Владимир Путин създаде крехко равновесие в Русия, основано на аполитичност и репресии, но е готов да го разруши в името на победата над Украйна. Кремъл няма да отстъпи, дори ако това изисква масова мобилизация и превръщане на настоящата система в открита диктатура, пише Foreign Affairs.

Руският президент наложи почти зловещо спокойствие в страната си. Скоро след като встъпи в длъжност през 2000 г., той обвърза някога независимите олигарси на страната с държавата, като същевременно успокои нарастващата средна класа с повишаващ се жизнен стандарт и материален просперитет. Постепенно той изгради управляваща идеология, основана на руската история, която беше достатъчно националистическа, за да вдъхне гордост, но не толкова, че да бъде разделяща.

В резултат на това, след четвърт век на власт, Путин доведе Русия до равновесие. Животът в Русия вече може да бъде успокояващо предвидим, дори понякога да изисква адаптация.

Хаос обзема Близкия изток, американската политика може да е бурна, а Европа преживява най-лошата си война от 1945 г. Но Путин даде на руснаците това, което най-много искаха: стабилност. Страната не е преживяла значителни сътресения или политически вълнения. Всъщност Русия на практика няма политика – няма истински политически партии и няма смислени избори.

Държавата, която си запазва правото на репресии, преследва главно онези, които се осмеляват да изразят недоволството си – изчезващо малцинство от руснаци. В този обществен договор Кремъл запазва контрол и повечето руснаци могат да си вършат работата, стига това да не излиза извън рамките на допустимото.

Новата реалност обаче застрашава този внимателно изграден баланс. Путин отдавна обещава на руснаците страна, пламтяща от амбиция, власт и слава. Още през 1999 г., в статия "Русия в началото на хилядолетието", публикувана в руската преса малко преди да встъпи в длъжност като президент, той подчертава "вярата във величието на Русия".

В статията Путин намеква, че последният лидер на Съветския съюз Михаил Горбачов и първият президент на постсъветска Русия Борис Елцин са поставили страната на колене, включително като са позволили на постсъветските държави и бившите страни от Варшавския договор да напуснат орбитата на Москва.

Историческата задача на Путин, както той я вижда, е да възстанови Русия като основен играч на международната сцена. На Мюнхенската конференция по сигурност през 2007 г. той се обърна неуважително към Запада, упреквайки Съединените щати и техните съюзници за "едностранни и често незаконни действия", които "са довели до нови човешки трагедии и са създали нови огнища на напрежение".

Четири месеца по-късно Путин изпрати десетки хиляди руски войници в Грузия, завземайки една пета от територията на тази страна. През 2014 г. Русия нахлу в региона Донбас в Източна Украйна и анексира Крим. На следващата година руската армия демонстрира своите експедиционни способности в Сирия. А през 2022 г. Путин започна пълномащабна война срещу Украйна в опит да преначертае картата на Европа и да утвърди глобалното влияние на Русия.

Но свръхактивността на Путин в чужбина го постави в трудно положение. Външната политика на Русия все повече се характеризира с провали. Войната в Украйна е стигнала до задънена улица. Противно на надеждите на руския президент, избирането на Доналд Тръмп не принуди Запада да изостави Киев. В Близкия изток Израел атакува клиентите и партньорите на Русия.

Може да е изкушаващо да се видят тези събития като предвестници на евентуалното оттегляне на Русия от Украйна, но това не е така, посочва Foreign Affairs. Путин може да си позволи да загуби влияние в Близкия изток, който не е екзистенциален театър за него, но няма да промени курса си по отношение на Украйна, където не вижда дилема.

Ако бъде притиснат, той вероятно ще пожертва равновесието в страната си, обявявайки масова мобилизация. Възстановяването на величието на Русия може да е сизифова задача за Путин, но той ще стигне до крайности, за да избегне поражение. В Украйна Путин ще рискува всичко.

Мрачно спокойствие

Настоящото спокойствие в Русия дължи много на промените през последното десетилетие. Популярността на Путин, винаги висока, се покачи след анексирането на Крим през 2014 г. Руснаците посрещнаха по-твърдата му външна политика с гордост, която беше трудно да се намери през последните десетилетия на съветската епоха и първите години след разпадането на СССР.

Този патриотизъм не изискваше от руснаците да правят жертви. В крайна сметка разривът със Запада беше ограничен, а санкциите, наложени от западните страни през 2014 г., бяха слаби.

Путин започна да изгражда този баланс – като се държеше уверено на международната сцена, като същевременно изолираше вътрешния фронт от рискове – преди две десетилетия. До 2022 г. той го усъвършенства.

В началото обществеността трудно разбираше, че е в ход пълномащабна война срещу Украйна, но Кремъл използва конфликта, за да разпали патриотичните чувства и да засили лоялността към държавата. Помогна му бягството зад граница на много руснаци, които се противопоставиха на войната, както и на стотици журналисти и представители на медиите, критикуващи правителството.

Путин никога не е търпял критиките. През 2022 г. той определи всеки опит за политическа опозиция като "дискредитация" и обида към военните усилия. Антивоенните настроения бяха криминализирани, като много от гласовитите критици бяха прогонени или затворени.

За много руснаци, които останаха, войната донесе нови възможности. Икономическата активност в отбранителната промишленост се увеличи рязко, а безработицата спадна. В момента тя е на исторически ниските 2,2%.

Кремъл вербува стотици хиляди млади мъже в армията, примамвайки ги с големи бонуси за подписване, докато много руснаци успяват да игнорират войната напълно. Санкциите и визовите ограничения спират някои удоволствия от висок клас за потребителите, а почивките в Европа са до голяма степен недостъпни, но много страни продължават да изнасят за Русия, а руснаците могат да пътуват свободно в голяма част от Азия, Турция, Обединените арабски емирства и Южен Кавказ.

Можете да живеете и да успеете в Путинова Русия, без да сте пламенен патриот - основното е да не се откроявате с непатриотичния си характер.

За разлика от Йосиф Сталин, Путин не е използвал максимално диктаторския потенциал на държавата. Руският президент отхвърли масовото кръвопролитие в страната. Вместо това той е усвоил практиката на представително насилие. Днес в Русия има около 2000 политически затворници. Нарастващият им брой служи като предупреждение за всички останали.

Докато младите хора са все по-подложени на идеологическа индоктринация, аполитичните възрастни могат да водят професионалния и личния си живот, до голяма степен безразлични към правителството. Държавата рядко отправя обременяващи изисквания към руското население, като най-вече оставя свобода на действие на градската и средната класа.

Дори със задължителна военна служба, руснаците са повече или по-малко свободни да избират степента на участието си в системата. Някои избират войнствен патриотизъм, доброволчество в армията или просто размахване на знамена на митинги.

Тихото мнозинство, запазвайки мълчание, се радва на относително благополучие и относително безразличие.

Но равновесието, което Путин е създал, е по-крехко, отколкото изглежда. Една кратка, победоносна война в Украйна би запазила статуквото у дома. Успешните войни укрепват вътрешнополитическите позиции на победителите и Путин би могъл да създаде наратив за триумф над НАТО и САЩ, които претендират за победа в Студената война.

В навечерието на инвазията Путин може би е предвиждал следния резултат: укрепване на руската държавност, толкова дълбоко, че би му позволило да назначи наследник и да продължи да управлява страната.

Но, за съжаление на Кремъл, войната в Украйна далеч не е триумфална. До февруари 2026 г. тя ще е продължила толкова, колкото е воювал Съветският съюз срещу нацистка Германия.

Втората световна война издигна Съветския съюз до статут на свръхсила, докато позицията на Русия в Европа и света като цяло сега се влошава. Докато влага огромни ресурси във войната, Москва ограничи военното си участие другаде.

През 2023 г. Русия не направи нищо, когато партньорът ѝ Армения загуби Нагорни Карабах от Азербайджан. И в края на миналата година не успя да предотврати падането на сирийския президент Башар Асад. Друг ключов руски партньор, Иран, беше подложен на брутални атаки от Израел и Съединените щати, докато Москва стои безучастно.

Русия е все по-зависима от Китай за достъп до чуждестранни пазари и за стоки с двойно предназначение, които подхранват войната, но преките инвестиции и трансферът на технологии от Китай са ограничени.

Като цяло Русия е похарчила огромни ресурси за война, която не печели. Украйна също е далеч от победа, но най-големите градове на страната и голяма част от територията ѝ са извън обсега на Кремъл. Териториите, които Русия е успяла да окупира, не представляват жизненоважен мост към Европа. Това не са проспериращи колонии, а места, белязани от бедност и война.

Талантът на украинците за технологични иновации представлява друг проблем за Кремъл. През май Украйна извърши необичайна атака срещу авиобази дълбоко в руска територия. С продължаването на войната украинските военни може да подготвят още по-смели изненади.

Миналата седмица Тръмп промени позицията си относно Украйна. Той обеща да снабди страната с модерни оръжия чрез НАТО и критикува Путин за ненужно удължаване на войната. Междувременно Европа увеличава разходите за отбрана, а страните от НАТО засилват военната координация.

В малко вероятния случай Съединените щати да изоставят Украйна напълно, Европа няма да последва примера им. Проспериращите, силни европейски държави ще продължат да подкрепят Киев. И е малко вероятно някоя голяма европейска сила да отмени санкциите или да върне търговията с Русия до нивата отпреди войната.

Пред лицето на тези нарастващи проблеми Путин не отстъпва. Решен да спечели на всяка цена, той подчини руската икономика на войната, като отделя все повече ресурси за производството на военна техника. Поради санкциите, загубата на европейския пазар и неефективността на военните разходи руската икономика е в застой, инфлацията е висока, а темповете на растеж спадат.

Кремъл наскоро призна, че страната е изправена пред рецесия.

Диктатура без граници

Тези развития биха могли да нарушат баланса, който Путин толкова внимателно е изградил. Руснаците са далеч от това да се бунтуват срещу режима в момента, но биха могли да започнат да се противопоставят на войната, да откажат военна служба и публично да поставят под въпрос мъдростта на този привидно безкраен конфликт.

През лятото на 2023 г. Евгений Пригожин организира малък метеж, като вкара колона от танкове в Москва, но след това сключи сделка с Путин и загина два месеца по-късно в самолетна катастрофа, която почти сигурно беше организирана от Кремъл. Путин може да се затрудни да се справи с военните и ветераните, които са изтощени и разочаровани от войната. Поради тази причина Кремъл се опитва усилено да ги успокои с пари и привилегии.

Друг потенциален източник на вълнения може да бъде самият руски елит. Макар че няма признаци на неподчинение сред богатите и могъщи руснаци, зависими от правителството, някои може да са склонни към фини форми на несъгласие, тествайки водите, като предлагат да смекчат, забавят или прекратят войната.

За да потуши потенциалните политически заплахи, Путин несъмнено ще удвои усилията във войната, сбогувайки се с вътрешнополитическото си балансиране. Той може да се съгласи на временно прекратяване на огъня и козметична дипломация, дори на привидни мирни преговори, но не може да забрави простия факт, че по неговата логика руската армия не е постигнала достатъчни резултати.

Русия не контролира Украйна и всяко споразумение, което оставя Украйна извън контрола на Москва, т.е. свободна да се интегрира в Европа, би било равносилно на поражение. Това е резултат, който Путин никога няма да приеме.

Вътре в Русия Путин има много възможности. Той разполага с инфраструктурата за масова мобилизация, включително тайните служби и контролираните от държавата медии. Би могъл да проведе брутална идеологическа кампания за привличане на хора на военна служба, с тежки наказания за тези, които не искат да служат.

Ако Путин досега се е въздържал от това, то не е защото не иска да използва сила, а защото не иска да разруши спокойствието, за чието създаване е работил толкова усилено. Ако наруши този баланс, Путин ще се окаже въвлечен във фанатична война в Украйна, която ще завлече Русия още по-дълбоко в конфликта и ще донесе още страдания.

Той ще действа като генералисимус в чужбина и тиранин у дома. По този начин може да превърне една тиха диктатура в пълноценна такава.

---

Статията е написана от Майкъл Кимейдж, професор по история в Католическия университет на Америка, и Мария Липман, гостуващ сътрудник в Института за европейски, руски и евразийски изследвания в университета "Джордж Вашингтон".