Ген. Стоян Тонев е роден на 3 декември 1953 г. в Кърджали. Завършва медицина във ВМИ - Пловдив през 1979 г. Работи като началник на медицинска служба на авиополка в Чешнигирово (1979-1981 г.). След това е началник на кабинет по кожни болести във военна болница -Пловдив; главен асистент и началник отделение в Клиниката по кожни и венерически заболявания към ВВМИ. От 1990 до 1992 г. е заместник-началник, а до 2002 г. е началник на Клиниката по кожни и венерически болести при ВМА. От септември 2002 г. е началник на ВМА. Кандидат на медицинските науки (1991 г). Доцент (1991 г). Специализирал в САЩ (1990 г., 1994 г. и 1996 г.), във Франция (1992 г.) и в Чехия (1990 г.). Бригаден генерал от медицинската служба (2002 г.), генерал-майор (2007 г.). Има над 120 публикации. Редовен член на Европейската и Американската асоциация по кожни и венерически болести, както и на Асоциацията по сексуално трансмисивни болести. Член на редакционните колегии на три научни списания, заместник-председател на Българското дерматологично дружество. Национален консултант по дерматология и венерология.

Навръх рождения си ден, малко преди да напусне кабинета си на най-успешния шеф на Военно-медицинска академия, ген. Тонев даде на “ШОУ” най-искреното си интервю.

- Ген. Тонев, вие сте военен, човек на закона, но не ви ли е поне малко криво, че трябва да напуснете поста си? Вашето име беше вече станало синоним на Военно-медицинска академия!...
- Получил съм от армията всичко хубаво, което съм искал в този живот, и приемам това като логичен край на моята кариера. Става въпрос за девоенизиране. По закон в българската армия генерал-майор се пенсионира на 60 години. Затова аз повече не мога да бъда шеф на ВМА. Даже аз в момента съм най-възрастният генерал в българската армия. Доайен съм на генералите в армията. Готов съм за това, което се случи, вече от една година!

Сега няма да бъда военен, но това не значи, че няма да продължа работата си като лекар, като професор и като шеф на Катедрата по дерматология и венерология във ВМА. Ще работя и в Катедрата по организация и тактика на медицинската служба.
Въпреки че наскоро прочетох, че ваши колеги са ме пратили шеф на болница в Катар за 50 000 долара! Някои неща е хубаво да са и верни! /смях/

- Колко пъти са ви канили за здравен министър?
- Всички правителства през последните 20 години са ме канили!

- Във ВМА пациенти са били много политици. Докарвал ли ви е някой до прединфарктно състояние?
- И политиците, когато са болни, са като всички останали. Има един израз, който е леко циничен: “Мъжът след 30 години разбира, че има и други членове на тялото!”. А пък всеки човек, какъвто и да е той, като получи телеграмка от Господа, става религиозен...
Всички политици са били наши пациенти! Това не е отсега, а още от социалистическо време! Правителствена е бутикова болница – тя няма 18 клиники, които ние имаме, имаме договор – и политиците се лекуват при нас.

И Тодор Живков го оперираха едно време от простата при нас

Няма министър, няма депутат, който да не е идвал във ВМА, когато има нужда!

Между другото, забелязал съм, че колкото повече лекари има в един парламент, толкова е по-интелигентен. По времето на Сакскобургготски имаше най-много лекари депутати.

А в прединфарктно състояние изпадаме, когато трябва да говорим с близките на евентуални донори за трансплантации. Тогава е много тежко, защото винаги възниква въпросът: “Не може ли още нещо да се направи?!”... Това е най-трудният момент особено, когато става въпрос за млади хора, когато трябва да говориш с родителите... Трябва да вземеш решения, които са много тежки, с висок емоционален заряд.

- Вие сте известен с острото си чувство за хумор. Имали ли сте случай, в който да стреснете някого с него?
- Дължината на мъжкия член в ерекция е три пъти колкото дължината на палеца на мъжа. Освен това се гледа безименният пръст при мъжа да е по-дълъг от показалеца! Това е показател за висок тестостерон! Това е и белегът, по който се подбират бегачите на къси разстояния. Веднъж на лекция обърнах внимание на женската половина от аудиторията да не гледат носовете и окосмяването на мъжете, а именно това, което ви казах.

- Твърдите, че черното чувство за хумор спасява лекарите?...
- В тежки ситуации е така, защото, ако лекарят е емоционален и разсъждава емоционално, той не може да бъде полезен за болните, тъй като емоцията винаги е вредна в отношенията пациент – лекар!

Пастьор веднъж казва между колеги: “Ние, лекарите, имаме много врагове на този свят. Един от лекарите се обажда: “И на Оня свят – също!”...

- Коя е най-критичната ситуация, която сте преживели като шеф на ВМА?
- Атентатът в Кербала. Това беше една голяма трагедия! Нашите екипи, които бяха там, в батальона, се справиха перфектно. Но ние изпратихме самолет и прибрахме от там 55 души ранени! Това бяха млади момчета с техните планове за бъдещето, тежко ранени!...

Първият път, когато съм изживял подобно нещо, беше с нашия батальон в Камбоджа. 9 души транспортирахме от Банкок. Тези моменти, когато се докосваш до реална война, са много тежки, защото ти си подготвен технически, подготвен си като специалист, но не си подготвен емоционално. В такива моменти виждаш, че най-важен е животът на човека, а всичко останало е суета!

- А кой е най-тежкият ви момент в личен план?
- Като почина баща ми преди 15 години. Когато умира родителят ти,

осъзнаваш, че си следващият!

И изпитваш чувство на вина, че не си му отделил повече време, че не си поговорил достатъчно с него... Майка ми е жива, на 88 години е, да е жива и здрава!

