- Предвидима ли бе акцията на Израел в Ливан? Питам ви това, защото седмици по-рано Израел нахлу в Газа, след отвличане на войник от Хамаса, малко след това пък Хизбулла провокира също с отвличане на еврейски войници.
- От стратегическа гледна точка не бе очаквано да има военни действия на този фронт. Знае се обаче, повече от три години, от както Израел се изтегли от Южен Ливан, че Хизбулла, с помощта на Иран и Сирия, натрупва оръжия, които съдържат различни видове ракети, достигащи до всички градове на Израел. Така настана стратегическа промяна във военните сили на Хизбулла.
Изненадващото в цялата ситуация бе, че Хизбулла прибегна до тази мярка - отвличането на двамата войници и то точно в този момент. Това обаче има своето обяснение. Вие казахте преди малко, че преди това имаше един отвлечен войник от Хамас. Това бе последвано от силни удари срещу групировката, целящи нейното отслабване и отслабване на правителството й. Всичко това пък бе съчетано с международния натиск за разпадането на Хамас и настояването за нови избори в Палестина, предвид промяна на статуквото в страната.
Промяната в цялата ситуация настана след засиления натиск от страна на САЩ и ЕС към Иран. Партия Хизбулла има политическа дейност в Ливан - двама министри, избрани честно и демократично. Всички обаче знаят, че тя е създадена от Иран. В продължение на 15 години тя се финансира от Иран, с помощта на Сирия. Сирия пуска коридорите, през нейната територия, за да пристигат оръжията за Хизбулла.

- Какви са интересите на Сирия в случая?
- Сирия както Иран е заинтересована от разбъркване на картите. Предстои създаване на Международен трибунал за разследването смъртта на Харири. Мина вече година от разследванията, сменен беше и ръководителят му. В момента са събрани максималния брой материали, което означава, че предстои привикване на отговорните за убийството лица. Споменава се дори и името на президента на Сирия, да бъде привикан като обвиняем. Никой не знае съдържанието на документите по разследването и това предизвиква напрежение. Сега, след акцията в Ливан, делото за смъртта на Харири не е на дневен ред.

- Казвате, че Иран е в центъра на новия конфликт?
- Да и според мен Иран не случайно избра датата 12 юли за промяната на ситуацията в този регион. Именно тогава се състоя срещата на лидерите от Г-8 в Санкт Петербург, където трябваше да бъде обсъждан проблемът с атомната програма на Техеран. Има съчетаване на интереси, които свързват Сирия, Иран, Хамас и Хизбулла - тази ос вече се очертава в арабския свят. Тази политическа ос цели налагане на властта чрез тероризъм и насилие в региона. Иран избра тази дата, за да отклони вниманието от своя проблем и разбира се успя. Вместо да бъдат първи в дневния ред на лидерите, останаха на заден план.
Много е важно да се отбележи, че досега конфликтите в региона са били между Сирия, Египет, палестинците и Израел. Сега виждаме нещо друго - конфликтът е между Израел и организация, която се опитва да измести държавата. В Палестина е същото - конфликтът е между Израел и Хамас, опитваща се да измести институциите, изградени след споразумението в Осло.

- Ливанските затворници в Израел ли бе основание за провокацията на Хизбулла?
- Причините са две. Първо на 25 юли трябваше да се състои последния кръг от преговори в Бейрут на Националния диалог, между всички партии в Ливан и правителството за изпълнение на резолюция 15-5-9, която гласи разоръжаването на Хизбулла. Тази резолюция съдържа и други важни неща, като ливанската армия да бъде разположена на цялата територия на държавата, което означава групировката да загуби стратегическата си позиция в Южен Ливан. Третото нещо в резолюцията е Сирия да очертае границата с Ливан официално. Това пък означава, че местността, окупирана преди от Израел вече няма да е коз в ръцете на Сирия, която твърди, че земите са ливански, но не го утвърждава с документ. Ако това бъде изпълнено няма да има смисъл от групировката Хизбулла, която бе създадена като движение за освобождение на окупираните ливански територии.
С тази акция Хизбулла целеше и да се намали натиска върху Хамас. Според мен обаче групировката не е очаквала да има толкова силен ответен удар от страна на Израел. Нещата обаче са стигнали до такъв момент, че се поставя авторитета на еврейската държава на карта. Израел вече няма онзи авторитет, като преди, когато тя беше инициатор на всички действия в конфликтите. Това стига обаче и до силния съюзник на Израел- Съединените щати, които също губят авторитета си.

- Останалите арабски страни излизат с декларации, но не говорят за военна намеса в конфликта.
- Да. В този случай обаче реакцията на Саудитска арабия бе най-бърза и радикална. Властите издадоха декларация часове след отвличането на израелските войници. В нея пишеше, че досега страната е подкрепяла войната на ливанския и палестинския народ срещу окупацията на Израел, но вече няма окупация, а и Газа е освободена, говори се за изтегляне от Западния бряг. В този ред на мисли ние не можем да позволим шепа авнтюристи да ни въвлекат в тотална регионална война. И да хвърляме всичко, което сме изградили в нашите държави на вятъра.
Иран иска да контролира целия арабски свят чрез създаване на организации, военизирани милиции, подготвени структури, паралелни на държавата. Техеран иска да покаже, че процесите в Близкия изток са в негови ръце. Иска да бъде разглеждан от Съединените щати като международен и регионален фактор, с който трябва да се съобразяват всички. Докато Израел гледа скептично на това и се бори с него, то има други арабски страни, които подкрепят американците и израелци.

