Особено засегнати ще са Италия, Германия и Великобритания, които са силно зависими от вноса на газ

Войната на американския президент Доналд Тръмп срещу Иран ще нанесе по-голям удар на европейските и азиатските икономики, отколкото на САЩ, пише Financial Times, цитиран от "Фокус".

Изданието припомня, че САЩ са нетен износител на природен газ от 2017 г. и на петрол от 2020 г. Така че собственият им енергиен сектор ще се възползва от покачващите се цени на енергията, дори ако средностатистическото американско домакинство ще бъде силно засегнато от покачващите се цени на бензина. Европейските и азиатските икономики, които зависят от вноса на енергия, обаче са изправени пред много по-рязко покачване на инфлацията.

Цената на суровия петрол Brent скочи с почти 30% миналата седмица след началото на военните действия в Близкия изток, докато европейските цени на газа се покачиха с две трети. Увеличението се дължи на опасения относно продължително прекъсване на доставките през Ормузкия проток, ключова артерия за транспортиране на енергия, както и на производствени загуби в други страни от Близкия изток.

По-високите цени, ако продължат, ще доведат до по-висока инфлация, ще ограничат покупателната способност на домакинствата и ще навредят на растежа на БВП в икономиките по целия свят. Централните банки може да бъдат принудени да поддържат високи лихвени проценти, докато правителствата ще се сблъскат с допълнителни фискални тежести.

Промените в цените на енергията ще послужат като мощен механизъм за преразпределение на доходите между държавите. Износителите на петрол ще спестят по-голямата част от неочакваните разходи.

Въздействие на енергийната криза върху големите икономики

Покачването на цените на газа изпревари покачването на цената на суровия петрол. Това ще бъде скъпо за европейски икономики като Италия, Германия и Обединеното кралство, които са силно зависими от вноса на газ.

Скокът на цените на енергията ще окаже най-голямо влияние върху Италия, където инфлацията през четвъртото тримесечие на тази година може да се повиши с повече от 1 процентен пункт в сравнение с предишните прогнози.

Еврозоната като цяло и Обединеното кралство ще видят покачване на прогнозите за инфлация с повече от половин пункт. За разлика от това, инфлацията в САЩ ще се повиши само с 0,2 процентни пункта през четвъртото тримесечие, докато Канада ще бъде най-малко засегната.

Китай, Индия и Южна Корея са основни вносители на петрол и газ, доставяни от Персийския залив, което също ги прави уязвими. Китай например внася 70-75% от потреблението си на суров петрол. Голяма част от вноса му от Близкия изток преминава през Ормузкия проток.

Но Китай може да разчита на по-големите си петролни резерви и рафинерии под налягане, за да спре износа и да защити потребителите. Той също така има потенциал да се обърне към руски внос.

Големите износители на енергия като Норвегия и Канада ще видят положителни ефекти, тъй като се възползват от по-високите цени, избягвайки заплахите за производството и доходите, пред които са изправени доставчиците от Близкия изток като Катар.

Последици за Съединените щати

Въпреки сигурността на САЩ като износител на енергия, скокът на цените на бензина не пощади страната. На 6 март те достигнаха 3,32 долара за галон (3,785 литра), в сравнение с 2,98 долара седмица по-рано, най-високото ниво от 2024 г. насам.

Goldman Sachs предупреди, че ако кризата продължи до март, цените на петрола вероятно ще надминат върховете си от 2008 г. и 2022 г., когато Brent се търгуваше съответно на 147 долара за барел, а бензинът надмина 5 долара за галон.

Покачването на цените представлява риск за Тръмп и заплашва да влоши кризата с достъпността, която се превърна в най-големия му проблем с избирателите преди решаващите междинни избори през ноември. Много проучвания показват, че покачващите се цени на бензина засягат силно бедните американци, защото те са склонни да работят на работа, която изисква повече шофиране, и харчат по-голяма част от доходите си за гориво.

Цени на петрола и икономиката

Цените на петрола достигнаха най-високите си нива от средата на 2022 г. на 9 март. Брентът се търгуваше на цена от 106,66 долара за барел, а WTI - на 102,03 долара. По-рано и двете марки достигнаха 119 долара за барел в началото на търговията.

Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева предупреждава, че ако цените на енергията се повишат само с 10%, което се запази до края на годината, инфлацията по света ще се увеличи с 40 базисни пункта.