Илия Лазаров е кандидат за евродепутат в листата на ГЕРБ-СДС, където е на шесто място. Той е магистър по международни отношения и международно право, завършил Киевски държавен университет, 1991г. Политическата му кариера започва в СДС от 1991г., когато е координатор за Югозападна България и началник на информационен отдел. В частния бизнес е от 1992 г., а от 1997 до 2002 г. е началник на кабинета на президента Петър Стоянов. От 2005 до 2007 е главен секретар на СДС, а от 2016 г. до 2022 г. е член на съвета на директорите на Национална компания индустриални зони. През 2018 г. отново е избран за главен секретар на СДС до днес. Семеен, с две дъщери. Владее пет езика - френски, испански, английски, руски и италиански.

- Г-н Лазаров, защо е важна битката за Европарламента? Като че ли много от българските избиратели не са толкова изкушени от европейската тема и се съсредоточават повече в националния вот.

- Това е съвсем естествен рефлекс на избирателите. Знаете, че най-сериозните избори за българските избиратели са местните избори, даже не парламентарните, когато избират своя кмет, защото това е най-близката власт до тях. Но истината е, че всеки един от тези избори е изключително важен. Изборите за Европарламент са много важни за България, а и за всички членки, защото там се формира голяма част от политиката, която развива ЕС. Тенденцията е все повече и повече да се увеличават правомощията на Европарламента, тъй като се върви към едно постепенно развитие на ЕС. Естествено, че има противоречия.

- Вие сте в листата на ГЕРБ-СДС, които са част от най-голямото европейско семейство на ЕНП. Ще запази ли Народната партия лидерството си и откъде идва рискът на тези европейски избори?

- Убеден съм, че най-голямата група в ЕП ще бъде ЕНП. Очаква се на тези парламентарни избори доста крайни партии, да ги наречем, защото те не са само крайнодесни, някои от тях са и леви, нетрадиционни, несистемни или екстремистки партии, да имат прилично представяне в ЕП. Увеличението ще бъде при несистемните партии. Но едно от преимуществата е, че тези партии не са еднородни. Ние виждаме, че, например, Джорджа Мелони в Италия се справя прекрасно, въпреки че имаше големи опасения, тя е един много добър премиер, независимо че не е от традиционните европейски семейства. Но имаме други партии, които имат крайни възгледи, които ние няма как да споделяме по никакъв начин. Така че ще има да се обсъжда какво да е бъдещето на Европа. 

- Ще ви се наложи обаче да си партнирате по някои въпроси, сигурно ще ви се наложи да го правите и с "Възраждане"?

- Да, стига колегите да изповядват българските интереси, защото на този етап те изповядват руските интереси. Те не са националистическа партия. Те са руско прокси в България. Надявам се в ЕП да бъдат българска партия, която защитава българските интереси. Това ще бъде позитивно за тях и съответно, отношението към тях ще бъде съвсем различно, ако наистина защитават българските интереси.

- Вие лично къде виждате профилирането си в ЕП, ако станете евродепутат, кои са вашите теми?

- Една от темите, с които смятам лично да се занимавам в следващия ЕП и за мен е важна, това е външната политика, националната сигурност и отбраната на ЕС. Защото предизвикателствата, които виждаме в Украйна, в Близкия Изток, войните, които се водят, тероризмът, който става все по-опасен, се бори единствено с изпреварварваща информация. Няма друг вариант да се борим с тероризма, освен така. Трябва да се получи интеграция на така наречените спецслужби в европейски мащаб.

- Смятате ли, че трябва да се направи такава единна антитерористична европейска служба?

