В исторически план се забелязват множество прояви, които от съвременна гледна точка могат да бъдат определени като терористични. Същинското утвърждаване на тероризма като явление става през втората половина на 20 век. Тогава той се налага като път за постигане на политически цели и усъвършенства формите и методите си на въздействие.

Не съществува точна и общовалидна дефиниция на тероризма. Определенията на САЩ и Русия са сходни и се дефинират тероризма като предумишлено използване на насилие или заплаха с насилие с цел предприемане на действия от властта, изгодни за терористите.

Тероризмът е организирана или индивидуална дейност за нанасяне на телесни повреди, вреди, задържане на хора или оказване на психологически натиск с цел удовлетворяване на конкретни политически искания и най - вече дестабилизиране на управляващите държавни органи. Не случайно думата терор идва от латински и буквалния й превод е „ужас, страх”.

Тероризмът е една от най - висшите форми на организирана престъпност. Той се осъществява чрез насилствени действия - убийства, бомбени експлозии, вземане на заложници, изнудвания, отвличания с политически искания или откуп. Тези престъпления заедно или поотделно се използват, за да се създаде обща атмосфера на паника в обществото с цел силово налагане и утвърждаване на идеи.

Целта на терористите винаги е политическа, стремежът е да се подкопаят устоите на държавната власт. Затова в миналото границата между тероризъм и национално – освободителни движения бе тънка като границата между леда и водата. В зависимост от гледната точка. Основните средства са насилие или заплаха с насилие, а в тясна връзка със заплахата е принудата - физическа и психическа. Заплахата въздейства върху съзнанието на субектите, за да ги мотивира към действие изгодно за терористите. Обекти на терора са предимно хора, превозни средства или сгради. Някои изследователи твърдят, че истинските жертви са оцелелите, които живеят в страх от тероризма.

Могат да се изведат следните признаци, които характеризират тероризма като явление:

1. Форма за организирано насилие ;
2. Действията на терористите са политически /етносепаратистки, религиозно - политически или друг вид политически действия/ ;
3. Активизират се идеологически модели;
4. Терористите имат идейна платформа;
5. Терористичните формирования се много добре организирани групи от хора, използват изключително добре методите на конспиративността и планирането;
6. Стремят се да разпространят действията си на възможно най - голяма територия; границите между държавите са без всякакво значение;
7. Обекти на атака са обществено значими цели, лица от чужди правителства, широк кръг от хора и обекти; атакуват се символите на демокрацията и прогреса;
8. Действията на терористите никога не са хаотични - стремят се да прогнозират, правят поливариантни планове, имат стратегия; трябва да се различават от организираните престъпни групи, които имат за основна цел бързото натрупване и мултиплициране на капитал, а не политически мотиви;

Структурата на терористичната организация е пирамидално - клетъчна. Имат разузнавателни клетки, клетки за материално - техническо осигуряване, за прикритие след акта, за психологическо разузнаване /наблюдават синдрома на последиците от насилието/, ударни групи /бойни звена/. При контактите в клетките се използват псевдоними, участниците в отделните звена не се познават по между си, клетките може да са универсални или специализирани в определена дейност. Освен изпълнение на основните си функции - терористични акции - бойните групи понякога се налага да осъществяват финансовото осигуряване на членовете си чрез "експроприация", грабежи и "външно финансиране". Терористичните организации могат да са с централизирано и децентрализирано ръководство. Много често ръководните структури се дублират. В такива случаи дори задържането на лидерите на терористичните организации, не намалява активността им и не е издава признаци на некоординираност. Обикновено възрастта за терориста е между 22 и 25 години. Около 70% са с висше образование. Набирането се извършва на идеологическа основа. Основни места за набиране са университети, затворите и религиозните общности.

Последните петдесет години могат да бъдат условно разделени на три етапа, които са доминирани от терористични групировки с различна мотивация - политическа, етническа и сепаратистка, религиозна.

Първият период в развитието на тероризма се свързва с появата след края на Втората световна война на антиколониални движения и организации, използващи терористични методи в борбата си за национална независимост. В относително кратко време усилията им се насочват към нанасянето на такива удари по чуждото присъствие, които биха ангажирали максимално световното обществено мнение. Така още към края на шейсетте години тероризмът престава да бъде само локален проблем. Извоюваната в редица страни независимост става доказателство за ефективността на прилаганата от местните съпротивителни движения тактика и се превръща в модел за действие и за други формирования на етническа и сепаратистка основа.

Седемдесетте и осемдесетте години бележат следващия етап в развитието на тероризма, който придобива нови черти. Характерните за този период явления са свързани с палестинските групировки и възникналите в Западна Европа крайно леви терористични организации.

