Войната в Украйна ще приключи като в Корея. Необходимо е спиране на огъня, гаранции и преговори

-Г-н Лазаров, във фокуса на Европа е отбранителната индустрия и сигурността. Как стои България в тази ситуация?

-Това е болна тема, за която говоря много отдавна и защитавам тезата, че в Европа трябва да има федерализация в сферата на отбраната, външната политика и на политиката за сигурност. Вместо да се занимаваме с маловажни неща от рода какви да бъдат капачките на бутилките, много по-важно беше да мислим за отбрана преди години, а не сега под натиска на събитията да решаваме въпроси за отбраната и сигурността.  За да може Европа да тежи в съвременния свят, за което се забавихме изключително много като развитие поради ред причини, вкл. и бюрократични, тя трябва да говори в един глас. Разнобоят означава, че гласът на Европа няма значение. Когато има разнобой и няма единна външна политика, това води до обезценяване на тежестта на Европа, а в световен мащаб тя не е малка. Ако погледнем като население - САЩ са 350 млн., Европа е 450 млн. , Русия – 140 млн. , изключваме Китай – който е 1,5 млрд. В икономическо отношение Европа е гигант, съпоставим със Щатите и много по-голям от Русия и съпоставим с Китай като цяло. Китай без пазарите на Европа и САЩ не може да съществува в този си вид, защото всичко, което се произвежда там, се реализира основно на тези две дестинации. 

По отношение на сигурността, която е свързана с разузнаване и контраразузнаване, всяка отделна държава в ЕС си има своите служби, но капацитетът на тези служби е по-малък, отколкото, ако има координация между тях. В съвременния свят основните заплахи са тероризмът, различни форми на агресия в Близкия Изток и други по-далечни дестинации, вкл. и в Украйна. Разузнавателната и контра разузнавателната дейност е ключова, затова Европа трябва да стигне до координация на тази информация, за което е необходима  координираща структура, която да анализира цялата информация. Ние не сме глобален играч в тази сфера, но 

специално в България имаме добре работещи служби и обгрижваме нашите регионални интереси 

най-вече на Балканите и в Близкия Изток. Но основното противодействие на тероризма е изпреварващата информация. Без нея не може да се реагира. НАТО досега гарантира сигурността на страните от ЕС, които са членове на Алианса. Но виждаме, че има умора в американците, изразена от президента Тръмп, те да плащат доста от своя бюджет за сметка на това ние да живеем охолно, както разсъждават. В интерес на истината, имат известно основание. Преди 30-35 години България имаше 100 хилядна армия, която поддържаше до промените. После тя намаля до 80 – 90 хиляди. Колко е боеспособна, е отделна тема, но сравнително боеспособна и гълташе огромни средства от нашия бюджет. Поддържането на тази армия изискваше съответните разходи за войниците, за офицерите, за казармите като цяло. Когато влязохме в НАТО, съкратихме нашата армия, респ. разходите ни за отбрана рязко намаляха. Но виждаме, че светът не е спокойното място, в което мислехме, че живеем. Затова трябва да имаме съответното оборудване на армията, както с оръжие, така и с подготвени военнослужещи, естествено, не в този мащаб, който беше на времето. Единствено по този начин Европа би могла да се защити, ако Америка постепенно тръгне да се изтегля от своите бази. Президентът Тръмп създаде доста небалансирани отношения, плашещи до голяма степен, нещо, което го нямаше в предния му мандат. Имаше натиск за повече харчене, което е разумно и правилно и аз приемам тази част от неговата политика да има повече финансово и друго участие на Европа, но да поставяш под съмнение член 5 от споразумението на НАТО, не е правилно. И ако се стигне дотам, Америка няма да стане по-велика. Величието на Америка се дължи на това, че тези, които са нейни съюзници, знаят, че могат да разчитат на нея. Затова ако спре да дава сигурност и гаранция, ще стане излишна. Условно казано, САЩ е като застраховка – имате една лека кола, плащате каско, за да знаете, че ако стане събитие ще ви покрие щетите – в случая НАТО ще ви защити, а нападението срещу една държава е нападение срещу всички. Ако това нещо не работи, автоматично трябва да си решите въпроса по друг начин и това са част от нещата, които се случват в момента. Европа започва да се замисля сама да осигури своята сигурност. Част от това е и отбранителната промишленост, в която трябва да се вложат средства. България има доста добри традиции във военното производство, което е един от печелившите бизнеси в страната. Така че България стои много добре на картата на отбранителната индустрия. Трябва да отстояваме нашите интереси така, че да бъдем едни от водещите държави в Европа, заедно с другите произвеждащи различни видове въоръжения, муниции и др., необходими за превъоръжаване на европейските армии. Трябва да се стигне и до централизация на управлението на този процес – и на производството, и на отбраната. Друг важен въпрос, който трябва да решим е боеспособността на нашата армия. Това не става с декларации и приказки, а с бавна, къртовска и ежедневна работа. Съответно тези, които служат в армията, трябва да имат материален интерес. Тъй като нашата армия е професионална, трябва да е облечена, нахранена и най-важното да е добре обучена. 