- Навярно се чувства по-сигурна със син като вас?
- Това е и така, и не е така. Тя, и на тая възраст, винаги ми дава съвети, прави ми забележки, особено че не се пазя, даже и... когато е студено - че не съм се облякъл добре...

- Вие имате син и дъщеря...
- Синът ми е инвестиционен банкер, изпълнителен директор на застрахователната компания “Уника”, а дъщеря ми е омъжена в Америка, финансист е, работи в Ню Йорк.

- Известен сте като бохем. Много ли са хората, с които си пиете виното?
- Бохем е малко силно казано. Човек като началник има много повече познати, а реално приятелите се броят на пръстите на едната ръка. И те са още от детството. Човек има моменти в живота си, когато е по-силен, други - когато е по-слаб, а приятелите са винаги едни и същи.

- Събирате стари лекарски инструменти, старинни монети...
- Да, това е моя страст. Малко известно е, че до 3-и век от нашата ера са измислени всички лекарски инструменти! Оттогава досега са измислени само 6! А те са повече от 2000! Събирам само старинни монети, свързани с медицината... Някога, когато не е имало медии, монетите са играли роля на медии.

Но преди години крадци бяха влезли в дома ми - взели някакви дребни златни бижута на жена ми, някоя и друга бутилка уиски, а на лекарските инструменти, които бях наредил, осветени на един шкаф, както си трябва, и им се радвах, никой не обърна внимание! Коментарът на жена ми беше:

“За какви глупости си даваш парите, даже крадците не искат да ги вземат!”

- Забогатяхте ли като лекар?
- Лекарската професия е такава, че никога гладен няма да останеш, където и да попаднеш. Като ходя на вилата на майка ми и баща ми на Цигов чарк, например, идват хора наоколо от селата, от съседните вили, които искат да ги прегледам. Българинът е благодарен и всеки носи нещо – я пиле, я картофи, особено картофи, там в района има много картофи...

Като бях навремето военен лекар в авиополка в Чешнигирово, идваха хора от селата наоколо по спешност. И понеже там отглеждат фъстъци, след това две години имах фъстъци за всички приятели! Но от медицина богат не се става.

- А рушвети предлагали ли са ви?
- Дойде при мен преди години един депутат от малцинството /от ромски произход – б. а./. Вика: “Докторе /на него учтивата форма не му беше позната/, трябва да направим една далавера!”. Аз казвам: “Готово, кажи!”. А той: “Докторе, ти ще измислиш далаверата, пък аз ще получа парите!”. Такъв беше неговият начин на мислене - той е депутат и затова трябва да получи парите!

Бях млад лекар, на кабинет във Военна болница. Идва един циганин войник с баща си. Бащата вика: “Докторе, трябва да дадеш малко отпуска на момчето!”. Казвам му: “Не може, нищо му няма, поне нещо да му имаше!”. А циганинът: “Докторе, ще ти направим златен пръстен на големия пръст на крака!”. Много се смяхме тогава с колегите!

- Чувала съм, че непознати хора често са идвали в кабинета ви да искат пари назаем...
- Много често! Идва и казва: “Лекуваха ме при вас, сега трябва да се прибера, но нямам пари за билет за влака”. Той навярно не ги е искал пряко от мен, а е мислил, че аз имам начин да ги дам от болницата. Мисли, че трябва да бъде обгрижен изцяло!

- Чували ли сте слухове, клюки за вас, правили ли са ви интриги?
- Това е нормално - да има клюки, интриги и слухове, защото, ако тях ги няма,

значи хората не се интересуват от теб!

- Има ли нещо вярно, примерно, в слуха, че вие като шеф на ВМА сте толерирали финансово някои шефове на клиники?
- Не може човек да спре хорските приказки! И по-добре на хората в устата, отколкото в краката! Tолерирал съм хора, които могат да променят нещата и могат да направят така, че тези клиники да бъдат най-добрите! Първите, на които преди 12 години започнах ремонтите, бяха клиниките на моите конкуренти в конкурса за началник на ВМА – физиотерапията и инфекциите. И до днес те са на европейско ниво, без аналог в страната. Следващата реновирана клиника бе онкохематологията. Беше ме срам най-тежко болните пациенти да нямат елементарни условия за лечение.

Но ако попитате персонала на болницата коя е най-ценната придобивка за тях през този период, всички ще ви отговорят, че това е служебният паркинг във вътрешния двор с 800 паркоместа...

Едва на петата-шестата година от управлението си реновирах и клиниката по дерматология, на която бях началник преди това. Интересното е, че по този повод търпях критики и в двете посоки – защо чак сега я ремонтирам и какво да очакваме от човек, който не може да „оправи първо собствения си двор”?! Човек не може да угоди на хорските приказки!

- Вас пък някой толерирал ли ви е през годините? Президентът Първанов? Още един слух...
- С Петър Стоянов съм съученик, би трябвало с него да съм по-близък, нали? Би трябвало той да ме е толерирал, когато беше президент! Но аз не бях началник тогава. Ние сме просто добри приятели.

Уважавам Първанов, смятам, че той беше един успешен президент. Но няма политик, за когото да кажа: Той ми е помогнал! От Сакскобургготски насам, пък и преди това - с Желю /Желев – б. а/ - с всички съм бил в добри отношения.

- А какви са отношенията ви с жените?
- Скучни. От 18 години жените ме харесват не като любовник, а като съпруг и покровител! Освен това основното, по което се съди за един мъж, са работата и децата.

- Кой е любимият ви виц напоследък?
- Един внук пита дядо си: “Коя беше голямата ти любов?”. “Полякините!”, отговаря лаконично старецът.


Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА