След обявяването на българската независимост в България се наблюдавало ускорено развитие на промишлеността, нараснали темповете на производство, както и на броя на предприятията. Увеличава се също и броят на насърчаваните от държавата промишлени предприятия, в резултат от което местната промишленост осигурила 43% от консумацията на индустриални стоки.

Бързото икономическо развитие в началото на XX век се дължало на няколко фактора: разширен бил вътрешният пазар, нарастнал и броя на населението, започнало строителство на железопътни линии, както и на пристанища, мостове, администратични сгради и друго държавно строителство.

Постепеннпо в българската промишленост започва да навлиза и чуждия капитал

Още в началото на миналия век били основани редица промишлени предприятия с чужди инвестиции - до 1912г. те били вече 27 на брой.

Създали се предпоставки за развитие и на монополни организации в промиплеността - картелите - в мелничарската, текстилната, бирената, тютюневата промишленост и производството на барут.

Наред с промишлеността ускорено развитие в началото на XX век е получило и селското стопанство. Наблюдава се укрепване на производството, нарастване на обема на продукцията, както и постепенно навлизане на машини.

Финансова система

Ускореното развитие на промишлеността и търговията станали предпоставки за развитието и на банковото дело. Действащите емисионни институти - Българска народна банка, Българска търговска банка и Българската кредитна банка "Гирдап" се оказали неспособни да задоволяват нуждите на развиващите се отрасли.

Модерното капиталистическо развитие на България създало условия за постепенно обединяване на силите и за образуването на по-големи банкови центрове.

По този начин се разрастнала банковата мрежа с български и чужди капитали - до 1911 XHFORKD техният брой достигал 61. Сред банките с чуждестранен капитал, основани в началото на века са Търговска банка, Кредитна банка, Българска лотарийна банка, Балканска банка R Българска ипотекарна банка.

Търговия

След 1908 година вътрешният стокообмен у нас е нарастнал 3 пъти. Сред важните фактори за разрастването на бълагрската вътрешна търговия са увеличаването броя на населението, увеличаването на фабричните работници и държавните служители, числеността на армията била повишена. Създали се условия за бързо развитие на транспорта и съобщенията.

Външнатата търговия на България се ориентирала главно към западноевропейските държави и Турция. Износът на селскостопански произведения, насочен главно към Турция, достигнал около 1/5 от общата й селскостопанска продукция. Главен вносител на промишлени стоки за България е била Австро-Унгария.