Организацията за освобождение на Палестина, представляваща по това време коалиция от няколко терористични формирования, налага модел за изнасяне на действията извън географските предели на конфликта чрез извършване на терористични актове на територията на други държави. През този период терористите започват редовно да пътуват до други държави с цел извършване на нападения. Нов момент е възникналата практика да бъдат нападани и цивилни граждани на трети страни с цел постигането на максимален медиен ефект.

Характерно за периода е появата на редица значими крайно леви терористични организации в Западна Европа като “Баадер - Майнхоф”, “Червените Бригади”, “Втори юни”, „Пряко действие” и други. Важен фактор за възникването им е наличието на функциониращ алтернативен политически модел в лицето на страните от източния блок.

Наличието на общ противник в лицето на САЩ води до установяване на тесни връзки между европейските крайно леви и имащите богат опит палестински организации. В началото на седемдесетте години започва обучение на европейски представители в палестински лагери. След курса на подготовка и завръщане в Европа вече е налице възможност за провеждане на съвместни терористични действия.

Установената практика на сътрудничество между сходни терористични структури и способността им да черпят опит една от друга илюстрира проявяваната от тероризма склонност да се интернационализира.

Колапсът и крахът на съветската система в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години предизвика радикални промени в структурата на международните отношения и доведе до сериозен дисбаланс на силите и интересите в света. Разпадането на съществувалия десетилетия наред биполярен модел създаде в редица региони политическа и социална нестабилност и изведе на преден план потискани до този момент проблеми. Това естествено доведе и до промени в облика, насочеността и акцентите на тероризма като явление.

Могат да бъдат очертани три основни момента, явяващи се следствие от края на студената война и имащи отношение към мащабите и източниците на терористичната заплаха, пред която сме изправени днес.

На първо място трябва да се посочи упадъкът на крайно левите организации, изгубили идейна си платформа. Дискредитирането на съветския модел за постигане на социална справедливост доведе тези формирования до идеологическа безпътица и ги лиши от мотивация. От някога мощните крайно леви структури, съставляващи до голяма степен ядрото на тероризма до края на осемдесетте години, в момента не действа нито една. Функциониращите днес организации с подобна ориентация общо взето стоят изолирани на световната терористична сцена.

Друг характерен момент е вълната от тероризъм на етническа и сепаратистка основа, съпътствала разпадането на бившия Съветски съюз и Югославия. Претенциите за нови граници между републиките бяха свързани с възраждането на исторически спорове за територии и стари междуетнически вражди. Национализмът и ксенофобията доведоха до появата на паравоенни формирования, чиято дейност в голямата си част беше терористична.

Третият и най-важен момент е възходът на един различен вид тероризъм - ислямският. Правейки оценка на терористичните заплахи в световен мащаб, ислямският тероризъм се явява безусловен приоритет. Той представлява частно проявление на религиозния тероризъм, но в сравнение с броя на ислямските терористични организации, останалите религиозни терористични структури имат малка относителна тежест. Когато днес се говори не просто за религиозен тероризъм, а за тероризъм въобще, обикновено се има предвид ислямският тероризъм и борбата с него се очертава като най - сериозното предизвикателство пред международната общност в началото на новото хилядолетие. Основен фактор за възхода на ислямския тероризъм след разпадането на биполярния свят е наличието на мощна идеология в лицето на ислямския фундаментализъм. Днес понятието „ислямски фундаментализъм” представлява събирателно за означаване на разнородна смес от радикално настроени и по - умерени течения, които често дори проявяват враждебност помежду си. Условно може да се обобщи, че за ислямския фундаментализъм е характерно представянето на исляма като универсално средство за решаване както на проблемите в обществото и държавата, така и на личните проблеми. Основен аргумент за правилността на тезата са времената на ранния ислям, когато мюсюлманската общност е била единна и е заемала господстващо положение по отношение на заобикалящия я свят. Следователно всеки обществен модел или социална практика извън тази ранна традиция е пагубен. В този аспект западът става ясно различим основен враг и се очертава конкретната политическа платформа. Реално зад религиозния сблъсък се крият изключително сериозни чисто икономически проблеми.

Във вътрешен план фундаменталистките организации преследват :
- завземане на политическата власт и замяната й директно или в прикрита форма с теократична ;
- подмяна на гражданското законодателство с нормите на шериата;
- разпускане на политическите партии като източник на конфликти в обществото.
Външнополитическите аспекти са насочени към :
- развитие на междуислямското сътрудничество и изглаждане на съществуващите противоречия между мюсюлманските държави ;
- отхвърляне на настоящата система на международни отношения като причина за социалните проблеми в света ;
- световна ислямска революция и създаване на обща ислямска
държава - хегемон в международните отношения.

