"Македонците са най-големите фалшификатори на историята и ще си прокълнат майчиното мляко, че се отказаха от свети Климент и свети Наум". Това пише бившият македонски премиер Любчо Георгиевски в автобиографията си „Това съм аз“, в която изважда на показ някои от най-противоречивите моменти от историята на Република Македония и на своето участие в политиката.
Бившият македонски премиер разкрива, че през 2001 година с тогавашния си сръбски колега Зоран Джинджич е обсъждал размяна на територии между Македония, Албания и Косово, нещо, което той винаги е отричал досега.

Любчо Георгиевски признава в книгата си, че през 1999 г., по време на войната в Косово, е бил извикан в Белия дом, където тогавашният американски държавен секретар Мадлин Олбрайт е поискала от него съгласие за нападение на сухопътни сили на НАТО срещу Сърбия от територията на Македония.

Георгиевски се съгласил с това искане, но припомня, че този сценарий на САЩ и НАТО не е бил реализиран.

Той разказва, че името "ВМРО-ДПМНЕ" е произлязло от Драган Богдановски, който му е дал името "ДПМНЕ", а Георгиевски и Борис Змейковски по-късно решили да поставят префикса "ВМРО".

Георгиевски признава, че "е бил шокиран", когато на първите многопартийни избори през 1990 г. ВМРО-ДПМНЕ са спечелили 39 депутати.

От 20-годишна дистанция Георгиевски оценява, че Македония щяла да бъде по-добро място за живот, ако вместо Киро Глигоров за президент на държавата след обявяването на независимостта й беше избран Петър Гошев - „първият комунистически лидер, който даде отпор на Югославия“.
Георгиевски твърди още, че Глигоров през този период е игнорирал Конституцията, тъй като в продължение на два месеца и половина не му е давал мандат за премиер, след като ВМРО-ДПМНЕ на изборите през 1990 г. печели най-много депутатски места.

Той си спомня, че е отказал предложението Александър Лепавцов да стане премиер от редовете на ВМРО-ДПМНЕ.

"До атентата Глигоров бе и президент, и премиер, което беше в противоречие с Конституцията", категоричен е Георгиевски. За първият премиер Никола Клюсев пък казва, че той е бил "играч на Глигоров".

Георгиевски казва, че албанците през този период са били готови да участват в правителството на страната и да имат двама министри от своите редици.

"Отхвърлихме това предложение и това бе моята най-голяма политическа глупост, което съм направил досега", казва той.

Георгиевски разкрива и факта, че по време на кризата с косовските бежанци през 1999 година лидерът на албанското малцинство Арбен Джафери "не се съгласявал" с присъствието на косовските бежанци в Македония и двамата заедно оказвали натиск върху Хашим Тачи, тогавашен командир на АОК, те да се върнат в Косово.

За Борис Трайковски заявява, че "не е имал капацитет" да бъде президент, а победата му на президентските избори през 1999 г. я нарича "Пирова победа" на ВМРО-ДПМНЕ. "Глигоров и Цървенковски имаха капацитет за държавен глава, докато Трайковски и Георге Иванов нямат", категоричен е Георгиевски.

Любчо Георгиевски нарича сегашния премиер на Македония, Никола Груевски, най-добрият министър на финансите, но го обвинява, че е враждувал с някои от министрите в кабинета му.

Едно от големите му разочарования се оказал фактът, че мнозина от неговите най-близки политически сътрудници са били агенти на бившите специални служби на Югославия. /glasove.com