От Фейсбук профила на журналиста Георги Даскалов

Преживявал съм – и съм участвал в – тежки изборни загуби. През 1994 например бях председател на секцията в родното ми село Драгушиново. Беше погром – Жан-Виденовата БСП взе над 2 258 000 гласа и 125 мандата. Как съм броил и подписвал протоколите – не искам да си спомням.

Впрочем – активността тогава беше 75%, а ДПС имаше малко над 5% и 15 депутата.

А местните лидери на Народен съюз – Мозер и бай Стефан Савов – като Стойчо Валявичарски, злорадстваха и ми се подиграваха.

Но после, през 96-а, се сдобрихме и направихме каквото направихме. (Вече бях в София и гледах малко отвисоко, може би не е трябвало).

Толкова можахме.

Сега гледам как дерат ризи едни хора за тоталната изборна катастрофа на ПП-ДБ.

Нищо трагично не е станало.

Животът е такъв – не може винаги да печелиш.

Но ако знаеш какво искаш и къде да отидеш – всичко е наред.

Помня една сбирка на голф игрището в Ихтиман, пред камината.

Костов таман беше млъкнал, но там говори пред тесен кръг.

И рече – ние имахме кауза, а сега новото ръководство – Надежда Михайлова – трябва да си измисли кауза. Ние ще помагаме, но ще стоим отстрани. Те трябва да си измислят каузата.

Не искам да влизам в полемика с менторите на ПП-ДБ – Аламанов, Дайнов, Тицин.

Но все пак да кажа.

Не е комуникацията.

Каузата е.

И – макар този съвет да не е искан и вероятно ще бъда отново обект на заяждания и подигравки – най-вече към моите приятели от ДБ, с които ме свързва общо минало, надявам се и общо бъдеще – бъдете по-умерени, по-консервативни, по-предвидими, мислете за страховете на хората.

Не всичко, което измислят Кирил, Денков и Лена, се възприема еднозначно от хората.

Мислете като нормални хора. Огромна отговорност носите.

За ПП нямам никакви илюзии.

Това е отделен – сам за себе - си свят.

Язък за барута.