- Г-н Димитров, ще има ли парламентарна криза и оставка на Огнян Герджиков след петъчния скандал в Народното събрание?
- Парламентаризмът е битка и когато са натясно, партиите използват различни похвати: четат в зала библията или министри вземат безкрайно думата, за да провалят дебата, или - ако са слаби и не могат друго - напускат залата. Естествено е и да се плаща за такива трикове според съотношението на силите. Ще видим какво ще стане с председателя на парламента. Колкото до парламентарната криза, комунистите пак показаха, че намеренията им са разбойнически - онзи ден искат отмяна на валутния борд, утре - на приватизацията. Явно ги тегли към грабежа от Виденовото време. Ще е тъжно, ако мнозина им заиграят по гайдата. Жалко е, че Иван Костов, изглежда, вече го прави.
- Парламентарният скандал не засенчи този с Общинска банка. Защо Любомир Павлов твърди, че зад атаката срещу него стоят десни - ДСБ и Демократическата партия?
- Не съм в течение на всички Детайли и не мога да коментирам изказването. Изговориха доста смущаващи неща. Ако фирми са се разпоредили с близо 6 % дялове, когато не са били овластени от принципала и в противоречие с устава си, тези действия може да са нищожни по право или да са отменими. Ако дяловете са продадени на занижена цена, може да се търси отговорност, да се налагат санкции, дори да се говори за престъпление на фирмените ръководители. За съжаление не това се коментира, а чувам фантастични икономически изявления за загуба на контролен пакет (което е различно от безапелационно мнозинство), че борсовата приватизация е непрозрачна, за ограбване на общината и гражданите. Но едновременно и че банката, която вече е решено да се продаде изцяло, била в отлично състояние. Съпоставяйки това с бруталния начин, по който действа прокуратурата, се изкушавам да мисля, че тук има нещо повече от правен спор. Интересно е човек да слуша някои политически дейци (основателно) да обвиняват прокуратурата в произвол, когато атакува едни лица, и да одобряват, когато атакува други. Медийни фойерверки като този изкривяват мисленето на хората, чертаят черна и отвратителна картина за Б ъ лгария и хората свикват да приемат, че всичко, което става у нас, е просто един скандал.
- Вярно ли е, че Костов и Праматарски са организирали атаката срещу Павлов с цел да се дискредитира Софиянски?
- Казах, че не мога да коментирам изказванията на Павлов. Но това, което се случва в момента, вреди на десноцентристките сили. Първо, защото създава впечатление за непреодолими свади между тях. Второ, отново се налага тезата, че всички са разбойници. Трето, този скандал въздейства върху политическите сили, които имат трудности и колебания за обединението.
- Кой има интерес да пречи на дясното обединение?
- Най-много комунистите. Според партията на Костов то е невъзможно, защото с изключение на ДСБ десните нищо не струват. Напоследък тази партия започна да показва, макар и оскъдно, уважение и към други партии като БЗНС. Постановката на ДСБ за това, че само те могат да спасят България, е очевидно нереалистична, защото тази партия се бори с голям зор да премине 4-те процента и да влезе в парламента, със своите 10-ина депутати Костов не ще може да определя политическата реалност в България. С 10 депутати можеш да развалиш нещата, но не можеш да ги поправиш. Често се използва и обвинението, че десните и най-вече ССД сътрудничат с управляващите и премиера. Ако се бориш за малко проценти, подобна "непримиримост" върши работа.
- Но Софиянски демонстрира близост с царя.
- Да, през 2001 г. Софиянски говореше за коалиция и за това новото управление да запази кадрите на СДС, а не да се ползва от комунистите, да потвърди тенденциите и посоката от предишното управление и да не поема по друг път. Това бяха тогава темите на деня. По-късно сме чували много пъти Софиянски да се изказва почтително по адрес на настоящото правителство. По-важният факт обаче е, че Диляна Грозданова (съпруга на същия Любомир Павлов) напусна парламента. Мотивите й бяха, че ще работи за политическа сила, която ще сблъска интересите си с тези на управляващата партия. От това по-ясно доказателство за оттегляне на подкрепата е трудно да се измисли. А направо е нахално да се ползва същата риторика и по отношение на СДС, който многократно обявява позицията си. Това не означава, че ако НДСВ направи нещо добро (което се случва), СДС трябва да крещи срещу него или пък да го атакува за полза на комунистите.
- Ще има ли все пак дясно обединение?
- Много се надявам, че ще има, както и че всички, които са свързани със СДС, ще участват в него. Всеки има право на избор. Разбира се, има голяма разлика между тези, които се отделяха от СДС. Докато Софиянски никога не се опита да нанесе удар срещу СДС и се държа коректно, Костов се опита да обяви партията, на която бе председател, за незаконна и негови говорители често изричат някакви заклинания срещу СДС. На Балканите сме виждали и друг път как един политически лидер, когато загуби позицията си, превръща досегашната си партия в своя най-голям враг. Ако Костов успее да надмогне този балкански синдром, ще бъде добре дошъл. Ако обаче омразата е по-силна от здравия разум, това явно няма да се случи.

---

Продължава тук...