Създадената от Бин Ладен през осемдесетте години организация “Ал -Кайда” на практика се структурира през 1991 г. Тогава около стотина ислямски доброволци се концентрират в първите лагери за обучение, създадени на територията на Судан и полагат основата на военното й крило. След преместването си в Афганистан, “Ал Кайда” се превръща в събирателно наименование на структури, нямащи нищо общо в организационно отношение с нея, като например афганските и отрядите муджихидини, дошли от цял свят. Бин Ладен основава през 1998 г. в Пакистан “Световен ислямски фронт за джихад срещу евреите и кръстоносците”, в който влиза и “Ал Кайда”. Насочеността на новото образувание е заявена ясно с отправенния религиозен призив, че “убийството на американски гражданин е дълг на всеки правоверен мюсюлманин по света”. Важно е да се отбележи, че призивът на духовния водач в ислямската религия има задължителен характер за всеки вярващ мюсюлманин. В ръководството на обединението, освен Бин Ладен, влизат лидерите на най - мощните фундаменталистки терористични структури. Фронтът става притегателен център и координатор на дейността на множество големи и малки организации, радикални движения, групи и лица от цял свят. По своята мащабност това глобализиране на ислямския тероризъм е явление без прецедент в историята на тероризма. Следват атентати срещу американските посолства в Кения и Танзания през август 1998 г., американския военен кораб “Коул” в Йемен през октомври 2000 г.

Мащабите и последиците от терористичните атаки от 11 септември 2001 г. следва да се разглеждат като преминаване на определена граница и открито обявяване на война срещу съществуващия световен ред и ценностите, върху които е изграден. Друга граница бе премината с големия терористичен акт на гара „Аточа” в Мадрид, с който бе афиширано, че Европа вече не се разглежда само като подходяща за логистика територия. В последвалия ултиматум на Бин Ладен към европейските правителства отчетливо се съдържаше заплахата за нови атаки. Определено след появата на Бин Ладен тероризмът вече е глобален проблем.

Проблемите, свързани с противодействието на ислямския фундаментализъм и тероризъм в световен мащаб са обусловени от няколко фактора :

Първият от тях е социално - икономическата среда, в която това явление намира почва за развитие. По правило фундаментализмът е представян от идеолозите си като алтернатива на светското управление, довело до тежката икономическа криза и влошени условия за живот в повечето арабски страни. Тази идеология залага директно на религиозното чувство и самосъзнание на всеки мюсюлманин, увлича след себе си големи маси хора и акумулира висока степен на фанатизъм и жертвоготовност.

На второ място в различните регионални конфликти, където най - вече намира изява религиозният тероризъм, се сблъскват диаметрално противоположни интереси. Често страните прибягват до него като средство за оказване на натиск върху опонента, когато преговорите не са в състояние да дадат резултат. На това се дължи и високата активност на организациите на сепаратистка основа, за които самият конфликт е база за съществуване.

Трето: доскоро липсваше единен подход за противодействие на ислямския фундаментализъм. Водещите световни сили заявяваха отрицателното си отношение към неговата експанзия само в случаите, когато бяха пряко застрашени техни цели или национални интереси. Едва след атентатите от 11 септември 2001 г. този проблем се разглежда в изцяло нова светлина.

Тези събития недвусмислено показаха, че съвременният международен тероризъм представлява една от най - опасните форми на престъпна дейност, която застрашава не само вътрешната сигурност на отделната засегната държава, но представлява дестабилизиращ фактор за нормалното функциониране на международната политическа, икономическа и правна система. Прогнозата относно основната заплаха за сигурността на България от съвременния международен тероризъм се очертава на плоскостта на сепаратисткия или религиозен тероризъм и произтича от извършители, нямащи връзка с правителствените институции на съответните страни. В този контекст интерес представляват наблюдаваните сложни и многоаспектни връзки между международния тероризъм и транснационалната криминализирана престъпност. Поради настъпилите изменения в структурите на терористичните организации все по - често се наблюдава обособяване на мобилни и гъвкави “клетки”, които се насочват към привличане и използване за своите цели на действащи на национално ниво “чисти” криминални групи. В този контекст може да се говори за тенденции на преструктуриране на традиционните терористични структури и преход към модел на “корпоративно сътрудничество” с местни криминални елементи. Географското разположение на България и нейната близост до страни и региони, засегнати от значителна по мащаби терористична активност, както и възможностите за пребиваване на наша територия под формата на различен бизнес, на лица и групи, оказващи финансова и логистична подкрепа на терористични структури, предполага развитие на ефективни механизми за противодействие, базирани на активно международно сътрудничество.

В последните години тероризмът се превърна в основна заплаха за световната сигурност. Терористичната атака от 11.09.2001 г, военните операции в Афганистан и Ирак и атентатите в Испания и Великобритания не оставят съмнения, че следва да се очакват нови терористични удари в различни точки на планетата. Отпорът на международния тероризъм не е по силите на нито една самостоятелна специализирана институция или отделна страна. Реални и ефективни резултати в борбата с тероризма могат да бъдат постигнати само чрез обединените усилия на цялата международна общност в рамките на единна антитерористична коалиция.

Лариса Руменова