нанасяне на обида."