Моят дълъг и шарен живот, преминал през монархия, социализъм и демокрация, ме е научил да посрещам с малко скептична дистанция наказанията и наградите, с които съм бил удостояван. Знам, че и наказанията, и наградите често пъти са незаслужени.

Това е част от словото на Христо Ганев при получаване на наградата "Св. Паисий Хилендарски" на 15 ноември 2011 г. - за изключителния му принос за духовното, гражданското и художественото изграждане на българското филмово изкуство и за неговото международно признание.

Днес се навършват 100 години от рождението на писателя, режисьор и сценарист.

"Вълшебното куфарче, свързано с интернет, претъпкано с всестранна информация и знания, е бездушно и студено. То е памет, но не и мисъл, не сърце, не душа. Както някой беше казал - културата е това, което остава у човека, когато забрави всичко, което е прочел...", казва още той.

По думите му истинското изкуство е дълготраен, а понякога и вечен спомен за времето, за хората, за народа, за неговата култура, бит, душевност, любов, омраза - то е силата на един народ.

Кадър от заснемането на филма "Песен за човека" от 1953 година на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Христо Ганев (Източник: БТА/ Снимка: Симеон Ненов)

Той е роден на 2 август 1924 г. в Павел баня, Старозагорска област. По време на Втората световна война участва в съпротивителното движение, от 1943 г. е партизанин от отряда "Чавдар". Висшето си образование завършва в Москва, където учи кинодраматургия във Висшия държавен институт за кинематография (ВГИК). Дипломната му работа във ВГИК през 1954 г. е филмът "Песен за човека", който съчетава биографични елементи от живота на Никола Вапцаров, художествена измислица и поезия.

Христо Ганев е бил сценарист в "Българска кинематография", главен редактор на вестник "Народна младеж" и редактор във вестник "Стършел". Сценарист е на игралните филми "Партизани" - излязъл на екран със заглавие "Животът си тече тихо" и спрян по идеологически причини, "А бяхме млади", "Басейнът", "Голямото нощно къпане", "Нощем по покривите". По създаването им Христо Ганев работи в тандем със съпругата си - режисьорката Бинка Желязкова.

Автор е и на сценариите на анимационните филми "Дяволът в черквата", "Кавалкада", "Хипотеза", "Малкият". Твори и в документалното кино - "Художникът", "Между морето и пустинята", "Близкият Близък изток", "По български проекти".

Сценаристът Христо Ганев стана носител на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за 2011г. Наградата бе връчена на церемония в Министерски съвет от министър-председателя Бойко Борисов (Източник: БТА/ Снимка: Бистра Бошнакова-Парсън)

Христо Ганев е дълбоко убеден, че киното помага предимно на своите създатели да поддържат гражданското си самочувствие и обществена активност. Един филм представлява духовна позиция - и това си убеждение той подкрепя с думите: "Всеки човек се ражда сляп.

Сблъсъкът с реалността, неочакваните удари те свързват със света на другите. И, ако не можеш да го почувстваш, оставаш завинаги сляп". Всяко произведение, малко и много, скрито или явно, до известна степен е автобиографично, и по филмите може да се проследи изминатия път на всеки автор, смята той.

В периодичния печат Христо Ганев публикува поезия, разкази, епиграми, фейлетони и хумористични стихотворения. Стефан Продев го определя като "Човекът поведение" и пише за творчеството му: "В негово лице литературата и киното имат един от своите майстори. Поезията му, която не търси венци и похвали, е от онези скъпи чудеса, които се раждат трудно, но оставят следа".

Христо Ганев умира на 25 септември 2021 г.

ПРИЗНАНИЕ

Христо Ганев е носител на много награди и отличия. На 22 май 1966 г. е удостоен със званието "Заслужил артист" във връзка с 1100-годишнината от създаването на славянската азбука и писменост - за приноса в развитието на науката, образованието, литературата и изкуството. Лауреат е на Димитровска награда за сценария на филма "Песен за човека" през 1959 г.

Носител е на голямата награда на Съюза на филмовите дейци за 1987 г. за цялостното си творчество. Заедно със съпругата си Бинка Желязкова са удостоени с наградата за цялостен принос в българското киноизкуство на 13 януари 2007 г. Получава орден "Стара планина" (първа степен) - за изключително големи заслуги в областта на културата и изкуството (2010).