- Тоест арабски страни подкрепят израелския ответен удар?
- В момента мълчаливо арабски държави като Саудитска арабия, Кувейт, Арабските емирства, Йордания, Египет мълчаливо подкрепят реакцията на Израел. Защото те не толерират създаването на държави в държави - Хизбулла, Хамас, шиитския ислям в Ирак, които имат въоръжени милиции и три години объркват плановете на Съединените щати за установяване на демократичен режим в Ирак. В същото време обаче тези арабски страни естествено не са съгласни с тоталното унищожаване на Ливан.
Според мен ние живеем в нов свят, който не търпи изповядването на тероризъм и насилие и именно това да очертава дневния ред. Държавите преговарят с държави, а не държави да преговарят с организации. Хизбулла, Хамас и други групировки се опитват да създават такива ситуации, в които те да се налагат и да влизат в ролята на държавата.

- Какво е възприятието на обикновения ливанец към Хизбулла. Миналата седмица имаше пресконференция на Съвета на Арабските асоциации в България и се чу мнение, че отвличането на двамата израелски войници от групировката е било с хуманна цел.
- Ако това е хуманният начин да се решава въпроса за освобождаването на затворници, защо Хизбулла не отвлече сирийски военни и не поиска от Сирия да пусне арестуваните ливанци?
Искам да ви кажа, че тези хора, стоящи зад арабските асоциации, принадлежат на партии като Хамас, Джихад и Хизбулла и изповядват техните възгледи. Както във всяка държава и тук говорим за привърженици на тази или онази партия. Истина е, че когато Южен Ливан бе окупиран, Хизбулла пое задачата да воюва срещу Израел и да освободи тази територия. В това време обаче групировката, с помощта на Иран, създаде институции паралелни на държавата. Този ирански модел работи много добре в Ирак, в Палестина, в други части на света, опитват се да стигнат и до европейски държави, където има обособени арабски общности. По иранския модел се работи и в България. Създават се фондации, помагащи на хората, създават се работни места и така хората в тези райони биват манипулирани от Хизбулла и институциите й. На цели семейства, които нямат бъдеще, нямат работа, образование, една групировка им предостави възможности, говорейки, че действа от хуманни подбуди и от името на Аллах. Хизбулла почва да създава болници, училища, магазини, на всеки месец дават по 100-200 долара на семействата и те стават нейни привърженици. Всички тези хора са в Южен Ливан, младите членове вече са брадясали и религиозно фанатизирани, вкарани са в редиците на милициите, обучени като бойци в Иран и после се връщат. Жените стават забулени и учат децата си на този модел.
Тези привърженици са манипулирани и не разсъждават. Нима хората, които тръгват след Волен Сидеров разсъждават. Все пак сме в Европа. Аз искам да попитам тези хора, които казват, че операцията е хуманна - тази размяна трябва да бъде решавана от държавата или от някаква групировка. Разбирам, че има ливанци в затворите на Израел, но там има държава, с която да се преговая и която да определя дневния ред. Хизбулла обаче не признава държавата, те окупираха южната част и не позволяват ливанската армия да влиза в тези територии, защоте те искат да изпълняват поръчките на Сирия и Иран.

- Какво ще стане, ако Хизбулла се съгласи на споразумение?
- Ако Хизбулла обяви, че е съгласна с условията, поставени от Израел, това е самоубийство - политическо и военно. Групировката е подложена на вътрешен натиск от Ливан, външен натиск - от Иран и международен. Хизбулла не може да се противопастави на сила като Израел. Еврейската страна е най-голямата военна сила в региона - всички 24 арабски държави да се съберат, не могат да се преборят с нея. Те могат само да плашат с ракети. До сега не е посегнато на военни обекти на Израел, всичко е насочено към жилищни сгради, което може да се определи и като военно престъпление.

- Започналата война ново начало ли е или последен етап от конфликта в региона?
- Вижте, според мен това е началото на регионална война срещу Иран. Всичко зависи от това как Техеран ще гледа на нещата. Мисля обаче, че страната не би стигнала докрай и няма да се намеси. Виждаме, че 14 дни Ливан е оставен сам, никой не помага на ливанския народ. Просто ливанската територия се използва за войната.

- Означава ли това, че Хизбулла превръща ливанския народ в заложник?
- Абсолютно е така. Аз съм арабин и могат да ме заклеймят за това, което ще ви кажа, но Хизбулла постави цялата държава като заложници. Ако подкрепяме говоренето срещу Израел, че той убива цивилни и разрушава сгради, то ние ще дадем на тези екстремисти по-голям авторитет. Защо Израел удря жилищните сгради? Аз бях в Ливан 6 месеца по време на гражданската война като репорер и знам как стоят нещата. Гледал съм как Ливан за 15 години стана прекрасна държава. Ще ви кажа обаче, че Хизбулла си слага ракетите върху покривите на жилищните сгради и ги изстрелва срещу градовете в Израел. Когато Тел Авив реши да напада, от самолетите бяха разпръснати листовки, гражданите да напуснат районите, защото ще бъдат обстрелвани. Ако някой иска да остава, това си е техен проблем. Фанатизираните, които мислят, че ще стават мъченици и се обричат на смърт - това си е техен проблем.
Израел вече има карт бланш от Съединените щати да ликвидира Хизбулла и нейните обекти. Аз като арабин, който милее не само за моята държава, не искам такива екстремистки организации да ме управляват и да решават съдбата на децата ми.

- Въпреки високата цена и жертвите?
- Цената е висока за всичко. Според последните статистики след 10 години сто милионна араби няма да имат работа - това е високата цена. Важното е да се промени манталитетът на нашите общества. Трябва да мислят по друг начин, да не разсъждават чрез насилието. Трябва да приемат реалностите на новия свят, на цивилизацията. Говори се, че конфликтът е религиозен, че има противопоставяне на християни, мюсюлмани, евреи - това са спекулации. Защото нито в исляма, нито в християнството има доза насилие. Това е насаждано от хора, които имат политически цели и използват религията за свои цели. Хизбулла превърна всички бомбандирани от Израел райони в свои обекти. Групировката попита ли хората, когато постави тези ракети по сградите на градовете. Бяха ли попитани хората от селата, където направиха бункери под земята. Нито един народ не иска да живее във война.

- В начина на мислене ли е разковничето за мира в региона?
- Нека ви дам за пример страните от Залива - Кувейт, Саудитска арабия, наричаха ги прозападни, мислещи само за себе си. Даже Насрала онзи ден говореше "тези страни да дойдат и да помогнат с натрупаните си долари". Тези долари обаче не са направени от тероризъм и пране на пари, а са спечелени от труда на народите. Защо тези държави за 25 годи станаха толкова развити, създадоха спокоен живот на населението си, а ние в Ливан, Ирак, Сирия, Алжир дадохме всичките пари за милитаризация на обществото. Защо тези пари не отидоха към икономиката, образование, медицината. Сблъсъкът тук е между онези, които искат да запазят статуквото и да се оправдават с религията и онези, които са прозападно настроени. Трябва просто арабските общества да бъдат променени, да се въведат демократични избори, да има свободни медии, да има защита на човешките права, защита на жените и свободата на религиите.
Видяхте какво стана в Ирак. След опита на САЩ да донесе новите ценности, веднага скочиха религиозните лидери и нарекоха ситуацията западно нашествие срещу исляма, тъй като се накърнява начина ни на живот. А начинът на живот е само един - да имаш права да живееш като другите, да не посяга никой на твоята религия. Ако обединиш повече хора - вземи властта, но не чрез насилие, а чрез бюлетината, която ще пуснеш. Ливан беше държава, която успя да създаде тези условия и сега този модел бива убиван. Ние в момента живеем 5 века назад, заради манталита ни. Ако манталитетът ти не съответства на процесите около теб, ти няма да можеш да ги възприемаш

- Има ли изход от конфликта в момента?
- Не виждам да има бърз изход от конфликта. Слушам какво се коментира от страна на САЩ. И най-вече Кондолиза Райс, която казва, че ако сега се прекратят набързо нещата, то след два месеца кризата отново ще се повтори. Пак Хизбулла ще напада, ще хвърля ракети, за това акцията трябва да бъде доведена до край. Ясно е, че Иран, посредством групировката, се е настанил на границата, има арсенал от оръжия и винаги може да създаде конфликт. За това американците и израелците са категорични, че това трябва да бъде краят на партия Хизбулла като военна сила, не като политическа, тъй като тя има право да бъде част от политическия живот, след като има избиратели. Никой не е против това.
Решение по военен начин обаче няма как да стане, трябва да има диалог. В конкретния случай мисля, че нещата излизат извън контрол. Израел няма да се съгласи на положението от преди 14 дни. Всички са наясно, че решението е в промяната на правилата на играта. Хизбулла трябва да освободи незабавно заложниците, да се разоръжи, да се измести от ивицата и да има буферна зона от 30 км на границата с Израел, Ливан да разположи войските си в държавата и след това международни сили да подпомогнат в ситуацията. Всичко това означава Хизбулла да обяви тоталното си поражение. А това няма да стане и значи, че войната ще продължи.
Не знам какви тайни преговори се водят, но като наблюдател мисля, че ако Израел или САЩ направят компромис, означава превес на терористите. За това никой не иска да преговаря с терористи, никой не иска да изпълнява поръчките им, защото инаправиш ли го веднъж, то край с теб. Израел иска да променя правилата на играта, Иран и Сирия искат да няма правила.

Интервю на vsekiden.com.