- Като човек с експертиза върху международните отношения, според Вас какви компромиси трябва да направят Зеленски и Путин в името на мира?

- Ще отговоря не като политик, а като човек, който се занимава с международни отношения повече от 35 г. Истината е, че трябва да се намери компромис, който ще бъде временен, което не означава година-две, а може да е 50 г. Чисто исторически например такава е ситуацията с двете Кореи - при тях има спиране на огъня, очертаване на една линия, демилитаризирана зона по 38-ия паралел... и нищо повече. И до ден днешен двете Кореи са в състояние на война - и това продължава от 1953 г. Това е временно решение, а временното винаги е най-трайно. Кипър е разделен по същия начин, като Севернокипърската държава няма официално международно признание. Моето лично мнение е, че за да приключи войната между Украйна и Русия, и то в кървавия смисъл, в който се води в момента, трябва да се стигне до спиране на огъня и очертаване кой докъдето е стигнал. Няма нужда от признаване или непризнаване. Признаването на руските завоевания е унижение за Украйна и поражда реваншизъм. Респективно е обратното. Така че е необходимо спиране на огъня и гаранции, че няма да се предприемат следващи действия, и оттам нататък да се водят преговори. Те могат да продължат 10-15 или повече години, а истината е, че времето винаги лекува. В този смисъл президентът Тръмп е прав, че търси спиране на войната, само че подходът му е доста наивен, защото с всички свои действия, които извършва, подкрепя единствено руската страна, което й дава още повече апетит. А Путин иска да влезе в историята като възстановил Руската империя - или поне доближил се до това, което е била. Неговият апетит е да вземе цяла Украйна.  

-По повод 90-дневната пауза за митата, която обяви Тръмп, какво прави Европа, за да реагира адекватно след това?

-Тръмп даде на своето решение време, за да осмисли въздействието на това, което направи, а то се отрази и на американската икономика. Европейският съюз е готов да реагира адекватно и пропорционално на това, което ще въведе американският президент. Като цяло тази търговска политика не е добра, защото надцакването с мита ще платим всички ние, потребителите, както в Европа, така и в Америка. Очакват се фриволности в сферата на международната търговия, но се надявам с времето разумът да надделее. 

- За да компенсира негативните последици от търговската политика на САЩ, Европа търси пазари в различни точки на света. Притесненията на фермерите както в България, така и в ЕС са заради вноса на стоки специално от южноамериканския блок МЕРКОСУР. Доколко той е заплаха и конкурент за производителите? 

-Специално се занимавах по този въпрос за България. Ние не сме големи производители на говеждо месо, като Аржентина, Уругвай и Бразилия, така че тук нямаме голяма конкуренция. Има две сфери, които вносът от МЕРКОСУР пряко засяга ЕС като цяло. Това е производството на птиче месо, което също е в ограничени количества. Голямо притеснение има и от производителите на мед, които и в момента търпят конкурентен внос от Китай, Полша, Украйна и др. В абсолютни стойности пак няма да има голямо отрицателно въздействие, защото българският мед е много хубав и качествен. Според специалисти, с които разговарях, ние няма да бъдем засегнати в голяма степен, тъй като нашият мед се търси в Европа, така че пазар за него ще има. Изследвайки тази тема обаче установих, че проблемът ни е в липсата на маркетинг. Ние предлагаме мед в големи количества, който се смесва с произведен в друга държава и с по-ниско качество, но 

не предлагаме крайни продукти с принадена стойност и не сме създали пазар на нашата марка български мед. 

