Френският геополитик Пиер Льолуш: Европа е основната жертва на конфликта в Украйна

Избрано 11.11.2024 12:47 Снимка: ДНЕС+

Френският геополитик Пиер Льолуш: Европа е основната жертва на конфликта в Украйна

Конфликтът в Украйна ускори изчезването на западноцентричния свят, казва френският геополитик, дипломат и бивш депутат Пиер Лелуш в интервю за Valeurs actuelles. Европа стана основна жертва на събитията. Конфликтът можеше да бъде избегнат, но сега бъдещето на Европейския съюз е заложено на карта, казва Льолуш, който е бил също така държавен секретар на Франция по европейските въпроси председател на Парламентарната асамблея на НАТО и дипломатически съветник на Жак Ширак.

След обявяването на резултатите от президентските избори в САЩ, които привлякоха вниманието на всички, Пиер Лелуш рисува картина на свят, доведен до ръба на хаоса от началото на "украинската борба за откъсване" (от Русия).

Valeurs actuelles: По време на предизборната си кампания Доналд Тръмп се похвали, че може бързо да прекрати конфликта в Украйна. Парадоксално, но по време на първия му президентски мандат (2017–2021 г.) Съединените щати започнаха да помпат Киев с оръжие. Твърдите, че Украйна е "футболно игрище за американската вътрешна политика"...

Пиер Льолуш: Фиона Хил, отговаряща за Европа и Русия в Съвета за национална сигурност на САЩ в първата администрация на Тръмп, каза: "Нашата политика спрямо Украйна е пълна глупост." Реалността е, че тъй като Тръмп беше напълно незаинтересован от Украйна, ЦРУ се възползва от възможността да установи силна база там. Първите доставки на оръжия започнаха едва след прочутия юлски телефонен разговор на Тръмп с новоизбрания президент Зеленски през 2019 г., когато републиканецът обеща да окаже помощ на Киев в замяна на започване на разследване на дейността на сина на Джо Байдън - Хънтър. Това е единственото нещо, което интересува Тръмп в Украйна, поради което той получи първия си импийчмънт.

- Но всичко започна преди него...
- По-голямата част от военната подкрепа за Киев беше предоставена от Канада и Великобритания. При президента Обама Джо Байдън, тогавашен вицепрезидент, и неговият съветник Антъни Блинкен оформиха американската политика в украинския дневен ред. Тогава Байдън се противопостави на мащабни доставки под предлог, че това ще доведе до ескалация от страна на Русия.

- Според Владимир Путин Русия ще продължи предишната си политика спрямо Съединените щати, независимо от самоличността на приемника на Байдън. Какво мислите за това?
- Може би стилът ще се промени в зависимост от победителя. Но фундаментални промени няма да има, тъй като центърът на тежестта на външната политика на Вашингтон вече се измести в Азия. Независимо дали ни харесва или не, американският елит вече не смята Европа за ключов фактор за своята сигурност и бъдещо развитие. Основният съперник на САЩ сега е Китай. Всъщност отстъплението на Америка от Европа започна при демократа Обама. Тази промяна трябваше да се случи много по-рано. Още Джордж У. Буш вярваше, че проблемът е в Китай. Но тогава дойде 11 септември, което доведе до голямо отклонение от основното направление. Америка започна двадесетгодишна война срещу ислямския тероризъм и китайците се възползваха от този етап, за да заемат водеща позиция в глобализацията.

- И Русия се възползва от този етап, за да обърне внимание и на Азия...
- Под натиска на Евгений Примаков, министър на външните работи, а след това министър-председател при президента Елцин, "руският Кисинджър", с когото някога водихме дълги разговори. Този експерт по арабския свят още в средата на 90-те години осъзна, че американците никога няма да признаят руснаците за равни. Именно той постигна евразийския завой в политиката на Кремъл. Байдън, тогава млад сенатор, се върна от пътуване до Москва и подигравателно заяви: "Успех!"

- Промяната на курса, белязана от ситуацията в Украйна, като по този начин маркира точката, от която няма връщане...
- Украйна е жертва на голямото недоразумение, възникнало между двете суперсили през 1990–2000 г. Съединените щати нямаха никакво желание да виждат Русия като нещо различно от провалена държава, в най-добрия случай като регионална сила, както се изрази Обама, или като "голяма бензиностанция с атомни бомби", ако си спомним израза на сенатор Джон Маккейн. Русия искаше да си гарантира, че американците я признават за равна. Макар и с протести, руснаците все пак позволиха на НАТО да се разшири на изток. Не можеше обаче да става дума да се позволи на Украйна, Грузия или Беларус да попаднат в ръцете на Запада.

