- Г-н Липовански, като чухте новината, че СДС ще сменя символа си, мъчно ли ви стана за вашето симпатично синьо лъвче?

- Лъвчето навремето бе плод на ентусиазъм, както и правенето на СДС. Но понеже СДС не е това, което аз съм си представял, че трябва да бъде, не изпитвам чувства за раздялата му с моето лъвче.

Бих се ядосал само ако го пипнат. Авторското право не го позволява и ме защитава, независимо от волята ми. Ако рекат да префасонират това, което съм направил, вероятно ще ги съдя. Ако правят нещо ново - тяхна работа. Отдавна има стремеж да се затули и забрави синьото лъвче. За мое удоволствие хората го харесват.

- То е дружелюбно и приветливо. Даже комунистите го харесваха. Защо го изпращат в историята?

- Не зная. Иначе аз исках то да е дружелюбно. Направих го на комиксов принцип, за да бъде символ на нашите надежди.

- Днес бихте ли си поиграли, за да измислите нов символ на десницата? Имате ли вдъхновение?

- Засега - не. Кое е десница? Много хора възприемат дясното като нещо ужасно, лявото - като нещо приемливо заради носталгичните нотки в нашето общество.

В България понякога десните са леви, левите са с десни действия... Пълна лудница. Няма го дясното, за което бих се закачил и бих направил нещо.

- Бяхте свидетел и активен участник в събитията около промяната, депутат във Великото народно събрание. Ако сега ви предложат да участвате в политиката, би ли приел стар лъв като вас?

- Не бих приел. Не за друго, а защото нещата съзнателно се чалгизират. В парламента влизат хора не за да свършат някаква работа, а за да си устроят живота. Най-невероятни човечета се появиха. Като попаднат в светлината на прожекторите, те решават, че няма нищо по-важно от тях. Властта и вниманието се услаждат.

- СДС, може би и заради наближаващите избори, е настроена остро към сегашното управление. В интервю за “Труд” синият лидер Мартин Димитров дори се опасява, че малко по малко вървим към диктатура. Бихте ли се съгласили със страховете му?

- Не бих казал, че вървим към диктатура. Мартин Димитров е интелигентно момче и ми харесва, но една птичка пролет не прави.

В България здравата ръка ще бъде полезна. В момента мафията си има държава. Събитията се диктуват от нечии интереси, само не и от държавните.

- Между вас и Мартин Димитров разликата е 28 г. А по какво се различава новото синьо поколение от старото? Може би днешното е по-прагматично? СДС на юпитата?

- Къде са тези юпита? Мартин Димитров е образован и ерудиран, но липсва масовото младежко участие в СДС, което ще промени нещата, без да носи негативите от миналото. Ако някой се сети да привлича млади хора, не виждам как ще стане. Българските деца бягат навън. Тъжно, но факт.

- И интелектуалците се разбягаха от политиката.

- Никой няма интерес от тяхното участие, ерудиция и познания. Така наречените политици отблъскват свестните хора. Страх ги е, че ще бъдат засенчени. Ще им пречат на игричките. Интелектуалците са пасивни, защото никой не им иска мнението.

- От друга страна, вие сте привърженик на тезата, че политиката е професия.

- Професия е, и то сериозна. Обичам да давам пример с мое познато момче, англичанче, което на 12 г. знаеше какво ще учи, къде, какви специалности, защото ще става политик от партията на торите. От малък се подготвяше. Не случайно казвам, че англичаните са управлявали и управляват света.

В България политик е измислена професия. Случайни човеченца казват, аз съм политик или твърдят, че са елит. Обществото определя кой е елитът, не се определям сам. Резултатите от това самозванство са налице.

- На вас не ви ли се услади депутатството?

- Откровено казано - не. Даже ме е срам от моето участие в цялата работа. Аз не съм се стремил да ставам депутат. Събитията и обстоятелствата ме вкараха във Великото народно събрание. Аз съм единственият, който след ВНС е подписал декларация, че не желае повече да се кандидатира, защото е редно да влязат по-подготвени хора. Въпреки че съм четвърто поколение член на парламента. А то какво стана... Влязоха други, но не се оказаха подготвени.

- Като гледате новите богаташи, бяхме ли наивни преди 21 години?

- Богаташите бяха добре програмирани. Богаташ, поне според мен, предполага качества, подготовка и много труд. Нашите забогатяха с крадени пари. Голяма фантасмагория е, че имало ченгета и мутри. Не, те са една и съща организация. От мутрите трябва да се страхуваме така, както едно време се страхувахме от милицията. Все от нещо трябва да се страхуваме, за да можем да бъдем подчинени.

- Споделяли сте любопитни спомени от времето около промяната. Вярно ли е, че на 9 ноември 1989 г. сте били на гости на американския посланик?

