Доживяхме деня, в който премиерът Симеон Сакскобургготски не отговори уклончиво, при това по чисто кадрови въпрос.

Честта се падна на директора на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров.

Министър-председателят съобщи, че шефът на външното разузнаване ще бъде сменен.

"Няма нищо специално за тази смяна, тя не се прави веднага след като сме дошли на власт", обяви премиерът.
Всъщност премиерът само артикулира предизвестеното - че дните на Димо Гяуров са преброени и че затова има постигнат консенсус между президент и министър-председател.
В същото време обаче вчерашното признание на Симеон само засили съмненията, че между него и държавния глава няма съгласие кой е наследникът на Гяуров.

Президентът намекна за уволнението на Димо Гяуров още преди поканата към България за пълноправно членство в НАТО, отправена през ноември. А оттогава минаха повече от два месеца и половина, пълни с догадки и слухове. Стигна се до абсурдната ситуация, при която през няколко дни се появяват публикации как смяната на Гяуров е въпрос на часове, че дори и минути, че наследник ще му е еди-кой си, че НРС ще кара няколко месеца без титуляр и т. н.

После имаше успокояване и даже изглеждаше, че Гяуров ще се задържи още, че може да се изчака разрешаването на иракската криза, когато изненадващо в неделното предаване "Неделя 150" на БНР шефът на парламентарната комисия по външна политика, отбрана и сигурност Станимир Илчев постави на дневен ред смяната на директора на НРС. Истина е, че той го направи деликатно, издалеко, като го обвърза с някакви имагинерни преструктурирания на специалните служби. В същото време обаче той спомена само името на Гяуров и фактически натисна спусъка.

В схемата се намести и председателят на другата силова парламентарна комисия - тази по вътрешна сигурност и обществен ред - Владимир Дончев. Той избра следващия ден и Пловдив, за да обяви, че уволнението на Гяуров е наложително. "В работата на някои от специалните служби и по-конкретно на НРС има сериозни пропуски. Те се дължат на кадровата политика на ръководството на разузнаването и затова е наложителна смяната на Димо Гяуров", каза Дончев. Същия ден в темата влезе и правителственият говорител Димитър Цонев, който от своя страна съобщи, че в Министерски съвет няма взето решение за смяна на шефа на разузнаването, че поне пред него "премиерът не бил споделял, че е недоволен от неговата работа". Веднага след това обаче на въпрос възможно ли е кабинетът да гледа в четвъртък решение за освобождаването на Гяуров Цонев отговори: "Всичко е възможно."

Тук възниква въпросът дали атаката на председателите на парламентарните комисии и изненадващата конкретност на премиера не са опит да извият ръцете на президента да побърза със съгласието си едновременно за уволнението на Гяуров и за бъдещия му наследник. Симеон беше и необичайно искрен, като каза, че за поста имало "много способни хора, които са минали през списъците", а с някои дори се е срещал. Така той остави отворен въпроса кой ще е наследник - нещо, което означава чисто практически, че процедурата по съгласуването не е завършила.
А тя е безспорно много тежка и тромава. Още повече след като преди месец военният министър Николай Свинаров обяви, че по настоящия закон не е негова работа да предлага ръководител на НРС. (Самият Гяуров бе предложен за гласуване на правителственото заседание през 1997 г. от тогавашния военен министър Георги Ананиев. После НРС и НСО бяха извадени от състава на въоръжените сили, но останаха в закона за отбраната до приемането на техни специални закони. Според Свинаров обаче той вече няма нищо общо с тях.)

Така той директно прехвърли отговорността на премиера.
Затова и сега наследникът на Димо Гяуров трябва да бъде съгласуван първо между президент и премиер. После Симеон Сакскобургготски трябва да внесе името на правителствено заседание. Кабинетът да гласува решение, с което да предложи на държавния глава да издаде указ, с който да назначи съответния човек.

В крайна сметка тази политико-процедурна драма, напомняща сделка по Търговския закон, е някак естествена, ако се има предвид, че НРС е по-специална структура.

Това е така, защото тя работи без закон и е твърде спорно на чие точно подчинение е. Мнозина я причисляват към службите на президента, обаче това не е точно така, ако човек се вгледа в нейното кадрово, а и фактическо управление. Защото назначението на ръководството й - както на директора, така и на евентуалните заместници не може да мине без президентски указ, но не може и без решение на правителството.

---

Продължава тук...