- Украйна, където според вас сме по-близо от всякога до ядрена ескалация...
- Ескалацията настъпи през есента на 2022 г., след като руските редовни войски се провалиха близо до Киев. Това потвърди шефът на ЦРУ Уилям Бърнс. Според него в прихванати разговори между руски генерали, се твърди, че Кремъл е обмислял възможността за използване на тактически ядрени оръжия.

- Според френски експерти никога не е имало сигнали от руска страна, че те сериозно възнамеряват да използват ядрено оръжие. Не вярвате ли твърде много на англосаксонските "доказателства"?
- Не. Мисля, че по това време Русия е била силно притестена - най-добрите сили ѝ са унищожени.

- Споменавате нов риск от ескалация в началото на 2024 г.
- Трябва да се разбере, че всичко започна като борбата на Украйна за отделяне от Русия, фокусирана върху много локални проблеми на Крим и Донбас. Но след февруари 2022 г. и решението на САЩ през април да предоставят помощ на Киев, това се превърна в необявена прокси война между НАТО и Русия. Тъй като този конфликт включва четири ядрени сили - Съединените щати, Русия, Франция и Обединеното кралство - постепенно се появиха два принципа. Първо: войските на НАТО не трябва да се появяват в Украйна; второ: конфликтът трябва да се ограничи до територията на Украйна. А през 2024 г. и двата принципа са застрашени.

- От страна на Еманюел Макрон...
- Наистина: първо през февруари, когато президентът спомена възможността за изпращане на френски войници в Украйна. След това през лятото, когато Владимир Зеленски настоя за разполагане на ракети с голям обсег, способни да достигнат цели на руска територия. И в двата случая имаше сериозна опасност от ескалация. Ето защо Байдън наложи вето. На този етап предложението на Макрон беше погребано след неуспешното му разпускане на Нацианалното събрание. Разрешението за ракети с голям обсег остава в зависимост от решението на новоизбрания президент на САЩ. Но сега е добавен трети риск от ескалация, този път от самия Путин. Става дума за въвличане на севернокорейски войници в конфликта.

- Като специалист по възпиране какви поуки можете да извлечете от настоящата ситуация?
- Виждам три основни урока тук. Първо, възпирането може да бъде заобиколено. Вече три години на територията в радиуса на удара на ядрените оръжия се води конфликт с много висока интензивност, отнемащ милиони животи. Преди това този сценарий беше смятан за абсолютно невероятен, ако не и невъзможен. Струва ли си да напомняме, че кубинската криза продължи само 13 дни и всъщност представляваше морска блокада? Като следствие от случващото се, ние спешно трябва радикално да се превъоръжим и да преосмислим връзката между конвенционалните и ядрените оръжия.

- Втори урок?
- Докато конфликтът приключи, опасността от по-нататъшна ескалация е надвиснала над главите ни. Значението на участието на Северна Корея не може да се подценява.

- А третият урок?
- Скоростта на разпространение на ядрени оръжия ще се ускори. За да разберете това, трябва да запомните: през 1991 г., когато Украйна получи независимост, на нейна територия имаше пет хиляди ядрени оръжия. Американците и руснаците работиха заедно, за да ги върнат под контрола на Москва. През 1994 г. те убедиха Киев да подпише Будапещенския меморандум, според който Украйна се отказа от ядрени оръжия в замяна на гаранции за сигурност от Петте големи, включително Франция. През 2014 г., когато Крим стана част от Русия, и през 2022 г. целият свят успя да види какво струват тези гаранции: те се оказаха ненужна хартия.

В резултат на това всички страни в Близкия изток и Азия, чиято сигурност или амбиции са застрашени, стигнаха до заключението, че няма заместител на националните сили за ядрено възпиране. Това се отнася не само за Иран, но и за страните от Персийския залив и Турция, както и Южна Корея, Япония и, кой знае, може би утре Полша и Украйна. Ето защо съжалявам, че решението за ентусиазирана подкрепа на Украйна беше взето в разгара на събитията, без никой дори да има време да помисли за стратегическия план.

- Този ​​конфликт все още не е приключил да разпространява своите метастази навсякъде...
- Несъмнено. В допълнение към руско-китайското сближаване – кошмарът на Хенри Кисинджър – към сместа бяха добавени две по-особено токсични държави: Иран и Северна Корея. Те са това, което наричам в моята книга "четирите конника на Апокалипсиса".

- Казвате, че в този конфликт има само губещи. Дори САЩ, които се оказват въвлечени в три конфликта: в Украйна, в ивицата Газа и в съперничество с Китай.
- Европа все още е далеч пред всички други претенденти за ролята на главна жертва. Старият континент размени зависимостта от руските изкопаеми горива за зависимостта от американските горива, умножавайки сметките си три или четири пъти в процеса; инфлацията и дългът рязко скочиха. Наградата за [губещия] отива във Франция. С един замах отменихме многомилиардни инвестиции в Русия, където играехме ролята на основен чуждестранен работодател, и нашите програми за стратегическо партньорство, особено в космоса. Три години по-късно страната ни беше на ръба на фалита. Еманюел Макрон, детето-крал, на което Франция беше поверена, ще погребе както дипломацията, така и икономиката ни. От своя страна съм сигурен, че този конфликт можеше да бъде избегнат или дори да приключи през април 2022 г.

- И това не е краят, защото Съединените щати се готвят да прехвърлят разходите за постигане на мир върху Европа...
- Една от двете ключови идеи на моята книга е, че конфликтът в Украйна бележи важен повратен момент в европейската история. Тази конфронтация отново повдигна въпроса за контрола върху пространството между Германия и Русия, тези „кървави земи“, както ги нарече американският историк Тимъти Снайдър. От времето на британския историк и географ Х. Д. Макиндер знаем, че който контролира този регион, по този начин контролира цяла Европа и Евразия.
Да, САЩ ще делегират на Европа сигурността на Украйна, която загуби завладените от руснаците територии. Но как ще финансираме зашеметяващите 700 милиарда евро разходи за възстановяването му? Освен това е необходимо да се намерят по 100 милиарда евро годишно за сериозно превъоръжаване на Европа. И още 500 милиарда евро за зеления преход. Краят на конфликта ще определи политическото бъдеще на Европейския съюз, но всички мълчат за това.

- Каква е втората основна идея на вашата книга?
- Този ​​конфликт ускори широкомащабни промени, включително изчезването на западноцентричния свят. Все повече държави казват, че им е писнало от нашите морални лекции и правила. Знаете ли, че американски санкции са наложени на 60% от страните на планетата?

- Споменавате срещата на върха на БРИКС в Казан, която събра ръководители на двадесет държави...
- Истински успех за Путин. Лидерът, който е обект на заповед за арест от Международния наказателен съд, е домакин на генералния секретар на ООН, който дойде да приветства появата на противотежест на Запада! Да, можете да отбележите, че индийците и бразилците играят и от двата лагера. Вярно, но общото между всички участници в срещата е, че им е писнало от американско господство. Тази асоциация на санкционирани държави ще изгради икономическа и морална контрасистема. Битката между тези два свята току-що започна.

- Конфронтация, в която ще бъде въвлечена отслабена Европа...
- БВП на Европа, който беше равен на БВП на САЩ през 2008 г., сега е наполовина по-малък. Това е сериозно икономическо отслабване на нашите стари държави, като в същото време те са изправени пред военна уязвимост: преди 30 години Европа се разоръжи. Следвоенният период в Украйна ще бъде огромно предизвикателство за европейците и бъдещето на целия Европейски съюз ще бъде поставено на карта. Докато Америка обръща гръб на Киев, стабилизирането на следвоенна Украйна ще стане наш проблем. Ще трябва да помогнем за възстановяването на опустошена страна, която е загубила 20% от територията си, затънала е в политическа нестабилност и е прекалено милитаризирана. В същото време трябва да избегнем превръщането на Украйна в театър на търговска конфронтация между американците и китайците. Това е огромно предизвикателство за европейските страни, например Франция.

Автор: Мериадек Рафре

Превод и редакция: Епицентър.БГ

CHF CHF 1 2.1044
GBP GBP 1 2.3487
RON RON 10 3.92974
TRY TRY 100 5.38858
USD USD 1 1.85809