- Националните служби трябва да си останат да съществуват, никой не говори за премахването им, защото веднага от "Възраждане" и други политически сили ще кажат - "не искаме да си дадем службите". Не, не е това въпросът, а да има централизирано разузнаване и контраразузнаване, което да се занимава с тази част от дейността в рамките на Европа, да координира. Защото сами по себе си, отделните държави нямат тази сила и ресурс. Отделно от това трябва да има и координация между отделните национални служби. Защото пак казвам - единственият начин да се пребори тероризмът е с изпреварваща информация. Включително и военни заплахи да се предвидят. Много е важно, когато се вземат определени важни решения, те да бъдат на базата на информация. Външната политика е също нещо, което, ако искаме Европа да тежи в глобален мащаб, тя трябва да говори все повече и повече в един глас. Защото разнобоят между отделните държави води до олекване на тежестта на Европа. Естествено, че трябва да има координация и че трябва да се изработват позициите не за сметка на една или друга държава, но скоростта на вземане на решения е много важна. Има моменти, когато едно решение, дори най-правилното да е, след като събитието е отминало, няма никакво значение колко е добро, ако го вземаш в продължение на две седмици.

- Трябва ли да остане правото на националните държави да определят поведението си, или е необходима федерализация във външната политика. И в тази посока - подкрепяте ли отпадането на правото на вето в ЕС? Защото виждаме, че помощта за Украйна не се приема еднозначно от всички в ЕС, а последният пример е намерението да отпадне ограничението за използване на западни оръжия от Киев за удари на руска територия, което доведе до разнобой.

- Националните държави трябва да си имат своите различия в политиките, но в рамките на Европа трябва да се вземат решенията. Може би постепенно, разширявайки се Европа, сега са 27 държави, но може да станат и над 30, каквато е тенденцията, така по естествен път ще се наложи правото на вето да бъде строго фиксирано само за определени теми, не по всички въпроси да бъде. Вероятно ще има въпроси, при които ще трябва да се вземат решенията с две трети, защото трябва да се тръгне към оперативност. По принцип Европа в момента е една конфедерация по своята същност. Тя постепенно ще върви към някакво федерализиране, но това федерализиране не трябва да бъде в такива сфери, като колко да са криви краставиците. Трябва да бъде по важни теми, а една от тях е отбраната. Виждаме, че една армия не може да бъде достатъчна, за да защитава своята държава.

- Закъсня ли Европа да помисли за общата си отбрана и Кое е най-спешното, което трябва да предприеме ЕС за своята защита?

- През последните 30 години ние живеехме в един комфортен свят, в който си мислехме, че това ще бъде вовеки веков. Истината е, че в историята няма нищо вечно, така че всичко еволюира и трябва да се адаптира към конкретните моменти. Ситуацията в момента налага единна отбрана на ЕС. НАТО досега изпълняваше тази функция на застраховка за спокойствието на Европа, но тя трябва и сама да може да се грижи за сигурността си извън НАТО. Аз съм голям привърженик на Алианса, участвал съм като началник на кабинета на президента Петър Стоянов във взимането на решение за подаване на нашата молба за кандидатство за членство, но реалността налага в момента да има все по-голяма военна интеграция в Европа. Това не значи да се лишим от нашата армия, напротив, но това означава всичките тези държави с армиите си да бъдат все по-интегрирани - единство на оръжията, единство на командването, така че, ако в един момент се наложи да се защитава ЕС, да могат да действат съвместно, а не когато се случи нещо, да се чудим как да го оправим.

- А какво не направи ЕС по отношение на войната в Украйна и допусна ли грешка?

- Грешки винаги има. Грешките са, че се подценяват събитията, които се случват в Русия. Грешката в исторически план, преди 15-20 години, беше, че не се даде път на Русия, така че тя да се развие като демократична държава, а беше държана в изолация. Не стимулирахме демокрацията в Русия. Имаше го рефлекса от Студената война, че това е потенциален противник, и се неглижираше. Трябваше да бъде, както към Източна Европа имаше подход за това да се демократизира постепенно и интегрира. Това беше стратегическата грешка, но това е минало свършено. 

- А сега, на фона на войната, снабдяването с оръжия ли е изходът?

- Изходът е в даден момент да се стигне до някакъв вид решение на този конфликт. Как и кога ще се стигне, ще го покаже животът. Въпросът е конфликтът да не премине в по-висока и по-интензивна фаза. Виждаме ескалация, това е факт, но тя трябва да се минимализира, доколкото е възможно, защото никога не се знае какво ще се случи от руска гледна точка. Самият Путин си казва, че няма смисъл да съществува светът, ако Русия е победена. Трябва да се намери изход от тази ситуация. Аз съм оптимист в това отношение. Винаги преди да се стигне до някакъв вид политическо и дипломатическо решение има ескалация, това историята го е доказала много пъти, след което се стига до определени решения, при които трябва да се приемат определени реалности и от двете страни обикновено. И дефиницията от Римското право за перфектния договор е, когато и двете страни са недоволни. Това Сенека го е формулирал преди повече от две хилядолетия. Защото, ако едната страна е доволна, другата е недоволна - това не е перфектен договор. Няма вариант, при който и двете страни да са доволни.

- Има ли нужда от реформиране Европейският съюз?

 - ЕС има нужда от еволюиране. Ние в България малко фетишизираме думата "реформа". И понеже правим 30 години постоянни реформи, затова сме доникъде. Аз съм консервативно мислещ човек и смятам, че когато нещо се постигне и е добро, то трябва да бъде запазено. И трябва определени неща да еволюират - това е естественият процес в живота. Да има еволюция. И затова на шега казвам, че в нашето образование за 30 години имаме 40 реформи и затова образованието куца. Не трябва да се прекалява с реформите. Има много добри неща в конструкцията на Европа в момента. Има някои неща, които трябва да еволюират. Има нужда, например, Шенген да еволюира, това е една от задачите, които имаме като български евродепутати от всички политически сили. Защото за България е много важно да се случи пълният Шенген. Това е доста работа. Формално не зависи от ЕП, но има форми на лобиране и на натиск. Аз съм участвал навремето в лобирането за равния старт на преговорите за ЕС, което беше ключово за България, и ако не се беше случил този равен старт през 1998 г., ние в момента щяхме да бъдем с Албания и Македония. Така че това е въпрос на лобиране на всяко едно ниво. И всеки един евродепутат не го гледайте само като човек, който гласува в пленарната зала - той изразява позиции, лобира, събира. Голяма част от задачите на един евродепутат са контактите и разговорите му с колегите от всички други държави. Това е именно смисълът на ЕП - създаване на връзки между отделните политици, политически сили от различните държави. По този начин се постигат резултати - само в разговори. И трябва да има и изпреварваща информация за това, което се готви, за да може да се реагира по съответния начин.

- Как виждате решаването на проблема с нелегалната миграция в ЕС и намерен ли е отговорът в новия пакт?

- Има едно чисто политическо решение, което е много важно - това е ЕС да съдейства в държавите, от които идват тези мигранти, да се установят постепенно нормални режими и икономически условия, така че хората да нямат тази потребност да мигрират. Защото миграцията не може да бъде спряна - в исторически план човечеството винаги е мигрирало нанякъде. Така че единственият вариант да се намали миграцията е през външната политика в тези държави да се установят нормални режими на управление, които да създадат нормални икономически условия, така че населението да си стои там, а не да се разхожда напред - назад.

- Смятате ли, че България все още има в поведението си някакъв комплекс за малоценност в ЕС, въпреки че вече второ десетилетие е член на Съюза?

- Отделни наши политици имат такива проблеми. Аз съм участвал в началото на този процес много активно във външната политика покрай президента Петър Стоянов и правителството на ОДС, бях човекът, който отговаряше за позицията на Франция, когато се борехме за равния старт на преговорите под ръководството на вицепремиера тогава Александър Божков. Работехме за това и Франция даде зелената светлина. Ние нямахме комплекси. И аз винаги съм се възхищавал как го приемаха Петър Стоянов като равен навсякъде, хем тогава не бяхме член все още нито на ЕС, нито на НАТО. Нямам никакви притеснения, ние няма от какво да имаме комплекси. Ние сме равноправен член на ЕС. Имаме си своите позиции и в Европа е много важно да се знае предварително за това, което се готви, и да се формира на всички нива нашата позиция, да бъде разяснявана и ние да събираме привърженици по отношение на нея. Всичко е въпрос на компромиси и събиране на групи по интереси, както се казва в Европа. 

Избори за членове на Народно събрание и Европейски парламент на 09.06.2024 г.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!