- Да. Жорж Ганчев доведе Сол Полански на едно представление на жена ми (б.р. - актрисата Ина Попова) в НДК. Моноспектакълът бе изграден върху стихове и писма на Емили Дикинсън. Посланикът се впечатли, че някой се сеща за автор, който е вълшебен. Покани ни в резиденцията на ул. “Велико Търново” да гледаме “Рейнмен”, аз тогава за първи път видях толкова голям телевизор. Попаднахме в странна компания.

Там бяха Петър Берон и съпругата му Таня, Румен Воденичаров, ако не се лъжа. Бяха Румен Сербезов и жена му, актьорът Велко Кънев със съпругата си, английският и френският военни аташета, Монтгомъри, тогава военен аташе на САЩ. Бе четвъртък срещу петък, никакъв ден. Като свърши филмът, посланикът запали осветление в зимната градина и видяхме наредени маси. Домакинът каза: “Да се почерпим. Имам повод.” На другия ден се оказа, че сме 10 ноември...

- На 10-и учудихте ли се, че Тодор Живков падна? Или се сетихте за почерпката и направихте връзка между случките?

- По-късно направих връзка. Мисля, че са знаели какво става.

- В дома ви на ул. “Оборище” са се събирали недоволни от режима. Днес как си обяснявате реплика на Ахмед Доган на ваша сбирка, да не се занимавате с турския въпрос?

- Знаел е какво прави. Когато излезе от затвора, Доган мина за пет минути през къщи. Каза: Отнемам ви правото да се занимавате с проблема на турците.

- Какво бихте сложили вие в музея на тоталитарното изкуство?

- Паметниците на Съветската армия. Никой никъде не вдига паметници на узурпатори.

- Завидяхте ли на автора, който превърна съветските бойци в герои от американските комикси?

- Завидях му за хрумката и куража. Той показа отношение към този паметник с вкус, замах и артистизъм.

- Като чухте думите на премиера Борисов за създаденото от Тодор Живков, какво си помислихте?

- Има си хас 30 години да си управлявал и нищо да не си направил.

- Сигурно се радвате на строителната програма на ГЕРБ и особено на амбицията за Български Лувър?

- Понятието Български Лувър е на Людмила Живкова. Много отдавна тя го измисли.

Не се радвам, защото, когато бях в Галерията за чуждестранно изкуство, първо, издействах тя да стане национална. Второ, направих програма да се вземе сградата на МЕИ и тя да стане собственост на Министерството на културата. Влади Николов направи проект за комплекс, който включваше карето от сгради, стъклено здание в двора, плюс хранилища на субнивата, които щяха да обслужват всички музеи.

Радвам се, че Вежди Рашидов успя да намери пари, но ще се реализира една трета от нашия мащабен проект, който потъна в небитието.

- Има нещо наивно обаче в тезата, че с български Лувър ще привличаме чужденци. Нима не биха предпочели оригинала?

- Ние обичаме да избираме неподходящи и претенциозни заглавия. Хубав музей, който обединява всичко, което имаме, ще привлича посетители. Крайно време е нашето изкуство - старо и ново, да се мери със световното. Стига с тези забрани. Понеже Златю Бояджиев е голямо съкровище, няма да пускаме картините му зад граница. Че е съкровище - добре. А как ще разберем как се съизмерва той със съвременниците си, ако не мине през търговете на “Сотбис”, “Кристис”.

- За какво ви е кипвало напоследък и сте си казвали: пак трябва да излезем на площадите?

- За всичко ми кипва, но хората обръгнаха и не им се излиза на площадите. Със забити носове приемат всичко, което им се случва. Държавата се грижи за монополите, за “Лукойл”, за топлофикации и електрификации, а не за интересите на населението. То се умори и обезвери, явно това беше целта.

- Как ви изглежда България от Емона - райско кътче, което събира през лятото столичната бохема, а и Станишев, ако не се лъжа, ви е съсед.

- Братът на Станишев ми е съсед. Не цялата бохема, група приятели художници сме тук. България изглежда много добре, защото нищо не се вижда. Ние сме напълно отделени и затова си обичаме Емона. В София всичко ме нервира - от паркирането до невъзможността да караш колело. Аз съм пенсионер на свободна практика. Донесъл съм си малко боички и платна, като ми се дорисува - рисувам. Не ме чакайте в София преди Коледа.

ВИЗИТКА

Георги Липовански е роден през 1949 г. в София.

Завършва графичен дизайн в Художествената академия.

Депутат от СДС във ВНС (1990-1991).

Зам.-министър на културата в служебното правителство на Софиянски.

Директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство (1992-2004).

Участва в близо 200 изложби в България и чужбина.

* С художника Георги ЛИПОВАНСКИ, автор на лъвчето на СДС, разговаря Таня Джоева /в-к "Труд"