Това е нещо, върху което трябва да се съсредоточим и когато искаме компенсации или помощ, нашите производители да наложат своята марка като качество и защитени региони.  За да имат по-голям успех, необходимо е да се обединят и заедно да правят реклама и маркетинг на своя мед.

Освен партньорството с МЕРКОСУР, на ЕС предстои подписване на договори за свободна търговия с Мексико и Индонезия. Диверсификацията ще позволи да се компенсира частичната или по-голяма загуба на американския пазар, а дори и да постигнем споразумение със САЩ, това ще позволи на Европа да има още повече пазари и да развие своята икономика. Проблемът обаче е в доста по-голямата европейска регулация относно качеството на продуктите, докато на южноамериканския пазар например регулацията е по-слаба. Важно е също как ние ще наложим контрола. 

-Какви теми обсъждате в Комисията по земеделие в Европейския парламент?

-Една от темите, които се обсъжда в Комисията по земеделие е за транспорта на животните. Има предложения, че трябва да бъдат придружавани от ветеринар, което в доста случаи е нереално и няма отношение с изискването за хуманно отношение. Аз като член по заместване в тази комисия, изразявам мнение, че не трябва да има такива оскъпяващи процедури и ако се наложи ще гласувам против. Отделно членувам в една интер група между отделните парламентарни групи, която се казва „Вино, качествена храна и спиртни напитки“.  С колегите обсъждаме теми, между които как да се защити производството на европейските вина. Приех за своя кауза да популяризирам наши марки в Европейския съюз. Наскоро направих презентация в ЕП на български вина от български сортове грозде, като пловдивският регион беше представен с мавруд. От страната имаше също гъмза, мелнишки вина, тамянка и други местни традиционни сортове, както и производители на месни деликатеси. Именно  типичните български сортове, които другите нямат, трябва да лансираме, за да се наложим на европейския и на световния винен пазар. Поставил съм си за цел в следващите години да организирам представяне на отделните български винарски региони, с идеята техните вина да се наложат в рамките на Европа. 

-Има ли шанс да се реши дългогодишният проблем на българските фермери относно изравняване на субсидиите с тези на европейските им колеги?

-Това твърдо го отстоявам в Комисията, че трябва да има изравняване в новия програмен период. Опитваме се това да стане факт и в рамките на този, но по реално е да се случи в следващия. Проблемът е, че параметрите на субсидиите са договорени още при преговорите за приемането ни в ЕС, при които представителите на България в стремежа си да постигнат по-бързи резултати, са дали съгласие за този модел на плащане. Необходимо е да има становище на Европейския парламент за изравняване на субсидиите. От българска страна сме правили многократни предложения и работим в синхрон с Министерство на земеделието, което е основният двигател и министърът твърдо работи в тази посока, но решението е на Комисията и на комисаря по земеделие. 

ВИЗИТКА

Илия Лазаров е евродепутат от групата на Европейската народна партия, с мандат 2024 - 2029 г. Роден е в София, но корените му са от Банско и Белица. Потомък е на опълченеца Лазар Комитски и син на най-дългогодишния дипломат в историята на България – Димитър Лазаров, който има 45-годишна кариера във външно министерство. Покрай работата на баща си е живял в Чили, Аржентина, както и в редица европейски столици, където научава френски и испански, а по-късно италиански, руски и английски език. „Запалва“ се и по дипломатическата професия. Илия Лазаров е завършил с пълно отличие магистратура по „Международни отношения и международно право“ в Киевския държавен университет. Бил е началник на кабинета на президента Петър Стоянов през целия му мандат, както и главен секретар на СДС в периода 2005-2007 г. и от 2018 г. до момента. През годините е упражнявал  бизнес самостоятелно или в съдружие. Заемал е и висок пост в Национална компания индустриални зони. Награждаван е с редица ордени - два пъти от краля на Испания, кралицата на Дания, краля на Норвегия, президентите на Гърция и Малта. Наскоро бе избран за вицепрезидент на SEArica, интер група в Европарламента за развитието на моретата, океаните, реките и крайбрежните райони на ЕС и ще отговаря за река Дунав и Черно море. Илия Лазаров даде специално интервю за „Марица“ в ЕП в Страсбург. /Марица.bg